Eтапи в усвояването на езика


Категория на документа: Други


ните способности, които не са езикови, но създават предпоставки за ези-
ковите. Основополагащ принцип в този подход е мисълта, че не е реално
да се говори за езика откъснато от когнитивната дейност на паметта,
вниманието, социалните контакти на личността и други аспекти от жи-
тейския опит.

Вторият източник на когнитивната лингвистика е лингвистич-
ната семантика. Всъщност, когнитивната лингвистика може да
се определи и като "свръхдълбинна семантика" (търсене на дълбоки смисли) и да се разглежда като съвършено естествено продължение на семантичните идеи: опитът да се видят и зад категориите на езиковата семантика (преди всичко граматична) някои по-общи понятийни категории, които естествено се разглеждат като резултат от усвояването на света и от човешкото познание.

В обществената среда, човешкото отношение е особено необходимо в първите години на развитие на говорните и мисловните процеси. Колкото повече се говори на едно дете, то толкова по-бързо развива речева способност. Жестовия език е копие на човешкия език.

Основните проблеми на общото езикознание са:
Същност на езика. В тая проблематика се включват въпросите за връзката на език и общество, за съотношението между език и мислене и др. Езикът като структура, произход и развой на езика, специалните методи, с помощта на които се анализират езиците.
Учението за езиковата система и структура се изучава от така наречената структурна лингвистика. Тя е характеристика на езикът като материална, вторична, функционална и сложна система.

Всеки елемент който съществува в езика има някакво призвание, някаква функция. Това е сложна система - представлява не механичен сбор от елементи а съвкупност от единици групирани в няколко равнища. Езиковото равнище представлява подсистема в която са включени синтактично, лексикално, морфологично и фонологично равнище. Семантичното равнище е огледално на фонологичното.

Синтактично равнище - най-високото равнище на езика. Неговите единици са синтагмема и синтаксема. Синтагмема нарича структурната схема на слово съчетание (весел човек; добра година). Имат една и съща схема на образувание , т.е. представят една и съща синтагмема (съществително - прилагателно). Тя е образувана от лексеми. Тя служи за образуване на синтаксемата.Синтаксемата е структурната схема на изречението (той е весел човек. Това е добра година ). Тези изречения представят една и съща синтаксема ( структурна схема).В речта синтагмемата и синтаксемата се представят от своите варианти, които са съответно словосъчетания и изречения.

Лексикално равнище се приема за основно равнище на езика защото неговата единица "лексемата" е основен езиков знак. Лексемата в речта се представя от своите алолекси. Лексемата е изградена от морфеми.

Морфологично равнище е най-малката значеща единица в езикът - морфемата. В речта всяка морфема се представя от своите аломорфи.
Морфемата е образувана от фонеми.

Фонологично равнище е основна градивна езикова единица, която има смислоразличителна функция. Всяка фонема в речта се представя от своите алофони.

Семантично равнище е равнището на единиците плана на съдържанието на знаците. Основна единица на това равнище наричаме семема. А варианта на тази семема в речта се нарича алосема.

Овладявайки граматичния строй на родния си език, малките деца преминават през различни стадии. Появата на въпросителни изказвания е преломен момент във вербалното и комуникативно развитие на децата, който се определя като начало на езиковата онтогенеза. Характерно е начално овладяване на граматиката и усвояване на диалога. Спецификата на общуването между възрастни и деца обуславя редица особености на прагматичните характеристики на въпросителните и подбудителни изказвания.

Целите на процеса за овладяване на езика и развитие на речта при детето се постига чрез специфична образователно-възпитателна система, която е съобразена с изключителните потенциални възможности на децата в различните възрасти, със сензитивността на възрастовия период и възможното обучение така че да се елиминират някои негативни тенденции в езиковото развитие. Структурата на езиковите способности на детето се разглеждат предимно в сферата на речевото общуване, което е предпоставка за развиване на комуникативността.

Разширяването и задълбочаването на детската личност със света става чрез едно от главните средства на общуването а именно езика. Тази връзка между комуникация и социализация предоставят освен възможност за овладяване на някои от основните средства за комуникация, но и акцентиране на тези педагогически въздействия, които способстват в контекста на общуването детето да подбере онези речеви средства, които най-добре отговарят на целите му. Но трябва да се обърне сериозно внимание на феномен, който често пъти е както средство, така и продукт на социализацията, а именно междуличностното възприятие. Взаимоотношението "дете-култура" се детерминира от включването на детето в различни социални групи, което пряко влияе върху формирането на детската личност и на образа на собственото АЗ.

Езикът и речта на всеки човек са уникално явление. Чрез езика и културата ние създаваме свят на представи, ценности и системи на убеждения. Ние мислим с имена и обичаме да класифицираме, и определяме нещата.

Първите седем години от живота на човек са най-важни, защото именно в този период се формира по-голямата си част човешкият интелект. В ранната и предучилищна възраст говорният апарат е най-пластичен, а структурните образования на мозъка, свързани с него - най-продуктивни по отношение на взаимодействието на еднаква и сходна информация, постъпваща чрез един или различни сензорни канали. Следователно потенциалните възможности на децата във вида на механизми и процеси е
необходимо да се предоставят както възможни, взаимосвързани явления и феномени, както и характеристиките им, способстващи за развитието на речта. Обучението на език в ранна и предучилищна възраст се опира на нагледното конкретно мислене на детето.

Овладяването на езика и развитието на речта при децата се реализира съвсем закономерно в контекста на процеса по разширяване и увеличаване на социалните му връзки със света, в търсенето на социална информация. Не трябва да се подценява и индивидуалността като спонтанно проявление, даващо насоките на действие и познание на детето и имащо подбудителна функция за повече знания и интереси заедно със своите връстници, родители и обкръжаващата го среда, което изпълнява регулираща функция. При взаимодействието на тези функции се реализират от една страна възможностите на детето за иновации, а от друга неговия социален контрол.

С усвояването на различните етапи на езика детето развива своята личност, речевата си култура и познанията за света около себе си.

Изводи:

Езикът, мисленето и някои други особености на човека не са вродени. Наличието на говорни органи е само способност да се създава реч. Тя може да се развие само в човешка среда не в животинска, където общуването е чисто биологична функция. Езика е социален факт развиващ се само в човешко обкръжение. Раждаме се с говорни способности, но проговаряме на езика в средата в която живеем.

Изводите на съвременната психолингвистика са че това не е спонтанен процес. Детето не може да получи наготово думите или граматическите парадигми, начините на свързване, то постепенно се приспособява. Минава през фазата на проверка, хипотези, опити и така постепенно си набавя всички елементи на езика. После започва езиковото творчество. Колкото по-активна е средата около детето, толкова по-бързо ще развие езиковите си навици. Детското съзнание е като бяла дъска на която бързо и лесно се пише, затова усвояване на език е по-лесно за децата отколкото за възрастни.

Езиковата система със знаците и правилата за тяхната употреба е нещо придобито по-късно в развитието на детето. Тя не е биологичен факт а социална придобивка. Тази езикова система детето придобива по пътя на хипотези.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Eтапи в усвояването на езика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.