Етичен кодекс на БГ медии


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

по: Право и медии

на тема: Етичен кодекс на българските медии

Изготвил: Проверил:
Симона Петрова Петкова Доц. д-р Севдалина Гълъбова
Специалност: Журналистика
Фак. № 052 - Ж /......................./
Из "Етичен кодекс на българските медии"

Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;

Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;

Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;

Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация.

* * *

Етичният кодекс на българските медии е подписан на 25 ноември 2004г. на официална церемония от над петдесет представители на около 200 печатни и електронни медии, сред които основните централни и много регионални вестници, частните национални и редица регионални телевизии, БНТ, БНР, БТА, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО, Съюзът на издателите в България, Българската асоциация на регионалните медии, Съюзът на българските журналисти, Българската медийна коалиция.

След като на 25 ноември 2004 г. е приет Етичният кодекс на българските медии, той е подписан от общо 200 медии, сред които основните национални вестници, списания, най-големите частни радио- и телевизионни станции, а също така и обществените оператори (Българската национална телевизия - БНТ, Българското национално радио - БНР и Българската телеграфна агенция - БТА), столични, регионални и местни вестници и електронни издания.

През 2005 г. е учредена Фондация Национален съвет за журналистическа етика, чиято основните цел е да създаде система за саморегулиране на медиите чрез прилагането на Етичния кодекс и решаването на спорове между медиите и аудиторията. Съучредители на фондацията са:
· Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО
· Съюзът на издателите в България
· Съюзът на българските журналисти
· Българската медийна коалиция
· Фондация "Център за развитие на медиите".

Фондацията има два постоянно действащи органа - Комисия за етика в печата и Комисия за етика в електронните медии, които разглеждат жалби срещу нарушения на Етичния кодекс. Комисиите се състоят от по 12 члена- избрани в три квоти: квота на журналистите (4), квота на издателите (4) и независима квота (4). Основните функции на Етичните комисии са да следят за спазването на приетия от българските печатни и електронни медии Етичен кодекс, да решават спорове между медиите и аудиторията, да стимулират публичния дебат по въпросите на журналистическата етика, да допринасят за установяването на високи професионални и етични журналистически стандарти и по този начин да защитават свободата на словото и залегналите в Конституцията на Република България комуникационни права и свободи на българските граждани;
Подписването на Етичния кодекс и създаването на Етична комисия, която да следи за спазването на кодекса са нова гаранция за:
· защита свободата на словото;
· за правото на гражданина на пълна и достоверна информация;
· защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот на гражданите;
· отстояване на единни професионални и морално-етични стандарти на журналистическа дейност.

Кодексът задължава медиите да предоставят достоверна и точна информация, да не се поддават на икономически и политически натиск, да разграничават ясно фактите и коментарите от предположенията, да уважават неприкосновеността на личния живот на гражданите, да проявяват отговорност към правата на децата.

Свободата на словото е основно право. Клеветата и умишленото рушене на репутацията на една личност в национална медия не е свобода на словото. Именно поради тази причина е създаден Етичният кодекс. Така той придобива още една фукнкция - цензурираща. Свободата на словото трябва да има своите граници, дори това да означава, че тя е ограничена. Всичко онова, създадено и публикувано / излъчено в национална медия, трябва да бъде в обществен интерес, а не с икономическа, политическа или каквато и да била друга цел.

С подписването на Етичния кодекс на българските медии, медията се задължава да дава пълна, точна, ясна и достоверна информация на рецепиентите. Тази информация трябва да е получена по законосъобразен път, не чрез насилие или заплахи.

Етичният кодекс на българските медии няма задължителен характер. Нарушаването на точка от него не води до нищо. Самото наименование "кодекс" отразява пожелателния характер, който той има. Не става въпрос за закон, който задължително трябва да се спазва. Всяка медия сама за себе си има право да откаже да подпише Етичния кодекс.

У нас, както и в страните от ЕС, на регулация подлежат единствено електронните медии, защото ефирното им разпространение е възможно чрез ограничения честотен ресурс, който според българското законодателство е собственост на държавата и лицензии за ефирно излъчване на програми се раздават чрез конкурс или търг. Печатът винаги означава неограничен ресурс, който се намира извън зоната на регулацията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етичен кодекс на БГ медии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.