Етическите идеи в Античноста


Категория на документа: Други




Курсова работа

По дисциплината: Етика

На тема Развитие на етиката през вековете. Етическите идеи в Античността

изготвил: проверил:
Силвия Христова Савкова доц. д-р Бойчо Бойчев
спец. ППООР Криминалистика
Фак. №:20072015
3-ти курс задочно обучение

Гр. Варна, 2013г

Въведение

Етическите знания възникват в дълбока древност. Разглеждайки факторите, които стимулират познавателната активност на човечеството, немския философ и етик Емануел Кант изтъква, че две неща заслужават нашето удивление и с това предизвикват нашия познавателен интерес. Това са звездното небе над нас и нравствения закон в нас.

Тези две неща са налице още в живота на първобитните хора. От една страна, звездното небе сияе над родовете и племената, предизвиква удивлението на техните членове и стремежа да се опознаят неговите тайни. От друга страна обаче, още в най-ранните етапи от възникването и развитието на първобитното общество се проявява един не по-малко важен фактор, при това най-непосредствено произтичащ от наличието на самите човешки общности (рода и племето), благодарение на който се осъществява регулацията на отношенията между техните членове и който предизвиква не по-малко удивление, не по-малък интерес и по този начин стимулира познанието на първобитните хора. Този фактор, това явление се обозначава с три различни думи: етос, морал, нравственост, които имат едно и също значение.

Според други автори, етиката и моралът са съответно еднакви на теория и практика. Етиката показва теорията на правилното действие и великото добро, докато моралът посочва тяхната практика. "Моралът" има двойно значение. Първото показва схващането на личността за морал и начинът да се приложи в практика. В това значение, антоним е "аморалното", показващо неспособността да се различи правилното и грешното. Второто прилага на практика тези ценности. В този смисъл антонимът е "неморалното" се отнася към действия, който нарушават етичните принципи
1. Понятиен апарат

Най-старото значение на гръцката дума етос е "устойчиво местопребиваване на хора, съвместно жилище".

По-късно тази дума придобива значението на нрав, нрави, характер, обичай. От друга страна в Древния Рим, Цицерон въвежда латинската дума морал като синоним на гръцката етос, а в славянските езици (чрез българския език) започва да се употребява думата нравственост, която е буквален превод на гръцката "етос".

С тези понятия се обозначава на различни езици едно и също явление, което от своя страна предизвиква удивлението и стимулира познавателния интерес още на първобитния човек. Това реално явление, обаче, не трябва да се отъждествява със знанията за него, колкото и примитивни и ограничени да са те в най-ранните етапи от развитието на човешкото общество. По-късно в етапа на разцвета на робовладелческата обществено -икономическа формация Аристотел въвежда специален термин за систематизираните знания за етоса като реално обществено явление и този термин е етика, т.е. система от знания за етоса.

Както в първите етапи от възникването и развитието, така и много по-късно, етическите знания не се диференцират от самото явление и се проявяват като някакъв специфичен синтез от самото явление и знанията за него. Правилно е обаче те да бъдат разграничавани от самото явление.

2. Кратка хронология на развитие на етическото познание през древността и античността

Най-ранните етапи в развитието на етическите знания са свързани с господството на митологията в духовния живот на първобитното общество. Митологията е единствената форма на духовно усвояване на света от първобитния човек. Възникнало, макар и в най-примитивна форма като резултат от възникването на човешкото общество и човека като социално същество, духовното взима връх в представите на първобитните хора и определя техния начин на опознаване на света. Както е известно, в митологията всичко се одухотворява; на природата, на природните и обществени сили се приписват духовни качества, такива, каквито притежава човек. Хората разглеждат реалните явления в природата и обществото по свой образ и подобие, като отчитат, че природните и социални сили са много по-могъщи от тях. По този начин се появяват титаните още преди да се появят Боговете.

Доколкото първобитните хора не само стихийно си изработват норми и правила за регулиране на своите взаимоотношения и се стремят стриктно да ги спазват, но същевременно се опитват и да си обяснят техния произход, да разкрият същността на тези явления, то те правят това в рамките на митологията. Техните най-елементарни, най- примитивни опити за осъществяване на етическото познание в рамките на митологията, носят подчертан художествено- фантастичен характер. Така произходът на морала те обясняват с волята на титаните. Титаните като човекоподобни, но много по-могъщи от хората същества, установяват някакви норми и правила, от които те самите се ръководят в своите взаимоотношения и същевременно изискват тяхното стриктно спазване от хората. По този начин, моралните взаимоотношения между хората, според митологическия подход за тяхното обяснение, се разглеждат като образ и подобие на тези взаимоотношения между титаните. Моралните взаимоотношения между титаните се превръщат в специфичен морален идеал за хората.

В по-късните епохи от развитието на първобитното общество настъпват съществени промени в социално-икономическата основа на обществото. В резултат от развитието на производителните сили възникват различни прояви на разделението на труда, най-съществена от които за духовното развитие на обществото е разделението между умствения и физическия труд. Това стимулира процеса на редуциране (разпадане) на митологията. Хората започват да разграничават духовното от материалното.

Персонификацията на природните и социални сили постепенно се преодолява. С възникване на първата класова обществено- икономическа формация - робовладелческата - върху руините на митологията се формират две нови форми на духовно усвояване на света- от една страна, религията като непосредствен наследник на митологията, а от друга страна, философията. Докато в рамките на религията се приема като неоспоримо изходно положение при обяснението на света първичността на духовното начало и вторичността на материалното, то във философията се водят по-малко или повече активни дискусии върху това кое е първично - духовното или материалното - и се формират двете основни направления - идеализмът и материализмът. В рамките на материалистическата философия се появяват и първите кълнове на научното усвояване на действителността.

Всички тези процеси непосредствено се отразяват върху развитието на етическите знания.

В рамките на религията подходът към обяснение на морала и моралните явления не се различава съществено от подхода, който е налице в митологията. Но все пак настъпват някои много важни изменения, които са свързани с разграничаването на духовното от материалното начало в живота на хората. Титаните се заменят от Боговете. Моралът и моралните явления имат божествен произход, те са резултат от дейността и волята на Боговете в отделните религии, а по-късно от дейността и волята на единственото висше духовно същество - Бога, в монотеистическите религии. И в двата случая от хората се изисква пълно подчинение на божествените морални заповеди и норми. Тази теза и до днес се отстоява в различни религиозни системи.

Античните политически знания на Аристотел са по-скоро изкуства и съдържат цялостна програма за възпитание (дидактика) и етика, както и формирането на ценностна перцепция (епистемология и естетика), също и комуникативни умения (риторика), и умения за сигурност (техники) и навици и не на последно място умения за мислене (логика). Водещ приоритет в началото на "Никомаховата етика" е именно изкуството като такова и приоритетите, които осигурява обучението и възпитанието. Това е най-очевидно и в трактата "Политика", където има преди всичко етически напътствия за цялото разнообразие от човешки дейности. Най-впечатляващ е аргументът в глави седма и осма, който "разделя" политическото на два хетерогенни вида: господарска и държавническа власт. Това е политико-антропологичната теза на Аристотел За него робството, войната и ловуването са естествени асиметрични форми, различни от политиката между равни, която изисква знания за изкуството на приятелството (filia).

От друга страна, в рамките на философията наред с формиране кълновете на точните науки за природата започва формирането и развитието на етическите знания в една по-реалистична насока, разбира се, в зависимост от основните положения на всяко от двете философски направления - идеалистическото и материалистическото.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етическите идеи в Античноста 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.