Етиката на Аристотел


Категория на документа: Други


 Етиката на Аристотел

IV в. пр. Хр. Роден в Стагира /прозвище - Стагирит/. Учи в Академията на Платон. Учител на Ал. Македонски. Основава училището Ликейон /лицей/. Създава философската школа Перипатетизъм. Изключително влияние върху развитието на философията и културата. "Никомахова етика".

Етиката се занимава с нормите на поведение. В нейния център е щастието /евдемония/ - неговата етика се нарича евдемонизъм. Щастието не е в удоволствието, а в добродетелите. Щастлив е добродетелният човек. Щастието е и в стремежа към добродетелност, затова то има степени. Освен това не идва само, изисква усилия, възможни за всеки човек. Така пасивният човек не може да бъде щастлив.

1. Начала на душата и видове добродетели

Началата са две - разум и емоции, разумът е висше нечало. На всяко съответстват добродетели. На разума - дианоетически добродетели, висша е мъдростта. Емоциите образуват характера, тук са моралните, етическите добродетели.

2. Добродетелта като средина /не "среда" - в българския език това означава и обстоятелства, "нещо наоколо" - училищна, семейна, професионална и пр. среда/.

Етическата добродетел е средина между пороци. Щедростта е между скъперничеството и разточителството, мъжеството - между страха, малодушието и отчаяната, безумната смелост и пр.

Средината е критерий, мяра за поведението и характера на човека. Всъщност това е идея за умереност, равновесие. С нея А. влияе върху други философии - епикурейството, стоицизмът.

Порокът е нарушена мяра, носи страдание на душата и тялото.

Това е и теория за доброто и злото. Доброто е умереност, средина; злото - полюс, крайност /излишък или недостиг/.

За съзнателният избор, за неговата трудност и лекота.

3. Етика и политика

И Аристотел като Платон етизира своята политика, т.е. своята теория за устройството и управлението на полиса. Така политиката му е търсене на средини, умереност.

Полисът е естествено образувание и не подлежи на радикални /от основата, от корена, революционни/ промени. Трябва да се подобрява, но постепенно, с обмислени реформи.

Съсловията на богатите и бедните са неизбежни, но ако тяхното отношение е основно, полисът се изпълва с напрежение и омраза. Затова в добрия полис доминират хората с умерена собственост /идея за средна класа/.

Границите между съсловията трябва да са проходими в рамките на човешкия живот - на младия подхожда да е воин, а когато навлезе в своето акмé /мъжката зрялост, според старите гърци; 40 години/, може да се пробва в управлението.

Демокрацията лесно мутира в охлокрация /охлос - тълпа/, аристокрацията - в олигархия /власт на богатите, богатството, парите/, а монархията - в тирания. В добрия полис формата на управление е полития - тя съчетава добрите страни на демокрация и аристокрация.

Във възпитанието, то е важна грижа на полиса, Аристотел препоръчва баланс на умствения и физическия труд.

Архé - начало; монархия - монос+архе, единоначалие и пр.; крáтос - власт; арúстос /най-добър/+кратос и пр.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етиката на Аристотел 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.