Етимологична демокрация


Категория на документа: Други




Етимологична демокрация според тезата на Джеймс Бърнхъм

Специалност:Политология, III курс

В посочения текст авторът дава примери за това каква и по същността си демокрацията, какво е значението на понятието "народ", какво представлява народът в масовото общество, както и какво представлява властта на народа или властта над народа, какво е управлението на ограниченото мнозинство както и каква е формулата на Линкълн.
Според Джеймс Бърнхъм "демокрацията", за която повечето хора, включително и авторите на речници , дават на понятието и дефинициите, коите те използват, няма нищо общо със самоуправлението.

Етимологичното определение на понятието е твърде просто-демокрацията е управление или власт на народа.По правило да се анализира първоначалното значение на дадено понятие е първата стъпка при всяко научно изследване.Това важи и с осбена сила за демокрацията ,защото не е трудно да се докаже , че въвеждането на предпоставката "демокрацията е власт на народа" не само не ни улеснява да разгърнем понататъшния анализ , но и че сама по себе си тази предпоставка е доста неубедителна.
За да можем да си отговорим на въпроса какво е демокрация, трябва да се запитаме какво е и народ.Думата народ произлиза от думата demos.
На гръцки терминът също съдържа известна двусмиленост.В контекста на теорията на Аристотел демокрацията представлява по-нисша форма на politea, на това, което бихме могли да наречем ''добра държава'' или ''добър град''.Това подсказва че демосът , който присъства в концепцията на Аристотел за демокрацията , е изграден от различни съставки.В него влиза не само множеството, но и бедните; нещо повече-в него влизат множеството и/или бедните като носители на различни недостатъци(егоизъм, склонност да се наручават законите и др)., което доказва, че между демокрацията и politea съществува разлика.
През 5в.пр.Хр. демос означава атинската или подобна общност, събрана в eklesia, народното събрание.Но демос може да бъде наречено цялото население или Polloi , множеството, или пък pleiones, мнозинството, или ochlos, тълапата(пренебрежителнтоо значение на думата).А след като демос се преведе на латински като populus, противоречията се задълбочават.Това са вижданията от страна на Атина и древните гърци.Римското схващане на народ е доста специфично и може да бъде разбрано само в контекста на т.нар.римски констотуционализъм .Ние обаче не можемд а го пренебрегнем , защото именно латинският е езикът на Средновековието.В продължение на 15 века понятието populus не излиза от употреба и следователно доктрината за ''народния суверенитет'', която е вградена в нашето разбиране за демокрацията , въобще не е гръцка и не бива да я свързваме директно с понятието демос .Италианският термин е popolo, докато на английски думата е people, която предполага множество и макар да е съществително от единствено число, изисква глагол в множествено число.
В първият случай лесно бихме се съгласили че popolo, people и Volk служат за означаване на някакво органично цяло, на ''общото тяло'', което може да изразява неделимата обща воля, докато във втория случай да се каже демокрация, е все едно да се каже ''поликрация'', т.е. делимо множество, изградено от голям брой ''отделни индивиди''.Ето зашо холистичните интерпретации на понятието се дават от автори, които мислят на немски, френски или италиански.Въпреки всичко според автора съществуват шест интерпретации на понятието ''народ'':
1.Народ означава буквално всички.
2.Народ означава неопределенно на брой множество от хора, много хора.
3.Народ означава нисшите класи.
4.Народ означава неделима общност, органично цяло;
5.Народ означава по-голямата част според принципа на абсолютното мнозинство;
6.Народ означава по-голямата част според принципа на ограниченото мнозинство;
Когато се появява терминът demokratia, народът е демосът на гръцкия полис медна малка, сплотена общност, действуващакато колективен орган.Но колкото повече СА жителите, толкова по-малко под ''народ'' може да се рабзира някаква конкретна общност ; все по-често става въпрос за юридическа фикция или в най-добрия случай за твърде абстрактна конструкция.Днес живем не в полис, а в това, което гърците са смятали за отрицание на полиса-в мегаполис, политически град, загубил всякакви човешки пропорции.Следователно народът на полиса, на средновековните комуни, както и на третото и четвъртото съсловие при стария режим вече не съществува .
Всеки трябва да следва своята предопределена съдба-народът все повече се превръща от Gemeinshaft, общност, в Gesellshaft , общество.
Новата реалност изсиква ново име; може би затова вече се говори за ''масово общество.''
При народът в масовото общество според автора най-напред се набива на очи факторът големина.Атинските граждани, които са се събирали на еклесиа, са наброявали според ТУкидид максисум 5000 души, но най-често са били между 2 и 3 хиляди.Това положение не се променя при възникването на дмеократичните комуни през Средновковието, то се запазва чк до времето , когато Русо иделаизира и възхвалява Република Женева.
На второ място трявба да се отбележи драматчиното ускоряване на историята, на машината на времето , т.е. остават травмите , причинени от изтръгването на историческите корени.
Третият фактор, който се наслагва на другите два, е свързан с размаха и скоростта на хоризонталната мобилност.
Новата реалност според автора трябва да се нарече ''масово общество''.Съществуват някои теории за политологията, нейното възраждане и темите, които засягат Ортега-и-Гасет, Манхайм и Яспер до Хана Аренд .Философията на Ортега-и-Гасет е ''аристократична'' в гръцкия смисъл на думата - той се прекланя пред съвършенството.
В края на 50-те години Корнхаузер се опитва да обобщи теорията на ''масовото общество'', според него атомизираното общество мнгоо лесно може да бъде мобилизирано и манипулирано.Масовият човек е изолиран, изложен на различни посегателства и затова лесно се подава на влияние, неговото поведение е между различни крайности , активната му намеса в политическия живот често е последвана от периоди на апатия.
Според Макферсън властта е ''способност на индивида да използва и развива своите същностни човешки способности''.Но това не е точно така.Способността да се развиват човешките способности от много време насам е проблем на етиката и именно чрез етиката навлиза в политиката като едно от значенията на понятието ''свобода''.А така възприета , свободата няам нищо общо с властта. А властта е политическо, а не етическо понятие.Също така властта не е свобода както става ясно от примера на Макферсън.
Властта е в крайна сметка упражняване на властта.Въпросът е дали народът може да упражнява и да държи властта?Проблемът за народният суверенитет не се нарушава с разрешаването на титула на властта .В своята борба с църквата светските мохархии отстояват независимостта си, като заместват формулата omnis potestas a Deo, ''цялата власт произтича от Бога'',с omnis potestas a populo, ''всяка власт произтича от народа'', т.е. прибягват към аргументи в полза на демокрацията.Именно такива аргументи използва и Марсилий Падуански, най-видният защитник на народния суверенитет през Средновековието, когато защитава Лудвиг Баварски и върховенството на императора.Но за разлика от Марсилий, който позовава на народния суверенитет , за да подкрепи монархията срещу църквата , по-късно йезуитите се позовават на същия принцип ,за да оправдаят борбата си срещу абсолютния монарх и да отстоят правото си да убият тирана.Въпросът се свежда до това ,че титулярът на властта може да е просто представителна фигура и само номинално да разполага с нея.
Средновековната доктрина се опитва да преодолее разграничението между номиналната власт и инстинското упражняване на властта чрез фикцията з апредставителството, т.е. приема се , че титулярът на властта делегира нейното упражняване на някой друг .Но това наистина е фикция , тъй като на практика средновековната теория не визира никакво подобно преливане на властта.По-точно средновековната доктрина за представителството приема , че не е нужно представителят -лицето или органът , на когото се делегира уоражняването на властта , за бъде избиран. През средните векове, а и след това представителството е praesumptio juris et de jure, презумпция, която не позволява да се доказва противното.Ето защо тази доктрина може да се легитимира - и на практика легитимира-монархическия абсолютизъм като постоянно , неотменимо ''право на представителя'', което по силата на наследствените закони принадлежи на сиверена и неговите наследници.
Според Русо народът не трявба да делегира своята власт и не трябва да се отказва от нейното упражняване.Гражданинът на Женева вижда откъде идва опастността .Но предложеното от него решение не може да се осъществи на практика.Той самият признава ,че то може да се осъществи само в границите на много малки по размер републики.
Така че ние имаме нужда от избори и от представителство.Връзката с еосновава на нормативните очаквания , които предполагат отговорност и отчетност на избрания пред избиращите , включително и възможност з аотстраняването му, ако той не оправдае очакванията.Също много важен елемент е изборът да е свободен.
Като обобщение може да се изтъкне , че модерните демокрации се основават на :
А.власт на ограниченото мнозинство
Б.изборни процедури
В.предаване на властта чрез представителство.
Това означава че дори и тази част от народа която съставлява огромното мнозинство, на практика не упражнява властта и че до голяма степен това, което се нарича ''воля'' на народа, всъщност представлява ''съгласие'' на народа.Тук дискусията се измества от етимологияната демокрация и проблема за волята на народа към техниката на конституционна демокрация.За да се реализира дмеокрацията , необходимо е титулярът на властта и този, който я упражнява, да не да един и същи субект .И нито практическите , нито процедурните средства за осъществяването на дмеокрацията като широкомащабна политическа система не могат да бъдат разбрани , ако се изхожда единствено от значението на думата ''демокрация''.
Трябва да се подчертае,че ''власт на народа'' е един елиптичен израз.Фразата описва началото на един процес , но след това като че ли оставя да виси във въздуха , защото властта се упражнява над някого , а управлението предполага наличието на на управлявани .Власт на народа над кого?Когато формулата се допълни тя звучи така:Демокрацията е власт на народа над народа.Властта се предава не само отдолу нагоре-тя се спуска и отгоре надолу.И ако в хода на този двояк процес народът изгуби контрол , тогава съществува вероятност управлението над народа вече да няма нищо общо с упраслението на народа.Главният въпрос е как трябва да се укрепи и затвърди връзката между номиналното притежание на властта и нейното практическо осъществяване?
Изборите и представителството са необходими атрибути на широкомащабната демокрация както и нейната ахилесова пета.Този, който делегира своята власт може и да я загуби, изборите не всякога са свободни , а предствителството не всякога е истинско.Съответно трябва да се вземат мерки преди да се достигне до това състояние.Когато осъзнаем че след като демокрацията спечели битката с автократичната власт на народът автоматично остава правотода бъде титуляр на властта .Но упражняването на властт а е съвсем различен проблем.Веднъж решен този проблем може да съдейства и за онези причини и средства , чрез които можем да увеличим докрая властта (реалната власт) на народа.Но колкото повече се борим за народно упражняване на властта -в съзвучие и синхрон с теорията на демокрацията на участието -толкова по-голяма ще е необходимостта от дефиниране на истинското, реалното понятие на народ.И ако не достигнем до тази нова дефиниция , ако едни и същи хора изповядват както принципа за пряко народно управление , така и идеята за народа като свещено , неразгадаемо и тайнствено единство , значи изобщо не сме преодолели слабостите на етимологичната демокрация.
Ако мнозинството усвои принципа на неограничената власт .Неизбежно е такова мнозинство да се отнася към немнозинството нечестиво и несправедливо.От това следва че въпросното мнозинство може и ще се превърне в постоянно мнозинство.Но мнозинство, което не може никога да стане малцинство, вече не е демократично мнозинство, т.е. то не може да действа в система , в която правилата на играта са изградени в съзвучие с принципа на мнозинството, понеже този принцип изисква променливи мнозинства , той предполага , че всяка част от политическата общност може да поеме властта.Келзен твурди следното:"Дори този , който гласува заедно с мнозинството, вече не е подвластен на собствената си воля .И той осъзнава това, когато промени мнението си , защото, за да бъде отново свободен , той трябва да спечели мнозинството на своя страна".
В Гетигсбъргската си реч от 1863год. Линкълн характеризира демокрацията по еидн незабравим начин:"Управление на народа, от народа, за народа".Тази фраза обаче не издържа един по-прецизен анализ.Ако разгледаме по-отблизо елемента "управление на народа" в съзнанието ни веднага ще се оформи възражението :предлогът "на" указва едновременно и субекта, и обекта на някакво действие.Следователно са възможни следните изводи:
А.управление на народа означава самоуправляващ се народ , пряка демокрация .
Б.точно обратното, народът е обект на управление, народът е управляван.
В.управлението изхожда от народа в смисъл, че то придобива своята легитимност благодарение на съгласието на народа;
Г.управлението се ръководи от народа.
Трябва да се има впредвид времето и човекът, който произнася тези думи.В случая знаейки че това е Линкълн можем да твърдим, че това е определението за демокрация понеже го е казал той .Но ако тази формула за първи път се беше появила в съзнанието на Сталин, нима той би се поколебал да я използва?И наистина граматичекси вярно е, че при Сталин е имало управление на народа - в смисъл , че той е управлявал народа; не може да се отрече , че намерението на Сталин е било да управлява за народа, а от народа би могло да означава ,че Сталин и народът са едно цяло , че чрез неговата лична воля всъщност управлява "общата воля".Според автора сама по себе си формулата на Линкълн не е достатъчна за определяне на дмеокрацията - нейното дмеократично послание се дължи на факта, че тя е дадена от човек като Линкълн.Значението и ценността на тази формула се крие именно в нейния стилистичен ефект, а не в логическия и смисъл .Защото да употребим понятието "демокрация" в буквалния му смисъл , означава да поставим началото на един прескриптивен дискурс, чието естество налага той да остане винаги незавършен и неопределен.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етимологична демокрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.