Етология на рибите


Категория на документа: Други


Съдържание:

1. Увод 2
2. Рибите 3
3. Хермафродитизъм 4
4. Поведение 5
a) Инстинкт 7
b) Еволюция 8
c) Привличане 9
d) Деца 9
5. Особености на анализаторите 10
a) Главохордови (Acraniata) 10
b) Кръглоустни (Cyclostomata) 10
c) Хрущялни риби (Chondrichthyes) 11
d) Костни риби (Osteichthyes) 11
6. Заключение 12
Източници: 14

1. Увод
Науката, която изучава поведението на животните се нарича етология. Още в древността поведението на животните е представлявало интерес за хората. Наблюденията над някои действия на животните са намирали приложение във всекидневието на древните хора при ловуване, а по-късно при опитомяването и дресирането. През последните години вниманието на учените се насочи към задълбочени проучвания върху поведението на животните. Резултатите от изследванията имат не само научна стойност, но намират широко приложение в различни области от практическата дейност на човека. Така възниква една нова и интересна наука за биологичните основи и закономерности на животните, наречена етология (от грц. етос - поведение и логос - наука).
Изучаването на вродените елементи на поведението започва в края на XVIII век с изследванията върху инстинктите при различни видове животни. Но за основоположници на съвременната етология се смятат носителите на Нобеловата награда за 1973 г. австриецът Конрад Лоренц - директор на Института по физиология на поведението на животните "Макс Планк" в Бавария, холандецът Николас Тинберген - ръководител на етологичните изследвания в Оксфордския университет, и австриецът Карл фон Фриш - известен изследовател на поведението на пчелите от Зоологическия институт при университета в Мюнхен. Тримата учени не се ограничават да изследват определени поведенчески прояви на животните, а чрез анализ и синтез обединяват съществуващите възгледи и натрупания експериментален материал и изграждат стройна научна теория за поведението на животните. Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел - в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския вид.
Всеки животински вид притежава средства за общуване и сигнализация, които се изразяват в звукови, химични и електрични сигнали, мимики, изражения и пр. Най-широко разпространени са звуковите сигнали, чрез които животните си сигнализират за опасност или за наличност на храна, за приближаваща природна угроза. Разнообразните поведенчески прояви на животните винаги са представлявали обект за изучаване, тъй като са един от загадъчните явления на живата природа. Днес учените вече са доказали, че поведенските прояви са отражение на обективната действителност, т.е. имат материална основа (физиологични механизми, които ги обуславят). Всички животни без изключение показват поведение, чиито характер и сложност зависят от мястото, което те заемат във филогенетичната йерархия на живота. Тъй като е известно, че психиката е свойство само на високоорганизираната материя, приема се, че тя е присъща на по-висшите животни. Следователно изводът, който правят учените, е, че поведението е по-общо свойство и обхваща всички външни поведенчески прояви (най-вече двигателната активност), насочени към задоволяване на жизненоважни потребности на организма.
Съвременните етолози много правилно предупреждават, че когато се говори за разума и съобразителността на някои животни, не трябва да преувеличаваме техните възможности и да им приписваме човешки качества. Защото действията им са продукт предимно на инстинкти и условни рефлекси. По този повод известният етолог Карпентър казва: "Ние не натрапваме човешко поведение на животните. В тях виждаме само зачатъци на човешко поведение, което е еволюирало в нашите сегашни собствени реакции."
Интересно поведение показват животните, водещи групов начин на живот - например, пасажите от риби. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности.
2. Рибите
Науката познава около 26 000 съвременни вида риби, но вероятно още няколко хиляди вида ще бъдат открити и описани. Днес рибите съставляват над половината от всички известни гръбначни животни на Земята. Възникнали са преди около 500 млн. години в сладководните водоеми. Днес са усвоили всички водни местообитания - от полярните морета до блатата в тропиците. Някои - за кратко - живеят дори и извън водата. Рибите са твърде разнообразни - от миниатюрните щипоци, дълги едва 1 см, до огромните китоакули с дължина над 12 м. До наши дни са доживели само пет класа от рибите - миноги, миксини, хрущялни риби, ръкопери риби и лъчепери риби.
Обтекаемата торпедовидна форма на рибите е еволюирала във връзка с придвижването във водата, която е 800 пъти по-плътна от въздуха. Постъпателното движение при повечето видове се извършва чрез странични махове на опашката и странично извиване на тялото. Стабилизирането на положението на тялото и маневреността при движение се извършва чрез перките. Мускулите, ангажирани в плуването, са неимоверно развити. При повечето видове риби съставляват около половината от масата на тялото. Повечето риби притежават плавателен мехур - вътретелесна торбичка, пълна с газ, което увеличава плавателността и маневреността на тялото. Повечето видове риби плуват с перките си. При някои видове перките служат и за "ходене", а при други - и за "прелитане" на къси разстояния.
Водната среда наложила поява и на специализирани рецептори като т. нар. странична линия - орган, чрез който рибите възприемат и най-слабите изменения на водното налягане в непосредственото им обкръжение. Това помага за локализиране на жертвите, неприятелите или препятствията при движение. Страничната линия обикновено е разположена надлъжно, от двете страни на тялото.
Някои риби се размножават чрез вътрешно оплождане и женските раздат напълно развити малки рибки. Водната среда обаче, е благоприятна за разпространяването на половите клетки и за разселването на малките. Поради това повечето риби снасят яйца (хайвер), които се оплождат от мъжкия външно - извън тялото на женската.
Едно от най-важните постижения в еволюцията на рибите, а и на всички гръбначни животни, е възникването на челюстите. Предполага се, че първите риби с челюсти се появили преди около 450 млн. години. Съществува хипотеза, че челюстите възникнали чрез видоизменение на две двойки хрилни дъги, едната от които сраснала с черепа и се развила в горна челюст. Първите риби се хранели, като прецеждали водата, но образуването на челюстите значително увеличило възможностите им за усвояване на хранителни ресурси и на свой ред довело до огромното биологично разнообразие на рибите като група.
3. Хермафродитизъм
Повечето риби са еднополови - носят белезите на мъжкия или на женския пол и през целия си живот са мъжки или женски. Хермафродитизмът е явление, при което индивидите притежават признаци и на двата пола, т. е. имат мъжки и женски полови органи през целия си живот. Хермафродитизмът при рибите е много по-разпространен, отколкото при другите групи гръбначни животни. Някои видове проявяват хермафродитизъм последователно - полът се променя при достигане на определени размери или когато броят на екземплярите от единия пол в популацията е недостатъчен. Едновременният хермафродитизъм се среща по-рядко. При него в тялото на индивида са представени едновременно половите органи и на двата пола. Хермафродитизмът се среща по-често при дълбоководните видове риби. В тропическите коралови рифове например рибите рядко са хермафродитни.
a) от мъжки - в женски. Лентовите мурени са протандърни хермафродити, т. е. първоначално са мъжки и впоследствие се превръщат в женски. Мъжкият индивид загубва яркожълтата си окраска, когато с напредването на възрастта се превърне в женски.
b) от женски - в мъжки. При петнистогръдите риби ангели, които са протогинни хермафродити, доминиращият мъжки притежава малък харем от женски. Когато мъжкият умре или напусне харема, най-едрата женска израства още повече, променя окраската си и се превръща изцяло в мъжки индивид, заемайки освободеното място в харема.
c) взаимозаменяеми мъжкари. Хермафродитизмът е широко разпространен сред рибите папагали. Доминиращият мъжкар владее харем от няколко женски риби, но ако изчезне, най-едрата и най-агресивната женска претърпява цялостно преустройство на половата си система. Тя тотално сменя окраската си и се превръща в изцяло мъжки индивид само за няколко седмици.
4. Поведение
Поведението и популационната структура на рибите са твърде сложни. Нервната дейност при тях се основава на безусловни рефлекси, които се изразяват в търсене и намиране на храната, размножаване, грижи за поколението, размножителни миграции и т.н. Костните риби са способни да изработват и условни рефлекси - за цвят, форма и размери на предметите, звуци и други дразнители. Основа на териториалното поведение е образуването на твърде разнообразни вътрешнопопулационни групировки. Приема се, че изходна форма на тези групировки са излюпените малки рибки. Те образуват малки стада със съгласувано поведение, които се обединяват в по-големи стада (елементарни популации). Участващите в тях риби се развиват съвместно и имат сходни физиология и размери. Тези групировки се запазват до половото узряване. Предимствата на този живот са безспорни - лесно се намира храна и се открива врага. Много видове риби живеят на стада през целия си живот (селдови, трескови, шаранови и др.). Други видове се обединяват по време на хранителни и размножителни миграции, а след това стадата се разпадат на по-малки групи. Сомовете, щуките, попчетата и други водят единичен начин на живот. При недостиг на храна във водоема може да възникне и канибализъм - изяждане собствения хайвер или малките. Вътревидовите и междувидовите отношения са особено сложни в тропическите водоеми и кораловите рифове. Те се характеризират с богатство на цветовете, звукова сигнализация, сложни форми на брачно поведение, грижа за поколението (построяване на гнезда и охрана на хайвера). Популационна организация от такъв вид съдейства за използването на пространството и наличните ресурси.
Както при повечето животни с централна нервна система, рибата използва стимули от заобикалящата я среда, които зависят от наследствените черти на нервната ѝ система, от това което е научила от миналият опит и от природата на инстинкта. Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специален страничен детектор за свойствата на водата. Малка част от рибите, възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, който им помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма. Сънят при рибите, всички които нямат клепачи, се състои в отпуснато състояние, при което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда. Комуникацията между членовете от групата или между два или повече вида често е много важна, най-вече при размножаването. Видът на комуникация може да бъде визуален между малките, така наречени риби чистачи и големите риби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата ѝ, за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният цвят и действията си, следователно не бива изяждана, дори когато по-голямата риба е хищник.
Размерите на главния мозък при костните риби са относително по-големи от тези при хрущялните риби. Предния мозък при костните риби е малък. Междинният мозък е относително голям; на гръбната му страна е добре развита епифизата, а на коремната - хипофизата. Очните нерви се кръстосват, т.е. имат хиазма. Средният мозък при повечето костни риби превишава по размери останалите дялове. Отгоре образува два зрителни дяла. Малкият мозък е добре развит при подвижните видове. Той е отговорен за поддържане тонуса на мускулатурата, за координацията на движението и запазване на равновесието. При костните риби, както и при хрущялните от главния мозък се отделят 10 двойки главови нерви. Гръбначния мозък се намира в канал, който се образува от горните дъги на прешлените. Органите на химичните усещания имат важна роля в ориентацията на рибите. Обонятелните торбички са с добре развити гънки от обонятелен епител. Ноздрите се разделят на два отвора:преден и заден. При движение на рибата водата навлиза през предния и излиза през задния отвор. Рибите познават миризмата не само на другите видове, но и на различните индивиди от своя вид. Така те не губят своите стада при миграции, разпознават неприятеля или жертвата си, намират партньора си за размножаване и т.н. При миграции разпознават "мириса" на родните реки - химичния състав на водата и веществата, отделяни от растенията и други водни обитатели. Вкусовите папили имат важно значение за търсене и разпознаване на храната. Те представляват струпване на чувствителни клетки със завършващи клонове на главовите нерви. Разположени са в лигавицата на устата, по мустачките, плавниците или на други части на тялото. Рибите усещат сладко, солено, горчиво, кисело.

a) Инстинкт
Три-иглата бодливка е рибка, дълга около 2,5см, която живее в реките на Европа. Пролетта, както може да очаквате, е сезонът за чифтосване и следователно е подходящото време за наблюдение на инстинктите ѝ в действие.
Тогава настъпват някои промени във външния вид на тези рибки. Мъжкият, който по принцип е матов, става наполовина червен. Той си загражда територия, от която ще прогонва всеки друг мъжки, приличащ на него и си строи гнездо, като слага малки пръчици в някоя кухинка и минава през тях многократно, за да оформи тунел. Това му е заложено. Мъжките, които са отгледани изолирани от другите, ще правят същото. Всъщност откриваме, че по време на брачния сезон мъжката бодливка прогонва всичко червено от територията си.
Но за момента това все още не е проявлението на инстинкта. Женската също се променя: по принцип тя е матова, също като мъжкия, а през този период се издува от многото яйца в коремчето ѝ и придобива особено сребристо сияние, на което със сигурност никоя мъжка бодливка не може да устои. Когато мъжкият види женска, започва да плува към нея на зиг-заг. Тя му отговаря, като плува към него с високо вдигната глава. Той на свой ред се спуска към гнездото си и ѝ показва входа му. Партньорката му влиза вътре, като главата ѝ стърчи от единия му край, а опашката - от другия. Той започва да я мушка под опашката с ритмични движения. Така женската освобождава яйцата си и напуска гнездото. Мъжкият влиза в него и ги опложда, а след това, като истински шовинист, я пропъжда и започва да чака нова партньорка.
Това, което се наблюдава тук е серия от знакови стимули и фиксирани действия: неговия зиг-заговиден танц е отговор на нейния външен вид и я стимулира да го последва и т.н. Инстинктивното ухажване на бодливката не напомня ли за някои от нашите човешки любовни ритуали? Не, че в голяма степен сме безразсъдни като бодливки, а само че някои подобни модели могат да формират част от или основата на още по-сложни, заучени поведения.
Етолозите - хората, които изучават животинското поведение в естествена среда - анализират действията на бодливката вече повече от век. Един от тях, Конрад Лоренц, създава хидравличен модел, за да обясни как работят инстинктите. Според него, имаме определено количество енергия на разположение на всяка специфична инстинктивна система и то може да се илюстрира с резервоар, пълен с вода. По подразбиране съществува неврологичен механизъм, който ни позволява да освободим част от или цялата енергия при наличието на подходящите знакови стимули, т.е. този неврологичен механизъм играе ролята на кранчето на резервоара. Има и други механизми - неврологични, моторни, хормонални - и те трансформират енергията в специфични фиксирани действия. Днес може да предположим, че хидравличната енергия не е достатъчно добра метафора и вместо с нея, да преведем цялата система като такава, преработваща информацията - всяка ера си има любими метафори. Но описанието все още звучи добре.
Има и други примери, сред които изпъкват две възможности:
1. При повечето, ако не и при всички животни, съществуват модели на поведение, които включват себе-популяризирането, търсенето на статус или власт, символизиращо се в агресията. Наричаме това "инстикт към агресивност".
2. Има и други модели на поведение, срещани при, както изглежда, по-малко видове и съдържащи грижа за някой друг, символизиращи се в майчината грижа за малките. Наричаме това "инстинкт за грижа".
b) Еволюция
Основата на еволюцията е доста проста. На първо място, всички животни са склонни към свръхвъзпроизвеждане - някои създават буквално хиляди свои потомци. И въпреки това, числеността на животинските популации остава доста стабилна с поколенията. Очевидно, част от малките им не оцеляват.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етология на рибите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.