Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността


Категория на документа: Други


 "Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността"

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) /European Commission against Racism and Intolerance - ECRI/ е независима организация на Европейската комисия, наблюдаваща защитата на човешките права, най-вече случаите, отнасящи се до расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и нетолерантност. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността е механизъм създаден на Първата среща на високо равнище на ръководителите на държавите и правителствата на държавите-членки на Съвета на Европа. Съветът на Европа е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар. "Голяма Европа" - 47 страни-членки, за разлика от 27 страни-членки на Европейския съюз), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество.Тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС. За разлика от ЕС, Съветът на Европа няма правомощия да създава закони. Двете организации споделят общ флаг и химн. Най-важните органи на Съвета на Европа са Комитетът на министрите, съставен от министрите на външните работи на всички държави-членки, Парламентарната асамблея, съставена от представители на парламентите на държавите-членки и Генералният секретар, който оглавява секретариата на Съвета на Европа.

Решението за учредяването на ЕКРН се съдържа във Виенската декларация, приета на Първата среща на високо равнище на 9 октомври 1993 г. На 13 юни 2002 г. Комитетът на министрите приема автономния Устав на ЕКРН, и по този начин утвърждава ролята й на независим механизъм за мониторинг на човешките права, специализиран по въпроси, свързани с расизма и нетолерантността.

Действията на ЕКРН обхващат всички необходими мерки за борба с насилието, дискриминацията и предразсъдъците, на които са подложени лица или групи хора въз основа на раса, цвят, език, религия, националност, народност или етнически произход.

Членовете на ЕКРН се назначават въз основа на експертен опит в борбата с нетолерантността. Те трябва да имат висок морален авторитет и призвание в борбата с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността. Те служат в лично качество, бивайки независими и безпристрастни в изпълнението на техния мандат, и не получават инструкции от правителствата си. Нормативно установените дейности на ЕКРН са: наблюдение по държави, работа по общи теми, както и отношения с гражданското общество. Според годишния доклад от 2012 г., членовете са 47. Посочено е и кога изтича мандатът на всеки член. Всеки член има право на достъп до информацията и работата с документи на ЕКРН, както и право на участие в конференциите на комисията. Чл. 4 от устава на Съвета на Европа гласи, че всяка европейска държава може да стане член. Това определение се прилага в широкия му смисъл (особено в случая с Турция), за да могат повече държави да имат възможност за членство. В резултат на това почти всички европейски държави са приети в съвета с изключение на Беларус (заради проблеми със спазването на човешките права), Казахстан (заради проблеми със спазването на човешките права и недостатъчна демократизация), Ватикана (теокрация) и някои държави, които не са всеобщо признати. Освен самия статут на пълноправен член на организацията, съществуват и други инструменти за участие на държави, които не са членки: наблюдател, кандидат, специален гост и демократичен партньор. Българският представител беше Иван Гаврилов, с мандат до 01.01.2013 г., а сега вече е Благой Видин, с мандат до 31.12.2017 г.

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността публикува своя годишен доклад за всяка страна-членка, като представя осъществените дейности и инициативи през годината и очертава основните тенденции по отношение на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността в Европа. Целта е да се очертае контекста, в който ЕКРН трябва да работи активно. Точните характеристики и степента на тези тенденции наблюдавани в хода на различни дейности на ЕКРН, варират от регион до регион и страна до страна. Те обаче са достатъчно показателни, за да изискват специално внимание.

В последния си доклад, публикуван на 03.05.2012 г., обхващащ периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., са разгледани основните тенденции, свързани със защита правата на човека. Продължаващата икономическа криза е създала един порочен кръг за уязвимите групи. Ограничените икономически възможности и орязаните социални помощи са ги изтласкали под прага на бедността, което поражда негативни чувства и от двете страни на социалното разслоение. Имигрантите и някои исторически малцинства се възприемат като тежест за обществото.
Дискриминацията в сферата на заетостта все по-често намира оправдания. Днес в Европа расизмът и нетолерантността са във възход, а социалното напрежение нерядко избива под формата на насилие на расова основа. Финансовата криза налага бюджетни ограничения в цяла Европа. Правозащитните институции, включително националните специализирани органи (независими органи, упълномощени да се борят с расизма и расовата дискриминация) също са засегнати, доста често по непропорционален начин, в момент, когато обществото има най-голяма нужда от тях. ЕКРН подновява своя призив към държавите-членки да не подкопават ефективността и капацитета на тези органи, а в дългосрочен план и тяхната независимост, подлагайки на радикални бюджетни съкращения и намаляване на персонала.

Обезпокоителните инциденти в няколко държави-членки отново привлякоха вниманието към влошаването на положението на ромското население на Европа, което е подложено на широко разпространена дискриминация и нетолерантност, особено в публичния дискурс. Разработена е Обща политическа препоръка № 13 относно борбата с антициганските настроения и дискриминацията срещу ромите. ЕКРН призовава правителствата на всички държави-членки да приемат не по-малко от 90 мерки, включително насърчаване на роми, жертви на насилие и други престъпления и призова медиите да не утвърждават съществуващите предразсъдъци и стереотипи. Според Обща политическа препоръка № 13, липса на достъп до прилични жилища е друг основен проблем за ромите, наред с принудителното изгонване или липса на подходящо настаняване в ново жилище. Ромите продължават да имат множество здравословни проблеми и като цяло, ниско образователно равнище. Според информация от българските власти в 68% от ромските домакинства има хронично болен член на семейството, а 55% от тях са заявили, че срещат трудности при получаването на достъп до лекарска помощ поради нейната отдалеченост. Тези проблеми за пореден път открояват връзката между ущърбите, понасяни от ромите в различни области и необходимостта от координирано действие в тези области. ЕКРН съответно призовава държавите да обмислят, наред с другите стъпки, узаконяване на отдавна съществуващи ромски махали и поселища, дори ако те са били построени в нарушение на градоустройствения правилник. В същото време ЕКРН подчертава, че е необходимо ромската общност също да полага усилия и да допринася за борбата с антициганските настроения. ЕКРН препоръчва на българските власти да предприемат мерки за увеличаване на участието на ромите в политическия процес чрез насърчаване на схеми за гражданска просвета и да се стремят да укрепват капацитета на организациите от гражданското общество, работещи по въпроса в тази област. Тя също така им препоръчва да организират кампании за повишаване на общественото съзнание по този въпрос, насочени както към роми, така и към останалата част от населението.

Неглижирането на словото на омразата на национална, расова или религиозна основа, враждебността или насилието, продължава да бъде основен проблем в Европа. Социалните медии се оказаха твърде активни в насърчаването на радикализацията. Уебсайтове, посветени изключително на имигрантите мюсюлмани в Европа и твърденията за световна еврейска конспирация подклаждат риска от екстремизъм. Това отчасти се дължи на това, че виртуалните общности отказват да разговарят помежду си, например различни интернет форуми често привличат съмишленици, които взаимно насърчават и подсилват своите предразсъдъци. ЕКРН отделя сериозно внимание на този феномен и предлага редица практически мерки в своята Обща политическа препоръка № 6 за борба с разпространението на расистки, ксенофобски и антисемитски материали чрез интернет. В България Законът за радиото и телевизията съдържа разпоредби за недопускане на програми, подбуждащи към етническа, расова, национална или религиозна нетърпимост. Законът също така постановява, че националните радио и телевизия следва да създават програми за хора, чийто майчин език е различен от български. Съветът за електронни медии отговаря, освен за друго, за мониторинг на прилагането на закона и налагане на санкции в случай на неговото неспазване. Докато се опитват да отговорят на тези специфични предизвикателства, правителствата следва да противодействат на словото на омразата като цяло, включително като очертаят отговорността на медиите и политиците. ЕКРН обръща внимание на специфичните опасности, създавани от благосклонното омаловажаване на расизма и расовата дискриминация. Трагичните събития от близкото минало показват, че опасността от омаловажаването на някои форми на екстремизъм и кумулативният ефект на различните форми на речта на омразата могат да доведат до крайни форми на насилие на расова основа. В същото време, мониторинговите доклади на ЕКРН продължават да цитират случаи на малки, но постоянни атаки към историческите малцинства, като оскверняването на гробища и широкото разпространение на расистки графити. ЕКРН призовава правителствата да не пренебрегват тези явления и да реагират бързо, за да се избегне ескалация.

ЕКРН отбелязва, че продължава да съществува напрежение между религиозните общности, между членовете на някои религиозни групи и членове на други малцинства, както и между някои държави и някои религиозни групи. ЕКРН е на мнение, че властите трябва да защитават всеки от религиозна дискриминация и нетолерантност, оставайки строго безпристрастни в отношението си към различните общности. Те трябва да признават, че в някои случаи религията се използва като претекст за прикриване на дискриминация на други основания.

Според ЕКРН е погрешно да се счита, че борбата срещу расизма и нетолерантността е от интерес само на уязвимите групи.
По-справедливото общество е полезно за всички. Има още какво да се направи, за да се проектира положителен образ на едно разнообразно общество и да се обяснят по-добре неговите предимства. Така например, премахване на расовата дискриминация в областта на заетостта може да доведе до създаването на разнообразна работна сила, която предлага на работодателите по-голямо разнообразие от таланти, което пък е в основата на всеки успешен бизнес. Преодоляването на негативните стереотипи спрямо уязвимите групи посредством положителни послания, основани на факти е най-добрата стратегия, тъй като акцентира върху многоликия принос за културното богатство и икономическото благосъстояние на европейските общества. Разнообразието в Европа е исторически обусловено: недопускането на расистки, ксенофобски, антисемитски и нетолерантни явления е решаващо за едно устойчиво бъдеще.

ЕКРН отбелязва с неудовлетворение, че Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека, който забранява дискриминацията въобще, е ратифициран само от 18 от 47-те държави-членки на Съвета на Европа; за съжаление през 2011 г. нито една държава не е депозирала инструмент за ратификация. ЕКРН ще продължи да препоръча ратификацията на Протокол № 12 в хода на мониторинга по страни.

Присъединени членове

Членове-основатели

Официални кандидати

Наблюдатели на Комитета на министрите

Наблюдатели на Комитета на министрите и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Списък на използваните източници:
1. Арабаджийски, Николай. Основи на публичната администрация.

- София: Сиела, 2005.- 180 с.
2. Борисов, Орлин. Международноправна защита на правата на човека.- София: Нова звезда, 2007.- 248 с.
3. Пиндър, Джон. Европейският съюз/ Джон Пиндър ; прев. от. англ. Владимир Ганев.- София:Захарий Стоянов, 2006.- 352 с.
4.
5.
6.
7.
8.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.