Език и общество (социолингвистика)


Категория на документа: Други


Език и общество / Социолингвистика /

Социолингвистиката е сравнително нова наука, която се оформя като самостоятелна в началото на 20 век с ясно дефинирани цели, задачи, школи и т.н. Езикът е човешко явление, което възниква в клектива (социума) и има силно изразен социален характер.
Социолингвистиката има следните по-конкретни задачи:
1. Да изучи видовете езици според техния екзистенциален характер;
2. Да проследи развитието на езиците през отделните етапи на формиране на човешки колектив;
3. Да изучи езика в двете му основни форми - книжовен език и диалекти;
4. Да изследва формите на владеене на повече от един език от хората;
5. Да изследва езиковите контакти като основен механизъм за поява на нови езици по света.
6. Да изучава функциите на езика

1. Да изучи видовете езици според техния екзистенциален характер.
Според екзистенциалната класификация езиците се делят на три големи групи - живи, мъртви и отмрели.
Живи са тези езици, които изпълняват основната си роля да бъдат средство за комуникация, тес е говорят от хората.
Отмрелите езици - те са съществували, но не са оставили достатъчно писмени паметници и археологически доказателства (монети, вази, ...) и не могат да се възстановят - напр. полабски, тракийски, илирийски, прабългарски, ...
Мъртвите езици са оставилибогато историческо наследство и са напълно възстановени, изучени - напр. класическите езици латински, старогръцки, старобългарски, санскрит, иврит и др.

2. Да проследи развитието на езиците през отделните етапи на формиране на човешки колектив.
Има три форми на съществуване на човешкия колектив - племе, народност, нация.
* Племенният език се характеризира с липса на писменост; дифузност (речникът е нестабилен, има нови думи за едни и съши явления, което води до неразбиране между поколенията и липса на граматика); силно изразена полова диференциация; наличие на силно табу (пейоративно назоваване) - напр. племето дюпрбал има mother-in-law language, при берберите до обяд не се говори на определени теми. (примери от Москов и Бояджиев.
* Народностният език се характеризира с общ език върху цялата територия на народността (все още няма държава); първи прояви на книжовен език (обща форма за всички; създава се писменост; появява се чужда лексика вследствие контакти с други народности (по икономически, политически и религиозни причини).
* Езикът на нацията. Фактори за неговата поява са урбанизацията, индустриализацията , появата на образователната система. Появяват се националните държави, затихват териториалните диалекти и се появява стремеж към използване на книжовната норма.

3. Да изучи езика в двете му основни форми - книжовен език и диалекти.
Книжовният език е абстрактно понятие и има по-скоро условен характер. За него са характерни два процеса - норма и кодификация. Всяко езиково яление за да се превърне в норма трябва да премине през процес на кодификация (узаконяване). Диалектите дават материала и част от него може да се кодифицира ако актуалната ситуация го налага. Диалектите биват няколко вида - териториални (географски специфики в рамките на една държава); социални (социолекти) - професионални говори (юристи, IT, лекари), възрастови говори, най-вече младежки жаргон, тайни говори (арго); идиолекти (индивидуални диалекти) - езикът на всеки индивид,който е различен от останалите - начин на изразяване, говорен дефект и т.н.

4. Да изследва формите на владеене на повече от един език от хората, които са:
Билингвизъм (двуезичие) - владеене на два различни езика. Бива симетричен (владеене в еднаква степен) и асиметричен (владеене в различна степен).
Диглосия - владеене на две форми на един език: книжовен и диалект, професионален и териториален (лекар от Плевен). Всичко се случва в рамките на един език.
Мултилингвизъм - владеене на повече от два езика, сответно симетрично или асиметрично. Симетричното владеене е изключително рядко владеене, най-вече се среща асиметричното.

5. Да изследва езиковите контакти като основен механизъм за поява на нови езици по света.
Езиковите контакти представляват взаимодействие между два или повече езика, единият от които задължително е европейски език (най-често представител на германската или романската езикова група). Този език се нарича "висш език" като това не е оценъчна характеристика. Другият език (езици) с които той взаимодейства са езици от Африка, Азия, Океания или Америка. Тези езици се наричат "низши" (най-често безписмени, без граматика и т.н.). В резултат на това взаимодействие възниква трета езикова форма, която се нарича език "пиджин" (business) - най-вече по времето на създаването на колониите. Правят се компромиси и от двата езика - отпадат падежи, синатктични схеми и т.н. от европейските езици, а от местните се вземат предимно лексикални единици. Целта е да се стигне до резултатна комуникация > усвояване на природните ресурси на региона. Това взаимодействие води до създаването на много нови езици "пиджин".
Езиците "пиджин" биват два вида - лингва франка и койне.
Лингва франка, "език на франките", обслужва търговското общуване, възниква по икономически причини - има числа, валута, мерни единици и т.н. Бедна е на лексика и не води до поява на нови езици (едновр. държава Левант - език "сабир": защо франките отиват там? - нефт!)
Койнето е езикова форма, която обслужва всички сфери на комуникацията и от нея възникват нови езици. Терминът "койне" означава общогръцки език в периода 4-3 в. пр.н.е., изключително богат - философия, религия,бит.

език пиджин > креолизация>креолски език (официален за някаква общност).
напр. Африкаанс (втори официален език в ЮАР след английския, говори се от 5 млн. души). Смесица от немски и холандски с местни езици > койне > креолизация > 1952 официален език. Повече от 97% от думите са с холандски произход, граматиката е английско-немска. 3% от думите са от местни езици - бушмени, хотентоти, банту.

На база английски: В Папуа - Нова Гвинея: "ток писин" (talk pidgin), в Суринам - суринамски, в Ямайка - ямайски. На база френски: сейшелски, хаитянски. На база испански - сабир, филипински (тагалок).

Резултатите от езиковите контакти са три:
* субстрат - езикът на местното население, който се разтваря, "изчезва" в езика на новодошлите. Побеждава езикът на новодошлите, а местният остава като следи. Напр. Франция - келтски субстрат; произхода на романските езици - взаимодействие на латинския с местните езици.
* суперстрат - езикът на новодошлите, който изчезва в езика на местното население. Победител е местният език, а този на новодошлите остава частично като суперстрат. например готите на Иберийския полуостров не успяват да наложат езика си, но в лексиката остават немски думи.; Норманското нашествие 1066г - френският не се налага в Британия, но остава като суперстрат.
* адстрат - няма език победител, двата езика съществуват паралелно, напр. в държави с два официални езика. Финландия - първо е официален финския. Когато шведите се заселват там, те не налагат езика си ,но и шведският става официален.

6. Да изучава функциите на езика - комуникативна, мислооформяща, познавателна, културоформираща.
Комуникативната функция е разгледана подробно от представител на Пражката лингвистична школа - Роман Якобсон. Той описва акта на комуникация. Този акт се сътои от 6 елемента и с всеки един от тях е свързана по една допълнителна функция на езика:

1. АДРЕСАНТ (отправител) 2. СЪОБЩЕНИЕ 3. АДРЕСАТ (получател)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Език и общество (социолингвистика) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.