Езиково развитие


Категория на документа: Други


 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

РЕФЕРАТ
по
Антропологичен поглед към езика

Тема: " Езикова еволюция, промени в езиците, изчезване на култури и езици"

Студент: Тони Недкова Астарджиева
Факултетен номер: 1103172008
Курс: III - задочно обучение
Специалност: Български език и история
Факултет: Филологически

Дата: 20.10.2013 г. Проверил:
Град: Пловдив /гл. ас. Лъчезар Янков/

Представата за примитивни езици е съществувала и в античността. Специалистите, занимаващи се с езиковите промени, от предходното столетие са обръщали внимание преди всичко ма езиците от индоевро- пейското езиково семейство. През 19 век се е считал, че има езици с прос- та граматика, ограничен брой звукове и беден речник. Смятало се е, че хо-рата които са ги използвали са разчитали до голяма степен на жесто-мимическата система на общуване.

С развитието на антропологичната лингвистика митът за жесто- мимическата система е бил развенчан. Независими от културното раз- витие на цивилизациите не са били открити езици с бедна или слабо "развита" граматика. Антропологичните лингвисти, отделили целия си живот да изслдват древните култури със съвсем бедни технологии, са убедени, че езите могат да изразяват значения и граматични отноше- ния, които съвременните хора не познават. Всички съществуващи езици могат да се съпоставят помежду си по отношение на комплексната им структура.

Монтескьо създава прогресия на развитие на езиците, която не е под-ходяща за тяхната градация: дивачество, варварство, цивилизация. Ня- ма критерии, които да могат да оценят качеството на езика. И това положение не е било приемано по време на средните векове.

След мащабното изследване на американски, индиански и аборигенски езици и култури става факт, вече не може да се гоеори за съществуване-то на примитивни езици. Може да се говори само за относителна опрос-теност в някои отношения, за сметка на други.

Писмеността предполага усложнено словообразуване и синтаксис. Без външна намеса (писмените знаци) краткосрочната ни памет има способ-ностда задържи ограничен брой звукови единици. Подкрепата, която ни дава писмения знак, усложнява мисълта и обогатява израза ни. Писме-ността създава и условие за нормативност на езика.

Езици с по - особен статут

Езиците, на които са писани свещени книги са се считали за божест-вени: санскрит - Ведите, класически арабски - Корана. В Европа най - дъл-го време за еталон са били приемани гръцкия и латинския език. Поради този факт се предполага, че на лице има обобщаваща абстрактна лекси-ка и има възможност за предаване на фини семантични нюанси. Това, че определен аспект се предава по - адекватно на един език, отколкото на друг, не може да бъде аргумент за окачествяването на езика като по - висш или по - нисш, защото в друго отношение той може да се окаже по - богат или по - беден.

Съвременната трактовка на приема използването на сражнителни и превъзходни степени по отношение на качеството на езиците. Не може да се прави сравнение между езиците, защото всеки е достатъчно раз-вит и богат. Не може да се говори за "по - развити" или "по - добри" ези-ци, но е позволено да се говори за по - престижни езици, но не като цяло, а в определен исторически момент, в определен език колектив.

Съвременният технологичен и икономически напредък съсдава домини-раща позиция на малък брой езици в цял свят. На първо място сред тях разбира се е англиският. Англииският от своя страна има две разновид-ности, от които може да се избере по - авторитетен, между американс-кият и британският английски - американският е по - добър.

Самата идея за съотнасяне на езиците по качество е неотделима от конкретната социокултурна ситуация и асоциирането на средството за комуникация с адресата или определена повече или по - малко престиж-на дейност.

Езикови промени

Никой не би отрекъл динамичният характер на езика, но конкретните промени обикновено са съпроводени от емоционални дебати. Хората са консервативно настроени към тях и се съпротивляват. Общият неизме-нен език основен фактор за съществуването на социалната общност. Някои от съществените фактори, поддържащи неизменността на езика в плана на синхронията са набелязани от Сосюр:
* Условният характер на езиковия знак го закриля от всеки опит за съзнателно изменение. Разсъдъкът не се намесва в езиковата прак-тика. Говорещите не осъзнават законите на езика и не биха могли да предложат рационално основание да се предпочете една форма пред друга;
* Множествеността на езиковите знаци изключва подмяна на сис-темата;
* Извънредно сложният характер на езиковата система не е познат на неспециалистите, които само го използват. Сложният механи -зъм може да се схване само с разсъждение. Но и опитите на специа- листите за промяна не постигат успех;
* Съществува съпротива на колективната инертност спрямо ино-вациите.

И все пак езикът съществува във времето и като историческо явление се изменя. Описанието на закономерностите на измененията е предмет на историческата лингвистика. Причините за промените и връзката им с други съществени черти на човешкото битие попадат в сферата на интересите на антропологичните лингвис-ти.

Елементите на езиковата система се преразпределят във времето. Измененията не се осъщетвяват със системата като цяло, а с отделни нейни елементи. Начални-ят факт засяга една точка и няма връзка с последствията върху цялото. Затова ди-ахроничните езикови факти, би трябвало да са предмет на отделна наука - диахро-ничната лингвистика.

Качество на промените.
Прогрес или упадък?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езиково развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.