Философия и комуникативна култура


Категория на документа: Други


Русенски Университет "Ангел Кънчев"

Факултет Бизнес и Мениджмънт

Курсова работа

По Философия

Пета глава
Философия и комуникативна култура (Аспекти на философията като коминукацията)
Познанията по филосфия, логика,етика,естетика са мо една възможност човек да бъде философичен,логичен,етичен,естетичен.Тази възможност става действителност само при конкретни социокултурни условия. Необходимо е да се прави разлика между философията като систематичнотеоритично знание и начина,степента и формата на овладяване и прилагане на това знание.Отношението към философията се определя от социокултурния статус,непосредственото обкръжение, от интересите и степента на мотивация на отделната личност.
При по-голямото усложняване на човешката културна дейност и нейните произведения се е стигнало и до по-голяма дифернциация в проявите на философията. А доколкото творчеството и продуктите на отделни философски школи и направления имат различен обществен престиж, станала е и естествена тенденцията някои значения на "философията" да поглъщат други. Така се е стигнало например до нейното разделяне, а понякога и противопоставяне на "материализъм" и "идеализъм"; "номинализъм" и "реализъм"; "емпиризъм" и "рационализъм"; "диалектика" и "недиалектика" и др., както и до явния стремеж на една от от проявите да се отъждестви с фолософията изобщо.
И днес не липсват философи и философстващи теолози и културолози, които считат себе си за интелектуален елит, защото познават и се позовават на авторитети като Августин, Кант, Хегел, Маркс, Бердяев, Попър и т.н.
Подобно самочувствие може спокойно да бъде окачествено като зле прикрита зависимост от известни социокултурни и философски деления. Културата на интелектуалния елит често се е отличавала с високомерно отношение или със снизхождение към представителите на масовата интелигенция, които в повечето случай се задоволяват с овладяването на отделен клон на частнонаучното знание и на "житейската философия".
Според нас заслужават да бъдат преосмислени призивите да се придържаме към първичното и най-широко разбиране за диалектиката като най-общ метод, показател и мяра за рационалност и интелектуалност, като всичко, което човек мисловно е конструирал и може да направи от света около себе си и със самия себе си - цялата човешка и очовечена действителност.
Философията си остава навсякъде, във всички области на знанието като тяхна основна постановка и върховно обобщение. Това прави възможно и необходимо съществуването и на съвременната философия на комуникацията.
Самата дума "комуникативна култура" предполага и изисква разграничаване на различните степени и форми на познаване, овладяване и осъществяване на комуникацията.
Комуникативната култура се основава на допускането,ч е хората знаят какъв е динамичният свът на комуникацията. Философията на комуникацията има за цел да изследва основанията на това допускане. В случая, че трябва да аргументира решение, валидно за нейните собствени разногласия. Различните решения на проблема за същността и съществуването на социални и екзистенциални различия, противоречия, конфликти в общуването изразяват същностни отлики между философските интерпретации.
При философското проникване в комуникацията изложените основни признаци на философското мислене се допълват от културната обстановка, в която те се проявяват.
Съчетанието от думи, наречено "филосфия на комуникацията" , има друго значение, най-същественото, в което е идеята за предметната множественост на философското мислене. С други думи, философското обянение е интроспективно в развитието си то тръгва от съществуващото и от другите науки към себе си, а не обратно. Във философския поглед към комуникацията тя не само търси, но и открива себе си. Комуникацията е така обвързана с дейността и живота на човека, както е свързано с тях познанието изобщо. В това именно и преди всичко се състои човешкият смисъл на комуникацията.
Поради всички тези обстоятелства, именно понятията "диалектика" и "еристика", "диалогично изкуство" и "полемично изкуство" са едни от тези, които би следвало да се откроят във философското осмисляне на комуникацията.
"Чисто" историко-философският подход към общите проблеми на софистиката и еристиката фактически ги отчуждава от диалектиката, като им придава прекалено ограничено културно-историческо значение.
Безспорно, диалектиката като културен диалог е възможна и реална, когато се осъществява обмен на информационни продукти, на факти-аргументи, които имат за цел постогането на истината. Диалогът предполага единомислие и разногласие между спорещи, които споделят общи принципи, заемат общи културни, властови, престижни позиции.
Както философията зависи при самоопределението си от йерархията от комуникативните форми в културата и реалното развнище на самосъзнание на обществото, така и те зависят от философията. Една културна форма става доминанта, едва когато теоритично се обоснове от философията.
Ако философията на комуникацията съществува предимно на равнището на значението като знание, скоето се манипулира като с обективно съществуващ обяснителен и комуникативен инструмент, това всъщност означава, че за включеността на човек в наличните обществени отношения това е и необходимо, и достатъчно условие, че самата социална практика с някои свои страни формира този начин на съществуване на философията.
Безспорно, философията на комуникацията няма и не може да има непосредствена практическа значимост, тя има опосредствена практичека значимост. Формирането на потребност от философия може да стане в такъв социално-културен контекст, който поспомага и изисква действителна отвореност на личността към чъждия комуникативен опит въобще като условие за нейното естествено включване в социалните отношения. Чрез философското познание човек разчупва кръга на своя ограничен опит и схваща предстоящото, неизпитаното настояще или забравеното минало.
Философията на комуникацията отговаря на потребности, появяващи се и исторически, и логичеки, след като светът на социалните комуникации е в известна степен овлаядян и след като тази утилитарна овладяност е показала своята недостатъчност, т.е. съществуват взаимодопълващи се и взаимоизключващи се форми на комуникация.
Действителността на философията на комуникацията може да бъде разкрита на много равнища, но това което ни интересува сега, е необходимостта й за отделния човек. Тя не може да има основния вън от жизненозначимите координати на съществуването му. Предив това тя не може да е диалектика сама по себе си, еристика сама по себе си и т.н. Тя е разновидност на "практическата" философия, защото отнася филосфията на човешкия живот към самия живот.
Комуникативната култура е диалогична и полемична култура. Медуличностната, личностно-социлната и междукултурна комуникация е възможна и действителна като диалектическа и ерестическа комуникация.
Тази гледна точка може да бъде много плодотворна при критически анализ на различните съществуващи интерпретации на еристиката. На първо място тя е насочен против схващането, че полемиката е възможност само за диференция, а диалогът е възможност за интеграция. Съмението в еристиката има и интегрална същност и функции. То обхваща почти всички възможности на смисъла и се стреми да ги изрази. И поради тази си същност, съмнението надминава критиката, надхвърля я и не съвпада абсолутно нея, макар че всичко това може да се разбере и усети не единствено, но най-ясно в и чрез критиката. С други думи, съмнението заема един втори план в полемиката, като поддържа активността на първия критичен план.
Същността а еристиката е многозначна, многолика и за това като цяло тя е разсъдъчно неуловима и непредставима. Тя е уловима и представима само диалектично. В еристиката присъства диалектически момент, който не позволява на съмнението да се ограничи в абстракция и да представи оспорването еднозначно,позитивистично.
Полемиката е отражение и продължение на философското "защо", но по начин качествено различен от отражението и продълението в този диалог.
Еристиката не предлага конкретно, емпирично знание за полемиката, за полемичното изкуство, а знание обобщаващо, надопитно,универсално.Съмението в еристиката прави критиката логически допустима и универсална, а критиката в еристиката прави съмнението вградено в конкретен полемичен опит. В крайна сметка в тази противоречива същност те се установяват като елементи на културно-комуникативното съзнание и културното общуване.
Отдавайки полагащото се голямо и нарастващо значение на собственото развитие както на комуникативната философия, така и на еристиката в хода на развитието на комуникативната култура, не бива да изпускаме от внимание взаимоотношението и взаимодействието помежду им. Трябва да бъде аргументирано тезата, че еристиката е част от системата на комуникативната философия и културата на обществото и отделния човек. Да бъде разкрито в какво се състои ролята на еристиката в качесвтото й на явление на полемичната култура и ролята на логиката и естетикат акато фактори на културно-комуникативното развитие.
Осъществимостта на диалога и полемиката и тяхното философско осмиляне
Да бъдат логицизирани и култивирани полемичните действия означава те да придобиват логически характер, да им се придава логичност, тяхната съзнателност да е на логическо равнище. Мисловно-проектна страна в полемичното действие да има поне в суответната своя основна част логическо съдържание.
Прилагането на логическите знания в полемичната практика и придаването на логичност на полемичните действия е предмет на по-обстойно разглеждане в разработките на други автори. Тук само ще бъдат маркирани насоките и най -вече възможностите и ограниченията в придаването на действена логичност.
Придаването на логичност на човешките полемични действия е като правило подходящо средство за придобиване от тях на благотворна комуникативна ефективност. В някои съществени насоки и в много случаи формална логика е и най-подходящото, предпочитаното средство за постигане на тази цел. Тя, обаче, не е единственото, а в редица отношения и ситуации е недостатъчно средство. Придаването на логичност на човешките полемични действия едва ли може да достигне до пълнота, пък и не винаги е наложително. Нещо повече, то може да достигне до специфични ситуации и степен, при която да се окаже излишно.
Бихме разделили полемичните действия на два вида: едни, които просто не са се издигнали до равнището на логичността или пък изобщо няма защо да използват обезателно логическа форма на познание; други, които са погрешни, противоречат на рационалността и на логичността.
Трябва да знаем и това, къде да спрем, откъде вече започва прекаляването с опита за формализиране и изобщо с рационализиране на полемичните действия.
Нарастващото придобиване на логичност от страна на полемичните действия е исторически закономерна тенденция на развитие на личностната и социална комуникация.
Рационализирането на обществената,личностната и надличностната комуникативна практика,придаването на научна рационалност на полемичната дейност е главната,най-дълбока и най-чиста форма на комуникативна и полемична култура. Но човешките полемични действия се нуждаят не само от научна, а и от обикновена,ежедневна,житейска рационалност. Между еристиката като цяло и нейното ядро логичността,има,разбира се,и функционално взаимодействие. Цялостният интелектуален климат и фон е от съществено значение за състоянието и динамиката на полемичната дейност,а,от друга страна,състоянието на логиката като пецифична форма на общественото съзнание влияе по някакъв начин върху интелектуалното равнище и интелектуалната насоченост на участниците в полемиката.
Рационализирането на човешката полемична дейност означава преди всичко повишаване на нейната интелектуалност,означава развиване и реализиране на умствените спообности.
Базисното място и роляна полемичната дейност в сферата на политиката,правото,управлението оправдават насочването на основното внимание именно към нейното усъвършенстване. Високи изисквания спрямо логическия компонен т в еристиката поставят съвременните образци на организация на управлението,подлежащи на прецизно усвояване нови комуникативни технологии,използването на все по-съвършени информационно-технически от рода на интернет и пр.
Комуникативната техника в тесния смисъл е само един от аспектите на комуникативната практика, която има също и организационен аспект,както и културен аспект.
Разбирането на комуникативната култура като информационно-технически процес на въвеждане на машини,имитиращи изпълняването на дискретни информационно-логически операции, я свежда главно до една,макар и нова по характер и мащаби, от нейни изяви. Несъмнено "интелигентните" машини са извънредно ценни най-вече с количественото си превъзходство над функционирането на интелекта на човека, с разширяването по този начин на притежаваните от него мисловни възможности. Но те не са равностойни на цялостната високоорганизирана умствена способност,която е социално и ценностно създадена и обусловена.
На свой ред правилното разбиране за комуникацията и заобуловените от демократичното развитие потребности от определена насока на коминикацията,предначертаването на тази насока може да бъде плод и достояние единствено на зрял и креативен интелект.
Характерът и динамиката на полемичната дейност съществено зависят от личната насоченост,от ценностно-мотивационнта ориентация и нагласа на личността. Различната мотивираност може да приведе един и същ интелект широк диапозон от състояния от максимално разгръщане на полемичните способности до пълното им блокиране.
Философът-полемист или философстващ полемист би могъл и трябва да влияе върху формирането на логическа и полемична култура не само с преките резултати от професионалната си дейност,със създаването и въвеждането в практиката на методически разработки,технологически схеми,конструкции и др. реторични и полемични постижения приложен характер. За това би способствало и обстоятелството,че в представите на обществеността-публична фигура става този,който е по-креативен и комуникативно убедителен, по-активен практически,по-"значим" като модел на поведение и по-близък до останалите хора. Редица черти на цялостния манталитет на философа-полемист,философстващия юрист, "информиращия безпристрастно" журналист, импровизиращия артист са подходящи като елемнти на образеца в изграждането на демократичния начин на съществуваване и общуване.
Всяка една полемика се извършва от различни социални и културни позиции,съобразно с различни обществени и лични интереси и различни ценностни системи. Нейната самоцелност или, по-точно казано,откъснатост от човешките ценности, от целите на обществото и човека, я прави непълноценна,неориентирана,в дадени случаи и неблаготворна. В условията на демокрацията от публичната полемика по принцип се изисква да бъде социално-ефективна,добронамерено насочена,хуманистична. Интелектуалността и позитивната оценъчна ориентация и нагласа,прагматичната и нравствена та позиция трябва да бъдат съвместими или поне поносими.
За ефективния резултат на всяка една полемика са нужни не само идеи,високи идеали, но и силни мотиви. Разгръщането на процеса на демокрация е невъзможно без подходяща целокупна културна обстановка. Затова и на макроравнище, и на равнището на отделната личност,логико-философският подход към проблемите на комуникацията трябва да се обединява с културален подход,по-точно казано да прераства в пълноценен културен подход.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философия и комуникативна култура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.