Философия и комуникативна култура


Категория на документа: Други


 Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ
НА ТЕМА:
"Философия и комуникативна култура"

Разработил: Проверил: ....................

/проф. Л. Андреев/

Съдържание:

~
1. Философската култура и комуникация
2. Осъществимостта на диалога и полемиката и тяхното философско осмисляне
3. Ценностни образци и комуникативна активност
4. Факторът морално-ценностни ориентации в полемичната дейност
~
1.
Философската култура и комуникация

Общуването е умение, което се усвоява, развива, подобрява - също като четенето, писането, чуждите езици, танците. Ако то не е особено ефективно, ще се сблъскваме с дефицит в една или повече области от живота си.

От ранното си ученичество сме запомнили и често чуваме да се преповтаря, че в живота, в повечето случаи, успяват не знаещите и отстояващите класическите духовни ценности, а инициативните, активно-агресивните, овладели "философията на живота". Тя седи в това да знаем, къде сме прави, т.е. къде сме в съгласие със законите на общия живот. Аналогично: "природно интелигентният" може никога да не стане достатъчно културен; културният може да си остане недостатъчно интелигентен. Дори "религиозният" човек е, така да се каже, по презумция "моралист", т.е. има отношение към добруването. Но това не изключва добруването на нерелигиозния човек да не е по- морално.

Познанията по философия, логика, етика, eстетика са само една възможност човек да бъде философичен, логичен, етичен, естетичен. Тази възможност става действителност само при конкрет социокултурни условия. Необходимо е да се прави разлика м/у философията като систематично теоретично знание и начина, степента и формата на овладяване и прилагане на това знание. Отношението към философията се определя от социокултурния статус, непосредственото обкръжение, от интересите и степента на мотивация на отделната личност.

Подобни примери и съображения биха могли да доизяснят изходното. А то си остава и най-широкото понятие за философията като една от основните форми на духовната култура, т.е. като всичко, което е процес и резултат на "духовно култивиране".

При по-голямото усложняване на човешката културна дейност и нейните произведения с е е стигало и до по-голяма диференциация в проявите на философията. А доколкото творчеството и продуктите на отделни философски школи и направления имат различен обществен престиж, станала е и естествена тенденцията някои значения на "философията" да поглъщат други. Така се е стигнало например до нейното разделяне, а понякога и противопоставяне на "материализъм" и "идеализъм"; "номинализъм" и "реализъм"; "емпиризъм" и "рационализъм"; "диалектика" и "недиалектика:" (скептицизъм, софистика, еклектика) и др., както и до явния стремеж на една от проявите да се отъждестви с философията изобщо.

Това че разграничението- съчетано с отрицание или неотричане в нужната степен на различието,на другостта, е затвърдено от немалко историци на философията и съвременни интерпретатори, няма достатъчно основание да се мисли, че е гарантирано неговото ограждане и преодоляване, дори от представителите на диалектическата философия. Най- общото основание за това усъмняване е добре известната историческа преходност на разликата между диалектика, скептицизъм, критицизъм, софистика.

Разбира се, и ние нито можем, нито трябва да се отказваме от установената терминология, но подкрепяме опитите за допълнително прецизиране (конкретизиране, уточняване). Струва си да се подчертае, че от принципно теоретическо гледище разликата между диалектиката и скептично-критичната позиция ( и активност) и в миналото е била относителна, а в бъдеще навярно ще стане незначителна като практическо осъществяване. Наистина, когато кажем скептично-критична позиция, обикновено си представяме мисловен акт, който включва мнение и съмнение, осмисляне и преосмисляне, разногласие и оспорване, критично отрицание и алтернативно решение и т.н. Но явно е, че всички те са явления и на диалектиката, тъкмо поради мисловния им характер- поради това, че са израз на човешко креативно дело, участват в динамиката на човешкия живот и са показател за противоречията и парадоксите в него. А скептично-критичната дейност, без която публичния диалог, например, би бил не "културен факт", а просто спор-кавга, неизбежно има и психологически аспект.

Безспорно всяко социокултурно и комуникативно явление и произведение носят в себе си и историчност (социалност и личност) и онтологичност (светогледност и всеобщност). Но къде отива философското разглеждане на културната комуникация след нейното социологическо психологизиране, езиково логицизиране и техницизиране? Философията си остава навсякъде, във всички области на знанието като тяхна основна постановка и върховно обобщение. Това прави възможно и необходимо съществуването и на съвременната философия на комуникацията.

Самата фраза "комуникативна култура" предполага и изисква разграничаване на различните степени и форми на познаване, овладяване и осъществяване на комуникацията.

Комуникативната култура се основава на допускането, че хората знаят какъв е динамичният свят на комуникацията. Философията на комуникацията има за цел да изследва основанията на това допускане. Различните решения на проблема за същността и съществуванетона социални и екзистенциални различия, противоречия, конфликти в общуването изразяват същностни отлики между философските интерпретации.

Съчетанието от думи, наречено "философия на комуникацията", има друго значение, най-същественото, в което е идеята на предметната множественост на философското мислене. С други думи, философското обяснение е интроспективно. В развитието си то тръгва от съществуващото и от другите науки към себе си, а не обратно. Ако частнонаучните обяснения на едно или друго явление търсят съответните му признаци, при обяснението на нещата философията търси себе си. Нещо повече, във философския поглед към комуникацията тя не само търси, но и открива себе си. Комуникацията е така обвързана с дейността и живота на човека, както е свързано с тях познанието изобщо. В това преди всичко се състои човешкият смисъл на комуникацията. Останалите нейни основания са свързани или производни на присъствието й в жизнения за човека стремеж към по-добра, по-пълна и по-успешна съпротива срещу неопределеността и разрушителните сили вън от него и в него самия.

Поради всички тези обстоятелства, именно понятията "диалектика" и "еристика", "диалогично изкуство" и "полемично изкуство" са едни от тези, които би следвало да се откроят във философското осмисляне на комуникацията.

2. Осъществимостта на диалога и полемиката и тяхното философско осмисляне

При придаването на логичност на полемичните действия винаги се прилагат логически знания, а при прилагането на логическите знания винаги се рационализират съответните практически действия. Рационализирането на проектиращото мислене е субективната страна на процеса на прилагане на логическите знания в практиката, страната, която предшества и съпътства тяхното обективиране. Може, обаче, да бъде направено разграничение между полемични действия и прилагане на логически знания и действия по прилагането на логически знания. Възможно е самото извършване на действията по прилагане на логическите знания да не е рационализиран.

Прилагането на логическите знания в полемичната практика и придаването на логичност на полемичните действия е предмет на по-обстойно разглеждане в разработките на други автори. Тук само ще бъдат маркирани насоките и най-вече възможностите и ограниченията в придаването на действена логичност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философия и комуникативна култура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.