Философията като основна наука за света като цяло


Категория на документа: Други


Х Р И С Т И Я Н С К А Ф И Л О С О Ф И Я

У В О Д Н И В Ъ П Р О С И

І. ФИЛОСОФИЯТА КАТО ОСНОВНА НАУКА ЗА СВЕТА КАТО ЦЯЛО

Предмет и определение.
Думата „философия” произлиза от двете гръцки думи “philein”,„phileo”/обичам,стремя се към нещо/и „sophia”/мъдрост/, което се превежда като „обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”. Терминът е отнесъл към самия себе си за първи път древногръцкият мислител и учен Питагор и влиза по-късно в постоянна употреба от сократическата школа.Хераклит Ефески също употребява названието „философ“ в смисъл на изследовател,който проучва нещата с оглед на тяхната истинска природа. Думите „philosophein“ и „philosophia“ в класическите съчинения на древността за пръв път по извори се срещат при Херодот, където лидийският владетел Крез говори на атинския законодател Солон: „Чух, че ти „philosopheon“ /философствайки/ си пропътувал много страни, за да ги изучиш“ /Her. 1, 30/. На друго място с „философия“ се обозначават познания по астрономия /Her.1, 50/. Седемте мъдреци на Гърция Херодот нарича също така „sophisti“ /Her.1, 20/.Това название използва и Питагор. Древното предание, съхранено у Диоген Лаерций , Цицерон и други извори свързват особеното значение на думата „философия“ с Питагор. Той е пристигнал в Елида в град Флиос, където според преданието, често беседвал по различни въпроси с местния владетел Леон,който се удивлявал на разума и красноречието на самоския мъдрец и го попитал: „В каква наука или изкуство той счита себе си опитен?“ „В нито една - отговорил Питагор - аз съм само философ.“ Това име се сторило ново и странно на владетеля на Флиос. „Какви хора са философите и с какво се отличават от другите?“- бил неговият въпрос. Питагор отговорил: „Човешкият живот прилича на голямо тържище и на Олимпийските игри. На тържището има продавачи и купувачи, които се стремят да придобият печалба. На „игрите“ участниците тичат за слава и известност, но там има и зрители, които ги гледат и всичко наблюдават. Така е и в човешкия живот: повечето се грижат за богатство, навсякъде е устременост и движение - едни тичат подир едно, други - подир друго. В тази блъсканица обаче само някои остават безучастни. Те съзерцават и изследват природата на нещата и обичат познаването на истината повече от всичко - това са философите.
Те се наричат философи, а не мъдреци „sophoi „ затова, защото мъдър може да бъде само един Бог, а на човек е присъщ стремежа, любовта към мъдростта.“ Някои изследователи по история на философията от по-ново време /Майнерс, Хайм, Целер и др./ се съмняват в истинността на това общоразпространено в древността сказание и виждат в него по-късно възникналата легенда в сократовско-платонов дух. Догматичният характер на питагорейската философия и нейната твърда увереност в силата на научните знания съвсем не подхожда, според тези учени, на сократовската скромност и съзнанието за недостиг на знания у героя на преданието. От друга страна, живото участие на Питагор в политическия живот не съответсва на ясно изразената в сказанието нагласа към съзерцателен, а не деятелен живот, към теорията, а не към практиката, с което се срещаме едва по-късно при Платон и Аристотел. Забележително е и, че в най-древните дошли до нас питагорейски фрагменти /приписвани на Филолай/ познанието за всевластващата хармония се нарича не „philosophia“, а „sophia“. Писателите преди Платон, а и самият Платон наричат най-древните философи, включително и Питагор, „sophoi“, „sophisai“, а не „philosophoi“.С оглед на това се възприема, че специфичната терминологична употреба за „философия“ е от времето на Сократ и Платон. Сократ, действително, първи я употребява, влагайки смисъл на истинна мъдрост, в противовес на лъжливата „софистика“. Неговата философия е това да изпитваш критично самия себе си, както и другите. У Платон не веднъж се среща мисълта, приписвана на Питагор, че мъдростта като абсолютна истина принадлежи само на Бога, а на човека подхожда само да се стреми,да обича мъдростта - да бъде философ.Въпреки че Аристотел употребява понякога и „sophia“, и „philosophia“ за обозначаване на философията, но второто за него добива по-определено значение - в частност „първата философия“ той нарича метафизика. От времето на Аристотел термините философ и философия преминават в обща употреба, в науката и всекидневния живот.Античните философи не са дали точно формулирани определения за философията, така че се налага да ги извличаме от общото съдържание и характер на техните възгледи.Йонийската школа/вкл. атомистите/свързва философията с космогоничните и космологични хипотези за произхода и развитието на света от основните начала и елементи. При питагорейците чрез нея се изясняват същността, формата и взаимоотношенията на нещата посредством числени стойности в техните съчетания.За елеатите тя е учение за единното вечно и неизменно битие, в което не се съдържа неистинското знание за изменчивите неща. Сократ е наричал философия
опознаването /чрез изпитване „ksetazein“ / на самия себе си и на другите. Според Платон, тя е учение за вечно съществуващото и неизменното / философите са тези, които могат“ ton ei kata taita osaitos eksonios efap tesvai“, т. е. да постигнат винаги едно и също при едни и същи условия /Държ.VІ, 484/. С други думи философията е наука за идеите като истински съществуващото в едно неизменно битие. В практически аспект тя е , според Платон, изкуството за превъзмогване на страстите и умението за подготовка към посрещане на неизбежното в живота- към смъртта.Философията на Аристотел /по-точно метафизиката/ е наука, която изследва не някоя определена област от съществуващото, а първоначалата и първопричините на всичко съществуващо /episteme ton proton arhon ke aition/ Мет.I , 2, 9 /. Стоиците я определяли като теоретично знание за божествените и човешките неща и стремеж към добродетелен живот. За Епикур философията има за цел постигането на наслаждение и щастие, основаващи се на рационални понятия и размишления /logois ke dialogismois /. През Средните векове философията се разглежда върху основата на християнската вяра като познание на разума за Бога, света и човека в тяхната взаимообусловеност. По-късните определения за философията се доближават в една или друга степен към някое от античните постановки при промяна предимно на външната им форма. Кристиан Волф , който систематезира философията на Готфрийд Лайбниц, я определя като наука за възможното, доколкото то е възможно /philosophia est scientia possibilium, quatenus esse possunt /; а философското познание като cognitio rationis earum, gnae sunt vel fiunt, unde intelligatur, cur sint vel fiunt. Според Имануел Кант, философията е наука за отношението на всяко познание към главните цели на човешкия разум /theleologia rationis humanae/. Хербарт определя философията като обработване на понятията, което се състои в тяхното изясняване /логика/, изправяне /метафизика/ и допълване посредством дефиниране на техните достойнства /етика и естетика/. Според Георг В. Хегел философията е наука за Абсолютното в неговото диалектическо развитие или наука за проникващият в самия себе си разум. Според Фридрих Шелинг, философията е наука за Абсолютното, което е единство на идеално и реално. Йохан Г. Фихте определя философията като наука за знанието въобще /Wissenschaftslehre/. Якоби поставя задача на философията свеждането на всяко познание към религиозния опит и го обосновава чрез вярата. систематично подреждане на резултатите от положителните науки.

Антропологичност на философията.
а/Само човекът измежду живите същества има философия, както изобщо има религия и култура, защото той притежава мислещ дух, а животните - само витална душа;
б/ „без оглед на обстоятелството дали знаят това или не, всички хора имат някаква философия“/К.Попър/, колкото и примитивна и далеч от науката да е тя.“Доколкото човек съществува,дотолкова по определен начин се постига и философствуването“/М.Хайдегер/.
в/ духовността на човека - предусловие за философията - се състои в активността, свободата, съзнателността и целесъобразността като насоченост на човешките постъпки, благодарение на което той подчинява, опознава и използва външната природа и собствения си интелектуален потенциал;
г/ философията е винаги пречупена личностно, индивидуално;тя е субективна, а също и типично „одушевена“.“Каква философия би си избрал,зависи от това какъв човек си ти „ /Й.Г.Фихте/. Философията, колкото от една страна и да е оригинална като наука, толкова - от друга страна - изразява неща общи, присъщи на другите типове познание. Само така е възможно идейно разбиране и общуване между хората в областта на философията , обществените и екзактните науки.
Днес философията се схваща като особена наука със своя специфика наред с всички останали научни дисциплини и то именно, като фундаментална, обща, уводна, универсална наука.
1.Философията е наука за света като цяло, наука за първата причина, за същността, за основните тенденции в развитието на света, както и за смисъла, мястото и предназначението на човека в света. Още Тома Аквински, като следва древната традиция я определя така: ”Философията е наука за най-първите и последни причини на всички неща, изследвани с помощта на естествения човешки разум”.
ФРИДРИХ ПАУЛСЕН пише:“ Философията има задачата да обясни началото, същността, последния завършек и крайната цел на нещата”. Подобно е определението на ВИКТОР ДИМИТРИЕВИЧ КУДРЯВЦЕВ: “По своето съдържание философията може да бъде определена като наука за същността, последното обяснение и целта на битието”.

НИКОЛАЙ ЛОССКИ направо определя философията като “наука за света като цяло” и добавя, че поставя в това определение същия смисъл, който залага и Паулсен в своята по-горе цитирана дефиниция.
2. На второ място, защото е наука за света като цяло, философията може да се определи като научно и рационално обоснован мироглед. Изразен в това отношение с особена известност се ползва определението на Вилхем Вундт: “Философията е общата наука, която обединява постиженията на отделните науки в непротиворечива система и изследва прилаганите в науката общи методи и предпоставки на познанието. Задачата на философията се състои да обедини постиженията на науките в общ мироглед и възглед /картина/ за света, който да задоволява изискванията на ума и потребностите на сърцето”. Това определение лежи в основата на определението и на Рудолф Айслер: “Философията е всеобща наука за знанието и практиката, по-точно, всеобща наука за базисните начала /принципите/ на специалните науки, изследващи тези основи с цел, чрез основни научни понятия и постижения да се постигне цялостен, логично непротиворечив, отговарящ на изискванията на разума и на сърцето мироглед и възглед за света”.

По-кратко се изразява С.Л. Франк: “Философията е научно разработен и изразен мироглед”. Целта на философията според “Въведение във философията “ на Г.Челпанов е да спомогне за създаването на мироглед, който да послужи като основа на възгледа ни за света.
Философията удовлетворява определена потребност на човешкия дух - потребност от всеобхватност и единство на рационална основа.Същевременно философията е израз на тази поребност.”Философията е там,където има търсене на единството на духовния живот по пътя на неговата рационализация”(Прот.Василий Зенковский)
3.Философията изследва основни понятия, предпоставки и принципи,които лежат в основата на всички науки. Така например всички се наричат науки, но никоя частна наука не поставя проблема, какво собствено означава “наука”. Всички търсят истината, но никоя не изследва самото понятие “истина”. Всички търсят, изследват части от действителността, но никой не пита какво собствено е “действителност”. Всички търсят причините на едни или други явления, но никой не се пита, що е “причина”. Те прилагат методи, установяват закони, постигат познания, но не се пита за същността на тези понятия: метод, закони, познания и пр. Това извършва само философията, която именно изучава най-общите понятия на науките. Но философията не изследва само общите на всички науки понятия, а основните понятия на специалните науки по отделно. ”Докато всяка специална наука има пред очи някакъв дял от даденото, основната наука философията не се интересува от разните области на даденото, а има за предмет даденото изобщо, разглеждайки го в неговите най-общи определения. Това значи: докато бактериологията, ботаниката и прочие и говорят за разни видове тела, основната наука философията иска да узнае що е “тяло” изобщо, що е

“вещ”изобщо. Докато механиката например се домогва да установи и разясни особените движения, които среща в света на вещите, основната наука се пита, що е “движение” изобщо? Минералогията и астрономията ни говорят за действителни минерални и небесни тела и за техните действителни движения и взаимоотношения, докато основната наука има за задача да хвърли светлина върху питането: Що е действителност изобщо и по какво се различава действителното от недействителното? Химията ни дава знанието за взаимодействието на разни телесни индивиди: за особени действувания и причинявания ни говори физиката, обаче в какво се състои самото “действуване”, що е “причиняване” изобщо, това е предмет на основната наука. Психологията като основна наука изучава разни явления, респективно промени на съзнанието, ала що е “съзнание” изобщо, това е един от най-общите въпроси и като такъв, се отнася към обект на основната наука. Същото трябва да се каже и за понятията: възникване, изчезване, покой, сила, пространство, време и прочие /Димитър Михалчев, “Философията като наука”, София 1938г., стр.39/.
4. Философията като фундаментална и мирогледна наука има за задача“да обедини постиженията на специалните науки в непротиворечив възглед за света”. Това обаче не означава обикновено механично сумиране на постиженията на екзактното познание.Касае се отново за същото разясняване на основни категории и понятия, но върху друга методология и с помощта на друг понятийно-категориален апарат .Във връзка с това Уйлям Джеймс пише за философията: “Това е мироглед, възглед за живота в светлината на интелекта.Философията е мислене за общото, за най-общите свойства на битието. Философията, това е метафизиката, а метафизиката е обсъждане на различни неизяснени, абстрактни, универсални въпроси, които обикновено се поставят, но не се решават от науката и живота; въпроси, като че ли оставени настрана, въпроси широки и дълбоки, отнасящи се до целостта на всички неща или до нейните първооснови. Така например: Какво нещо е мисъл и що е вещ, и как са свързани помежду си? Какво искаме да кажем, когато произнасяме думата истина? Лежи ли една единствена
първоматерия в основата на всичко? Защо светът съществува и не може ли да се предположи също така разумно, че той би могъл и да не съществува? Коя реалност е най-реална? Какво обединява всички неща в една вселена? Единството или множествеността е основно свойство на битието? Имат ли нещата един или много източници на своя произход? Ограничен ли е светът или безкраен? Запълнено ли е световното пространство изцяло? Що е Бог? Как са свързани духът и тялото? Как едно нещо действува на друго? Как може едно нещо да се превръща в
друго, или как може от едно нещо да възникне друго нещо, ново? Пространството и времето реални ли са, а ако не са, какво са? Как при познанието субектът постига своя обект и как обектът прониква в субекта? Познанието се извършва с помощта на общи понятия. Реални ли са те или само единичните неща са реални? Какво значи думата “нещо”? Вродени ли са ни началата на разума или възникват постепенно чрез опита? Метафизиката изследва причините, същността, смисъла и цялата съдба на цялото битие. Тя е наука за най-общите начала на опитната и свръхестествена реалност в тяхната взаимна връзка и в отношението им към познавателната способност. /Уйлям Джеймс .“Въведение във философията”, Берлин , 1923 г., стр. 9, 11, 18, 27, 28, 30 и 31 /.

Определение: Има най-разнообразни формулировки за предмета на философията и всяка философска школа и направление определят по
свой различен начин своя предмет. Обаче онова, което може с положителност да се твърди в това отношение е, че философията е наука за най-общите закони и принципи в развитието на природата, обществото и мисленето. В този план християнската философия поставя и човека с неговото отношение към Бога като негова Първопричина и Първосъздател. Следователно християнската философия изследва и изучава човека в отношението към Бога, към Неговото творение и на самите човеци в общия план на битието,както и ценностната система в тази корелация :Бог - човек - творение. Но паралелно с това тя изучава и законите, пътищата и методите на познавателния процес.
Философията е наука за света като цяло, но същевременно тя се стреми да определи същността на човека, неговото място и цел във Вселената. Тя развива ценностни възгледи за света и установява универсални закони за развитието на обществото. Същевременно философията има много общи черти с другите частни /екзактни/ науки, а именно:
а/ изучава законите на действителността;
б/ създава понятия и категории;
в/ не представлява пасивно изясняване същността на нещата, а е творческо усвояване на света;
г/ обладава относителната самостоятелност;
Обикновено се приема следната класификация на науките:
-обществени: етика, социология, история
-естествено-научни:биология, зоология, физиология и т.н.;
-физико-математически;-приложни.
Философията има общи признаци с посочените групи науки, но тя не е конгломерат или безпринципна смесица от тях. Тя е самостоятелна наука. Философията има своето място в системата на научното познание, в класификацията на науките като особен тип наука. Една от основните черти, разкриващи спецификата на философията, може да бъде формулирана по следния начин: философията изследва света като цяло.
Специалните /частните, екзактните/ науки изучават отделните сектори, части и области на материалната действителност, докато философията има за задача да даде цялостна научна картина за Вселената, за нейния произход, за нейната Първопричина, тенденции за развитието, смисъла и крайната цел на световния процес, като определи мястото на човека в отношението му към Бога, към материалната Вселена и към обществото.

СТРУКТУРА НА ФИЛОСОФСКОТО ЗНАНИЕ

ОСНОВНИ ДЯЛОВЕ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА И ТЯХНАТА ПРОБЛЕМАТИКА

Философското знание има определена структура.Вътре в самата философска проблематика се открояват отделни раздели или дялове,различаващи се преди всичко по своята тематика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията като основна наука за света като цяло 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.