Философията на Артур Шопенхауер


Категория на документа: Други


Философията на Артур Шопенхауер (1788 г. - 1860 г.)

1. Общи сведения.

Изпитал е най-голямо влияние, както сам каза, от Божествения Платон и великия Кант Има-нуил - немски философ. Между тях открива допирни точки, а именно, че феноменалният свят (кон-статиран, чрез сетивата - това което се вижда, чува или това което си представяме) не съвпада или дори е съвсем различен от истинската същност на света, която е непостижима чрез сетивата, а е това, което Кант нарича "нещо само по себе си", а Платон нарича "светът на идеите". Основното съчине-ние на Шопенхауер е "светът като воля и представа".

(резигнация = отказвам се в полза на другите)

2. Светът като представа.

Светът е обект за субекта, съзерцание за съзерцаващия, с една дума - представа.

Основен проблем на философията е отношението между света в главата на познаващия субект (света в неготово съзнание) и света, извън неговата глава.

(например - нашите ръце, крака не са елемент на нашето съзнание, заобикалящите ни човешки същества с техните мисли)

Разграничението между обект и субект прави възможно човек да взема собствени, неповлияни от други решения, т.е. да прави свободни морални избори.

С изчерпването на субекта изчезва и света като представа. Субектът е мислещият, възприе-мащият, преценяващият индивид. Във всички случаи, докато има жив човек светът съществува, както обективно, т.е. вън и независимо от неговото съзнание, така и субективно, т.е. като елемент на него-вото съзнание, като възприятие, като представа и големият проблем е до колко възприятието ни, представата ни е вярна, защото тя може да бъде и невярна без ние да разбираме това и да смятаме, че е вярна, да я противопоставяме на чуждите представи, схващания, възгледи, преценки, когато сме под влияние на емоции, страсти, заинтересувани без да си даваме сметка за това.

3. Светът като воля.

За разлика от представата, т.е. светът какъвто ни изглежда, както го възприемаме чрез сетива-та си, има и друг свят, такъв какъвто е сам по себе си. И който Шопенхауер нарича "воля". Човекът е не само познаващ субект (мислещо същество), но е още и тяло. Тялото му е дадено по два различни начина:

* от една страна като предмет (тяло) сред другите предмети (тела) с различни размери и характеристики;

* от друга страна като узнавано, непосредствено възприемано нещо, което може да се нарече "воля".

Всяко реално действие се разкрива чрез някакво телесно движение (вкл. и говоренето).
* цитат на Шопенхауер:

"Волевият акт и телесното действие са едно и също нещо, но проявено по различен начин".

Без да има воля е невъзможно телесно действие. Телесното действие е волята, станала видима.

С нашето тяло (организъм) са ни дадени страдания и наслаждения, а с това и стремеж към самозапазване. Вечно ненаситната неудовлетвореност на живото тяло на човека го подбужда към непрекъсната борба да доминира над някой друг. Тази изтощаваща борба научава човека да покорява външната природа и себеподобните, формирайки все по-жестоки форми на егоизъм.

4. Животът между страданието и скуката.

Същността на света е ненаситната воля, а същността на волята е конфликт. Колкото по-изтън-чено, развито е познанието на човека, колкото по-умен е той, толкова по-силни са страданията му. Геният страда повече от всички. Всяко действие се поражда от усещането за недостиг (дефицит) от нещо, т.е. от неудовлетвореност от наличното ни състояние, но всяко удовлетворяване е крайно и е зародиш на ново страдание. Движеща вътрешна подбуда ("притискаща пружина") е ненаситното желание.

Човекът може да бъде определен като сноп, възел от желания. Животът е непрекъсната борба за съществуване и когато желанието бъде заситено, той остава в състояние на безразличие, на скука. Животът е подобен на махало, люлеещо се между страданието и скуката. Безразличието - хората са като таралежите, искат да общуват едни с други, но като се приближат, бодлите им пречат и се нара-няват. Отдалечават се, а след това отново се приближават.
* цитат на Шопенхауер:

"Човекът е единственото животно, способно да изтезава другите заради самата цел да му причини страдание".

Само човекът изпитва наслаждение при вида на чуждите беди. Затова, казва Шопенхауер, още Омир е казал, че "гневът е по-сладък от меда".

Баналната дилема е да сме плячка или ловци. Животът на всеки индивид е не само борба с нуждата, но и борба със себеподобните. На всяка крачка човек може да очаква неприятел, живее в непрекъсната война и умира с оръжие в ръце.

(това говори за егоизма, когато поставяш себе си на преден план; алтруизъм -противоположен на егоизма)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията на Артур Шопенхауер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.