Философията на Жан Пол Сартър


Категория на документа: Други


 Философията на Жан Пол Сартър (1905-1980)

1. Два типа екзистенциализъм.

Екзистенциализмът, наричан още "философия на съществуването", се утвърждава в Европа в периода между Първата и Втората световни войни и до края на 60-те години на ХХ-ти век е твърде модно течение.

1.1. Религиозен екзистенциализъм :
* Карл Ясперс;
* Габриел Марсел;

1.2. Атеистичен екзистенциализъм :
* Мартин Хайдегер (немски философ)
* Жан Пол Сартър (френски философ)
* Албер Камю (френски философ и писател)
* Симон дьо Бовуар (френски философка, интимна приятелка на Сартър)
1

1.2.1. Жан Пол Сартър - френски философ, писател, драматург, публицист. Роден в Париж, баща му е бил морски офицер и умира, когато Сартър е бил на 1 година. Майка му е била богата нас-ледница, омъжва се след смъртта на съпруга си за индустриалец. Сартър е отгледан главно от баба си и дядо си по майчина линия. От малък проявявал огромен интерес към книгите в богатата библиотека на дядо си. Получава най-доброто образование за времето си в лицей, а след това с конкурс в елитар-ното висше училище "Екол нормал супериор". Един от състудентите му казва за него: "Сартър мисли през цялото време, спира само, когато спи". През Втората световна война е мобилизиран и изпратен на фронта. Попада в немски плен, но след 9 месеца е освободен поради слабо зрение. Връ-ща се в Париж и основава група за съпротивление, но не могат да развият дейност.

По време на немската окупация на Париж пише главния си труд "Битие и нищо". През 50- те години на 20-ти век сътрудничи с френската комунистическа партия. Обявява се против Съветското нахлуване в Унгария през 1956 г., а също и против нахлуването им в Чехословакия през 1968 г. През 1964 г. се отказва от Нобелова награда за литература, за да запази, както казва той "независимостта си" за политическа дейност. Протестира против войната на САЩ във Виетнам. През 1968 г. подкрепя активно студентските вълнения в Париж. Когато има призив от правителствени служители да бъде арестуван и съден, президентът Шарл де Гол отговаря: "Аз не арестувам волтеровци" /Волтер - много виден френски философ/.

На погребението му през 1980 г., за което той не иска да е официално, постепенно към проце-сията, стихийно се присъединяват хора до към 50 000 човека. Френският философ Лиу Артусер, казва за него: "Той беше нашият Жан Жак Русо".

2. Съществуване и същност на човека.

2.1. При създадените от хората неща, същността предхожда съществуването. Когато хора-та създадат някакви неща, те имат предвид знание за функцията им и за техниката на създаването им.

Например, когато занаятчията създава, прави нож, той знае функцията-за какво ще служи и какво ще прави. Следователно ножът има същност, т.е. съвкупност от свойства, което предшества /предхожда/ съществуването му. Сартър обобщава, че в такива случаи имаме технически възглед за света, при който същността прави възможно създаването да предхожда съществуването.

2.2. При човека съществуването предхожда същността. Това означава, че няма никаква предварителна човешка природа. Човек отначало се ражда, появява се на света, съществува и в последствие става такъв, какъвто сам се представя и иска да бъде, но и се направи. Човек е това, кое-то сам се направи! Такъв е 1-вия принцип на екзистенциализма, принципът на субективността, за който ни упрекват. Този принцип означава, че човек е същество, което осъзнава себе си и проектира себе си в бъдещето, че сам избира себе си. Човекът като проект се преживява субективно, за разлика от неодушевените предмети, растенията, животните, които нямат проект за себе си. Нищо не същест-вува преди проекта и човек ще стане такъв, какъвто е неговият проект. Но не само защото го желае, а и защото полага усилия и има устойчивост на волята.

Николай Хайтов казва: "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш".

3. Изборът на човека.

Човек е принуден да взема решения, когато попада в ситуации, които му налагат да прави избори, особено в някои ситуации, при които той прави ключов, жизнен избор. В такава ситуация човек е в състояние на тъга и/или неспокойствие, на напрежение. Тъй като той се отделя от това, което е бил до момента, от досегашния си живот, минало, които са формирали досегашната му същ-ност. Това са ситуации на алтернативност /може така да постъпя, но може и по друг начин/. Именно това е екзистенциалния избор, чрез който човек се самоопределя и предопределя в по-нататъшния си живот /дали да се разведа или да продължа така да живея/. В такива сложни ситуации, човек често се опитва да избегне избора въобще или да го отсрочи някак си, т.е. да не направи избор тук и сега, а кога? - след това. Зад видимостта на такива колебания се разкрива търсене на оправдание пред себе си и човекът не разглежда ситуацията като ситуация на избор, в която е лично отговорен. Той може да си казва:

- в тази ситуация няма никакви възможности за избор;

- обстоятелствата са по- силни от мене и ме заставят да постъпя само така, а не иначе;

- умните хора в такива случаи биха постъпили по този начин;

- снема отговорността от себе си и я прехвърля върху други- родителите, началството, об-ществото, случайността и др.

- позовава се на служебен дълг, на държавни интереси, на правни норми, обичаи и прочие

Тогава тъгата и безпокойството отминават /когато човек избягва избора/, но дали за дълго и което е най-важното - на каква цена? Сартър казва, че в такива случаи човек се отказва от своята сво-бода.

4. Отговорност и искреност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията на Жан Пол Сартър 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.