Философията на живота


Категория на документа: Други


Философията на Живота
Философията на живота възниква в Германия в началото на 19ти век. В продължение на 150 години, тя се превръща в истинско философско движение, и в известен период, теоритична основа на националната идеология на немско-езичния свят. Философията на живота е своеобразно продължение на традициите и духовната атмосфера на просвещение. Висшият етап на просветление е 18ти век - века на просветения абсолютизъм. През 18 век, окончателно, новата буржоазна цивилизация взема връх над феодализма. Естествените науки преживяват изключително бързо развитие. Завършени са основите на физиката, химията и биологията. Очертани са границите на обществените науки. И най-накрая в рамките на философията, намира завършек продължилият 200 години спор между емпиризма и рационализма. Немския философ Емануел Кант (крит. реализъм), прави мащабен опит за съчетаване предимствата на тези две традиционни линии във философията. След Кант се формира немската класическа философия като последен етап от класицизма. Следващите Кант философи - Шелинг, Фихте и Хегел, пренебрегват синтеза между емпиризма и рационализма, извършен от Кант и създават една крайна рационалистическа философия, която естествено възбужда обратната реакция на опита си, за идеен монопол.
Артур Шопенхауер е автор и пръв създател на философското направление известно като философията на живота. За начало на тази философия се смята произведението на Шопенхауер - "Светът като волен и представен" (1815 г.) Той противопоставя афектите и подсъзнателното на крайния оптимизъм на рационалистическото направление във философията. Човекът не може да бъде разглеждан извън природата. Живата природа от най-низшите организми до човека имат една обща основа, която е волята. Следователно, волята е основа на определена реалност. Не материята, не духа, а волята е абсолютната основа на живата природа. Но волята не може да бъде чиста и безпредметна. Волята е един мощен нагон към постигането на определена цел, за това се говори "воля за..." И Шопенхауер определя към какво е насочена волята - към живота. Волята за живот е това, което съществува у всяко живо същество от най-елементарното до най-сложното. Възгледите на Шопенхауер отначало са приети по начало най-вече отрицателно и хладно. 45 години след първото издание на основното му произведение, Шопенхауер изведнъж придобива огромна известност. Но както обикновено, това става в годината на смъртта му. Той намира бързо свои последователи, първият от които е Едуард фон Хартман, който въвежда най-общата категорията на интуитивизма - безсъзнателното. Второто направление зародено от философията на Шопенхауер е културологична философия на живота. Според тази теория, движещите сили на обществото на цивилизацията не са скрити в самото общество, а в човешката биологична структура. Емоциите са тези, които определят мотивите и поведението на човека. Безсъзнателното у човека е извън контрола на разума. Разума може само да интерпретира, да дава логическо тълкувание на човешките инстинкти, на подсъзнанието, и в това е била голямата грешка на досегашната култура, че тя е рационализирала творческия процес у човека. Основата на тази рационализация е логиката, а където действа логиката, живата действителност се умъртвява. Чрез разума, ние опознаваме едни умъртвен, неподвижен, нереален свят. Истинската философия трябва да се стреми да показва хода на безсъзнателните процеси в човека.
Философията на живота излиза извън границите на Германия, като намира свои най-ярък представител в лицето на френския философ Анри Бертсон. Той възприема идеите за определящото значение, което имат инстинктите, рефлексите, волевите актове и т.н. Той разпространява идеята за единството на всички живи същества, като основното понятие на цялата философия е жизненият порив. Той споделя възгледите на културологичното направление във философията на живота, като приема биологичните мотиви за движещи сили, направляващи обществените процеси и личното поведение на всеки човек.
Във втората полувина на 20 век, най-ярък представител на философията на живота е Фридрих Ницше. Като последовател на Шопенхауер, приема тезата му, че в основата на цялата жива пророда стои волята, но Ницше не е съгласен с Шопенхауер, че тази воля е насочена просто към живота. Тя може да съществува, но е подчинена на по-силна воля. Волята за власт. Живота, според Ницше, е яростна борба, не за оцеляване, а за налагане на волята над другите.
Втората полувина на 19 век е времето, в което философията на живота получава мощен тласък за печеленето на голяма популярност от едно епохално откритие. През 1852 г. Чарлс Дарвин публикува своята книга за произхода на видовете. Някои от понятията, използвани от Дарвин, като естествения подбор, веднага са възприети от философията на живота, с което културологичната линия в тази философия приема името Социален Дарвинизъм. Съвсем естествено, в създадената обстановка в края на 19 век, философията на живота оказва решаващо влияние за окончателното влияние на психологията като наука. Това влияние се проявява в две посоки. Едната е социалната психология. А втората е психологията на личността. Изразител на второто направление става Зигмунд Фройд. Обединяващата теза на тези две направления е изразена в убеждението, че основата на социалните процеси на цивилизацията и на личностното поведение на хората стоят биологично мотивирани фактори. Мащабни учения за биологичните учения на цивилизацията и изобщо на културата дава Оствал Шпенге. В края на 19 век и началото на 20 век се появява цяла една философска и психологическа тенденция, разглеждаща както социалната психология (Густав Любон), също така и на расисткото направление в Английската и Френска духовна среда.
Философията на живота е философското направление, което оказва най-голяма влияние върху окончателното оформление на психологията като наука. Философията на живота оказва и мощно влияние и върху направлението в литературата - психологически роман. Общото, което свързва психологията и художествената литература е дошлата от философията на живота идея за подчинената воля на разума. Разумът играе подчинена роля в живота на индивида и на обществото.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията на живота 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.