Философията през Средните векове: Теоцентризъм


Категория на документа: Други


ПУ "Паисий Хилендарски"
Философско- Исторически Факултет

Курсова работа
Увод в Философията
Изготвил:

ФИЛОСОФИЯТА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ: ТЕОЦЕНТРИЗЪМ
Философията през средните векове или както също е прието "средновековна философия" се заражда във Европа и Близкия Изток през средните векове.Този период започва със падането на Римската империя през 5 век и продължава със епохата на Ренесанса, наричан още "възраждане" до 16 век.Характерното за този период е преоткриването на древната култура,развила се в Гърция и Рим, и адресирането на теологическите проблеми и да се интегрира сакралната доктрина със светското обучение.Този философски период се разделя на три основни етапа: през Ранните Средни векове(до 12 век) във Латинския Запад,когато са запазени и култивирани произведенията на едни от най-големите гении на Античността, Аристотел и Платон;Ислямския период обхващащ 7 до 12 век,през който се превеждат древни философи,коментари,изясняване и тълкуване на тяхната работа;Третия етап обхваща 12,13 и 14 век в Латинския Запад,през който са направени едни от най-големите открития във философия на религиите,логика и метафизика,също са възтановили голяма част от древната философия.Но разбирасе не можем да обозначим точното начало на Средновековието,тъй като имало ожесточено съперничество на философските учения между стоиците,епикурейците и неоплатониците.Тази война на думи се е водила няколко столетия(l - V век), заради изграждането на нова вяра и мисъл, причина за възникването на средновековната теология и философия.Литературата в Средновековието е типична със своя теоцентризъм.Голяма част от философските мисли в Средновековието са били свързани със монотеизъма(вярването в един бог).От това следва,че мисленето в Средните векове е било теоцентрично,че всичко съществуващо не е природа,а Бог.Християнския монотеизъм(от старогръцки: μόνος - "един" и θεός - "бог") включва два основни принципа чужди на религиозно-митологическото съзнание и философското мислене на езическия свят,това са сътворението и откровението.Двата принципа са свързани,защото отстояват съществуването на един Бог.Идеята за сътворението произлиза от средновековната онтология,а откровението е основата на учението за познанието.

Един от невероятните умове и гении на Античността,Аристотел чиито трудове са били запазени и култивирани през средновековието,оставят трайна следа в историята.Той е роден през 384 г. пр. Н. Е. В древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров(Егейска Македония,Северна Гърция),от там идва прозвището му Стагирит.Баща му Никомах, бил личен лекар на цар Аминта lll(баща на Филип ll Македонски).Аристотел е израстнал в Македония,на 15 години,след като баща му имира,той е поверен на негов роднина Проксен.Няколко години след смъртта на баща си, той заминава за Атина и става ученик в школата на Платон,където престоява 20 години,до смъртта на учителя си през 347 година пр.н.е. Смята се,че по времето в което е бил в Атина,той прави повечето си съчинения,но главно до днес са запазени негови трактати,които не са били предназначени за публикуване,а са служили за преподаване.Най-значимите сред тях са "Физика", "Метафизика","Никомахова етика","Политика","За душата" и "Поетика".По това време,Аристотел изучавал и имал значителен принос към природните науки,анатомията,астрономията,географията,геологията,ембриологията,зоологията,метерологията и физиката.Във философията пише за държавно управление,естетика,етика,икономика,метафизика,психология,реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Според някои изследователи той е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.

Също като един от най-преуспелите си ученици,произведения на Платон са били култивирани през 12 век на средновековието.Той е древногръцки философ,математик,ученик на Сократ,основател на Атинската академия(основана през 387 пр.н.е. в Атина),която е първата институция за висше образование в Западния свят и там първият покровител на света - Александър Велики,който получава под вещото ръководство на своя ментор,класическо древногръцко образование,изучавайки риторика,литература,естествени науки,медицина и философия.Аристотел дава копие от Илиада и нож,който Александър Велики винаги крие под възглавницата си. В епохата на Ренесанса Платонова академия е учредена във Флоренция (1459-1521), начело на която застава Марсилио Фичино. В нея след превземането от османците на Константинопол са привлечени гръцки учени преселили се в Италия, които привнасят чрез Италия в Западна Европа значителен брой неизвестни на запад текстове на Платон.Доказателство, че Платон е уникален писател са неговите сократови диалози.Платоновите произведения са публикувани в няколко форми,в следствие на което съществуват различни споразумения относно наименуванията на неговите текстове.Неговите творби служат за преподаване на различни дисциплини включително философия,логика,етика,реторика и математика.Благодарение на записаните философски и драматични произведения,които се пазят в ръкописи,въстановени,редактирани и преведени много пъти от началото на хуманизма,те успяват да достигнат до нас.

Най-яркия представител на схоластиката е бил Тома от Аквино,монах от доминиканския орден,ученик на прочутия средновековен теолог,философ и естествоизпитател Алберт Велики.Неговите идеи обхващат късните философски възгледи на католическата църква - томизъм.1879г. томизмът е официално провъзгласен от папа Лъв Xlll, за основоположно учение във всички католически учебни заведения.Тома е смятан за един от най-великите теолози в историята и според католиците,за един от тридесет и тримата отци на Църквата.Тома Аквински(както му е истинското име) разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум,тезите за душата,въпросите за авторитета на религията и на теологията,която подчинява всяка друга област на познанието.След смъртта му през 1274г. неговите последователи продължават да развиват неговата философска система,но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и томизмът.Един италянски поет и художник Марчело Ланди казва:" Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност, по исторически и теоретични причини, по-добре е да се направи точно обратното - да се потърси спецификата и оригиналността на томизма в сравнение с аристотелизма, ако искате да проумеете начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома асимилира Аристотел в християнството, а не обратното".

Една от главните идеи на Теоцентризма е Креационизъма,която описва как бог е сътворил света който познаваме от нищото.Със силата на своята воля и всемогъществото,което притежава той е не само е сърворил света,бог го поддържа и брани.Според канона,началото не било не природно,а свръх природно.Тъй като бог не се свързвал със природата,той бил над нея и за това той се смятал за трансцендентен.В средновековната философия,природата и космоса вече не са необятното и божественото,тези качества вече се преписват само на бог.Тези разбирания доста съвпадат със единното на Платон и Неоплатониците.В средновековната философия се преплитат две много различни разбирания,за християнското откровение и античната философия.Тъй като,християнството се разпространявало и набирало сила,хората решили че трябва да се направи разционална обосновка на неговите догмати.Във античната философия се вярва във идеята за граничното,която вазниква по времето на питагорейците и за единното,което произлиза от елаетите,тоест идеята за неделимостта,безкрайното и безграничното като несъваршенство,хаос и небитие.Във християнските разбирания,Бог се приема като висше битие и безкрайно всемогъщество.Следователно, Бог се е приемал като нещо което е неубеснимо,безгранично,съваршенно и подредено,за разлика от нещата, който бог е сътворил,те са приемани като несъваршенни,делими,дори хаотични.

Малко по-късно е възникнал проблема за същността и съществуването на всичко заобикалящо ни.Средновековната философия прави разлика между екзистенция и същност.Формулирани са въпроси, с помоща на който се открива същтността и значението на всяко нещо.Първият и най-важен въпрос е "има ли нещо",а със следващите въпроси се анализира отговора му:"що е то","какво е то","защо или за какво е то".Римския философ Боеций, посвещава голяма част от своя труд,за да разграничи същност и съществуване,и с помоща на логиката, значително помага на средновековната схоластика да продължи със развитието си.Той е наречен последният класически и първия схоластичен философ.Според Боеций,битие и същност не са едно и също нещо.Ако едно нещо има същност,то това означава че можем да го определим .За да определим дали това нещо съществува,трябва да имаме взаимодеиствие,контракт или опит с него,тъй като тези качества не възникват от съзнанието ни.Според Боеций,точно това различава същността и съществуването на нещо,същността е плод на всемогъщата воля на твореца.

Друга идея възникнала във средновековната философия е полемиката на реализма с номинализма.Според това схоластично учение,съществуват в действителност отделни предмети,а понятията са само названията им.С признаване на първичността на предметите,според Карл Маркс номинализмът бил пръв израз на материализма през средните векове.Разбирането на термина реализъм, през Средновековието и съвременното му разбиране нямат нищо общо.Разликата в разбиранията идва от там,че според учението,реалност притежават само универсални и общи понятия, а не единичните предмети съществуващи в емпиричния свят.Реалистите в средновековието смятат че универсалиите са мисли или идеи в божествения разум.Заради това че са божествени,човешкия разум е в състояние да познае същността на нещата,защото тази същност е всеобщо понятие.За реалистът Анселм Кентърбърийски,познанието може да се постигне само с помоща на разума,защото само той може да постигне общото.Противоположното е че номинални са тогава,когато тяхната реалност е само в езика като думи и са концептуални,ако присъстват единствено в ума като концепти.За тях общите понятия са само имена и значения с имена,и че не притежават самостоятелно съществуване извън единичните неща.

Номиналистичната критика на томизма включва в себе си две различни традиции:християнското откровение и античната философия.Тома Аквински набляга повече на античната философия.Според критиците на томизма,божествената воля стой над човешкия разум и го определя.Апогеят на номинализма настъпва през Xlll и Xlll век,като негови главни представители са Уйлям Окам(1285-1349г.) известен със своя принцип за простотата в науката наречен "Бръсначът на Окам",френския философ,поставил началото на религиозния скептицизъм в Европа, Жан Буридан(1300-1358г.) известен със парадоксът наречен " буриданово магаре",който разсъждава над това,как куче,изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни,би могло да направи разумен избор между тях и други.Номиналистите преразглеждат Аристотеловата традиция в трактовката на битието,тясната връска на битието с категорията същност.Те придавали определящо значение на идеята за божественото всемогъщество,а сътвореното разглеждали като акт на божествена воля.Учението на Джон Дънс Скот (1265/66-1308г.),че божествената волч е причината за каквото и да било битие,било възприето от номиналистите но те продължили по-нататък.Той е известен със своя труд "Доказателство за съществуването на Бог",аргумент за съществуването на бог,за който се казва че е най-изявените и впечатляващи логически заключения правени някога в естествената теология.Най-характерната черта на номинализма е ориентацията към опита,която по късно намира последователи сред английските философи-емпирици като английския философ,юрист,политик и писател Френсис Бейкън(1561-1626),Джон Лок(1632-1704)английски физиолог и философ,смятан за един от най-влиятелните мислители на просвещението и шотландския икономист и философ Дейвид Хюм(1711-1776г.).





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията през Средните векове: Теоцентризъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.