Финансов мениджмънт на фискалните плащания на фирмата по закона за местните данъци и такси в условията на членство в Европейския съюз


Категория на документа: Други



Увод

Данъкът е законосъобразно, задължително, безвъзмездно, принудително плащане на физическите и юридическите лица в полза на фиска на държавата.

От икономическа гледна точка данъка е част от доходите на физически и юридически лица, които безвъзмездно се изземват и предоставят в разположение на държавата.

Според Г.Жез "Данъкът е парична удръжка, събирана от собствениците по пътя на властта с окончателен и непротиворечив характер".

За Ж. Лафие и М. Валие "Данъците са една удръжка предназначена за посрещане на обществените нужди, с която държавата оперира върху ресурсите на собствениците".

Данъчната политика като средство за събиране на приходи и като инструмент за управление на икономиката е сред основните и ревниво пазени прерогативи на държавата.

При планирането и прогнозирането на местните данъци и такси е необходимо използването на бюджетното планиране и по-точно програмно-целевото бюджетно планиране. Според изискванията на Европейския съюз е необходимо въвеждането на седемгодишно бюджетно планиране на общините. На настоящият етап общините извършват средносрочно годишно планиране в рамките на три години. Планирането и прогнозирането на приходите от местните данъци и такси ще помогне на общините в няколко аспекта:

> за ясно, точно и коректно определяне на собствените приходи на общината;

> комплексен анализ на динамиката и изменението на отделните видове местни данъци и такси през отделните години;

> откриване на пътища за повишаване на собствените приходи на общината, без това да оказва негативно влияние върху стопанската активност;

> повишаване на ефективността на отделните местни данъци и такси чрез откриване на начини за намаляване на разходите за събирането им за единица данък и такса;

> обвързване на собствените приходи с дългогодишни проекти и програми за подобряване на регионалното развитие и благоустройство;

> създаване на по-добри икономически условия и подпомагане на малкия и среден бизнес в региона.

Облагането на богатството в България е регламентирано чрез Закона за местните данъци и такси и Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Подходът към облагането е диференциран по отделни активи в зависимост от конкретни съображения, т.е. в страната не се прилага общ данък върху богатството.

В повечето западноевропейски държави (Холандия, Норвегия, Дания и др.) се облага само имуществото на физическите лица. В България се облагат имуществата както на физическите, така и на юридическите лица.

В периода на пазарните промени бързо се задълбочава неравномерността в разпределението на богатството между отделните социални групи в обществото. За този период са характерни няколко особености. Първо, периодът за акумулация на богатството (1990-1998год.) може да се приеме за кратък, поради което неравенството в неговото разпределение все още не е толкова голямо. В плановото стопанство богатството е относително равномерно разпределено между основните социални групи. Това се дължи на ограниченията за придобиване на собственост. След тяхното премахване, закупуването на допълнително недвижимо имущество характеризира процеса на концентриране на богатства в по-тесен кръг.

Второ, първоначалното натрупване на капитали води до придобиването както на капиталови активи, така и на активи с непроизводствен характер. Трето, реституцията на имоти, на земите и на продажбата на част от тях по пазарни цени са фактори, които бързо генерират богатство в ръцете на "старите богати и техните наследници". Четвърто, пропуските в данъчните закони, облагащи доходите, водят до мащабно бягство от данъчни платежи.

Посочените особености при формирането на богатството служат като аргументи за налагане на прогресивно данъчно облагане на недвижими имущества. Също така прогресивното облагане може да се разглежда като средство за прибиране на част от незаконно придобитите доходи в годините на лесно и бързо забогатяване. Затова то по-скоро е мярка за налагане на по-голяма социална справедливост в страната.
Неданъчни плащания на фирмата към местните власти - таксите:
o Плащания по лицензи и разрешителни - например за строителство, за моторни превозни средства;
o Такси за ползването на услуги - за канализация, водоснабдяване, паркиране, съоръжения за спорт и отдих, събиране и отстраняване на отпадаците;
o Глоби и санкции;
o Нерегулярни плащания - лихвени плащания, наеми, плащане на ренти от ползването на общинско имущество и др.
Съществуват различни алтернативи за определяне на размера на таксите, които фирмите дължат:
* На база ''калкулация на разходите'';
* На база ''променливи разходи'', при което променливите разходи се калкулират изцяло или цастично в цената на услугата;
* На база''частични режийни разноски'';
* На база''пълни разходи''
В страните от Европейския съюз се наблюдава засилена тенденция към налагането на такси за различни услуги, осигурявани от местните власти.
Местните данъци и такси до края на 2005 год. се събираха от данъчната администрация, а от началото на 2006 год. те се събират от общинската администрация. Невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни и общински вземания по реда на Данъчнно осигурителния процесуален кодекс.
В общината постъпват следните местни данъци от фирмите:
* данък върху недвижимите имоти;
* данък върху придобиване на имущество;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансов мениджмънт на фискалните плащания на фирмата по закона за местните данъци и такси в условията на членство в Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.