Фолклорът на работното място


Категория на документа: Други


ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ ДЕСПОТОВ - ЕТНОЛОГИЯ No. 7186

Фолклора на работното място

Както вече всичките ми колеги знаят аз отскоро работя към охранителната фирма на "Група 4 Секюритас" България - охранителна фирма, която до скоро беше монополист на пазара за физическа охрана на обекти и лица и скоро пак ще стане, но нямам право да издавам служебна информация, затова ще спра преди да съм започнал. Назначиха ме на т.нар. обект 960-1 или познат като централата на ЗПАД "Allianz" България холдинг - сиреч там, където са всичките шефове на фирмата за България. Ще се опитам да насоча мислите си в две посоки - фолклора в "Група 4 Секюритас" и фолклора в "Allianz".

На първо време мисля да се опитам да поразсъждавам въз основа на малкия си опит за фолклора в Групата, както я наричаме всички работници, началници и останалите, които я познават. Мисля да отбележа, че както във всички фирми и въобще навсякъде където е възможно в България и тук битува т.нар. "шуробадженащина". Има работници, които са от по 6-7 години в тая фирма (работя с един такъв) и още не са викнати на интервю за началници на обекти (т.нар. НОО - началник на охраната на обекта), а моя началник е от година и малко във фирмата, но е познат на един от по-големите началници и когато е събрал една пълна година във фирмата е извикан на интервю, без да има препоръка от прекия си началник, която по принцип се изисква, и въпросното интервю по изключение се е провеждало именно от неговия приятел. И резултата е ясен - станал е началник. Естествено, че всички са недоволни, но пък шефа ми е изключение от повечето връзкари, които щом са с връзки не си вършат както трябва работата и не се притесняват - той се справя много добре и е много добър началник.

Друго, което прави впечатление е, че преките ми началници се обръщат към мен на малко име и не държат аз да ги наричам по фамилия или "шефе"! Стига да си вършиш работата както трябва са коректни с теб и отношенията шеф - подчинен са рядко срещано приятелски. Но много се държи всичко да е изрядно, когато с тях има някой от техните шефове - тогава тонът е строго официален и не се говорят празни приказки, а само най-необходимото се казва с колкото може по-малко думи и то само във връзка с работата. Винаги когато се опитам да задам въпрос на големите началници моите ми отнемат бързо думата и не ме оставят да говоря. Това ме ядосва, но не само при мен е така - и другите колеги се оплакват от същото. Но и с това се свиква.

И последното, което ми прави впечатление в Групата е, че всичките ми колеги РО (работник по охраната), които са пенсионери ми казват репликата: "Началник ли е - слагай си го на оная работа". Досега само веднъж съм имал спор с шефа ми и той като разбра, че е сбъркал даже ми се извини. Нямам представа защо те слагат всички под общ знаменател, но и нямам нужния опит, за да ги опровергая. Пък и хората са казали - "не питай старило, а питай патило". И аз им се доверявам и не споделям кой знае колко с шефовете си - в крайна сметка, ако се окажат прави ще загазим всички.

За фолклора в "Allianz" не мога да говоря кой знае колко повече, но ми прави впечатление, че за ведомственото кафе в сградата всички използват думата "барче". Други интересни констатации, които мога да направя са, че когато пушещата част от персонала излезе за по цигара с тях излизат и много непушачи - само за да си кажат по някоя приказка. Също битува и много добро отношение както на персонала към шефовете така и на шефовете към персонала. Когато някой сбърка, а прекия му началник знае, че може да се разчита на този човек, то той непременно го защитава пред по-големите от него и поема вината за грешката на подчинения си върху себе си и отнася всички критики.

Интересна е и "гилдията на чистачките" както я наричаме с колегите. Жените идват всяка сутрин рано и си вършат работата, но няма по-големи клюкарки от тях във фирмата. Ако имаш въпрос и те не му знаят отговора, колкото и невероятно да изглежда до 1-2 дена вече са узнали толкова много, че да не можеш да им затвориш устата. Те са пенсионерки жени и са от типа хора, който могат да те убият с говорене на празни приказки. Но иначе са страшно приятни жени.

Другите, с който имам по-голям досег през работното ми време са шофьорите. В "Allianz" има достатъчно на брой шофьори, че да може да се замества някой, ако липсва за по-дълго време. Но те ценят колегите си не като шофьори, а като личности, защото често се случва по цял ден да стоят в офиса и да не излязат никъде. През това време те общуват помежду си и са се опознали до девето коляно. Скоро на един от тези шофьори се наложи да заеме длъжността на личен шофьор на една от шефките - преглътнаха го, но когато поискаха втори за друг шеф и веднага се надигна ропот от всички останали да "не им го отнемат" - както сами се изразяват. И успяха да го задържат.

Мога да констатирам и още един последен факт - новите работници се приемат много трудно, особено, ако си свикнал със старите. Преди Групата да поеме обекта "Allianz" са си имали ведомствена охрана и когато ние отидохме там те буквално ни мразеха. Сега видяха, че не сме диваци и се опитваме само да си вършим работата без да пречим на никой от тях и също, че сме добри хора и постепенно започнаха да омекват. Сега вече дори се шегуваме с тях и не ни е страх, че ако пуснем някой майтап ще ни разберат както на тях им се иска и веднага ще докладват на големите шефове. Отначало се ходеше със страх на работа, а сега работата - макар и постепенно - се превърна в удоволствие и удовлетворява всички.

В заключение мога да кажа, че всички РО роптаят, че са прекалено ниски заплатите, но колкото и да ти плащат все ти изглежда малко и все искаш още. И съм забелязал, че колкото повече ти дават ти толкова повече искаш. Така, че аз лично съм доволен и от условията и от заплащането.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фолклорът на работното място 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.