Формалната социология на Георг Зимел


Категория на документа: Други


Георг Зимел.

Формалната социология на Георг Зимел

1.Живот,творчество,време

Георг Зимел е роден на 1 Март 1858г. в Берлин.Той е седмото дете на заможно еврейско семейство.Един приятел на семейството , собственик на издателство за музикална литература , поема грижите по отглеждането на малкия Георг , тъй като баща му умира много рано.Можем да правим само догатки за следите , които ос-
тавя в детската душа съдбата,и какво отражение намират те по-късно в творчeството на този забележителен мислител.

Висшето си образование по история и философия Зимел получава в Берлинския университет , където по онова време преподават такива известни фигури на немския интелектуален небосклон като Момзен , Дройзен , Трикче , Целер , Щайнтал , Бастян и др.Мислителят , който оказва още отрано особено силно влияние върху идейното развитие на младия Зимел , безспорно е Кант.

Плодовит автор и блестящ лектор , Георг Зимел е дълги години приватдоцент в Берлинския университет , което означава , че не получава редовна заплата за преподавателската си работа , а само хонорар на основата на таксата , която заплащат неговите студенти.Той чете лекции по логика , етика , история на философията , социология и социална психология , върху крупни мислители като Кант , Шопенхауер , Ницше , Дарвин и др.Макар че е високо ценен от студентската младеж , от среди на тогавашния културен елит в Берлин , от свои знаменити съвременници като Макс Вебер(в сравнение с когото е далеч по-известен в началото на века в Европа и САЩ) , за редовен професор е избран едва към края на живота си в университета в Страсбург.Някои изследователи на Зимел свързват спънките пред неговата академична кариера с антисемитските настроения в германските академични среди , като в някои случаи илюстрират документално враждебното отношение поради еврейския му произход.Като интелектуалец с присъщата си широта на духа и чужд на предубеждения , свързани с еврейския му произход , заради които са го подозирали и преследвали , той е трябвало да понася съвсем несправедливи и незаслужени огорчения.Но Зимел далеч не е търсел компромиси със своите противници и не му е липсвала дързост при отстояване на своите идеи и преценки.

Домът на Зимел благодарение най-вече на жена му Гертруде , която е философ и публикува под псевдонима Мари-Муиз Енкендолф , бил средище на видни интелектуалци.Зимел е личен приятел на именитите поети Стефан Георге и Райнер-Мария Рилке , на гениалния скулптор О.Роден и други бележити личности.

Творчеството на Зимел е Многостранно.Той е един от видните представители на "философията на живота" , оставил е значими произведения в областта на философията на културата , етиката , естетиката , епистемологията и др.Неговото Социологическо творчество включва обширен кръг от теми и проблеми. Произве-
денията му оставят впечатлението , че той се стреми по-скоро да постави нови проблеми или да разглежда по нов начин вече поставени проблеми , отколкото да следва строга академична систематичност.Неслучайно , справедливо или пък пресилено , начинът му на мислене се характеризира като "импресионистичен".Той не проявява загриженост да се позовава на други автори според утвърдения научен канон , да прилага библиографски справки към съчине-
нията си , а стилът му на изложение има елементи на есеизъм.Но ако се оставят настрана педантичните изисквания към научен стил и се вникне дълбоко в същи-
ната на мисълта на Зимел , схваща се една дълбинна грижа , която , колкото и да изглежда неопределена , би могла да се смята като продиктувана от интерес към реалните процеси на живота , пред които мислителят , подобно на художника , не се интересува толкова какво други вече са казали , а какво ново той открива и
може да каже.Разбира се , такова сравнение трябва да се прави достатъчно пред-
пазливо.Няма съмнение обаче , че Зимел е мислител с огромна ерудиция по въп-
росите , по които пише.Необходимо е да се имат предвид някои особености на неговия стил , за да се избегнат повърхностните квалификации за есеизъм и импресионизъм с отрицателен знак.

Началото на творческия път на Зимел е във време , когато са особено влиятелни позитивизмът , натурализмът , психологизмът и антиметафизични нагласи.В най-ранните му публикации проличава ясно влиянието на френския позитивизъм , на Спенсър и Дарвин.Но към края на 19 бек и началото на 20 век настъпва , особено в Германия , една силна атипозитивистка кампания.Зимел се освобождава сравнително бързо и решително от първоначалните си ориентации и нагласи , като възприема и развива основни идеи на неокантианството.В идейния климат присъстват философията на Ницше и философията на Анри Бергсон.В късното творчество на Зимел проличава влиянието и на тези философи.

Борбата на идеите и общият интелектуален климат са естествено свързани със сложните , противоречиви и драматични социални процеси , към които Зимел не е безразличен , макар и да създава впечатление , че стои настрана и не проявява склонност да се ангажира с въпросите на деня.Времето , в което живее Зимел се характеризира с бурното развитие на капитализма в някои области на Германия , в Европа и САЩ.Развитието на модерността е свързано с с криза с ценностите.
Възникват социални конфликти и се изостря и разширява класовата борба.Вглеждайки се в това историческо време , ние намираме главните теми и проблеми на творчеството на Зимел:социланите конфликти , кризата на културата, функциите на парите , рационализацията на обществените отношения и т.н.

Творческата биография на Зимел не се подлага на строга периодизация.И все пак за периода 1894-1908 година , т.е. между тридесет и шестата и петдесетата година от живота му , може да се каже , че той публикува главните си социологически произведения , че това е социологически период на житейския му път.Приживе името на Зимел е добре познато на страниците на списанието на Дюркем - "L`Annee sociologique".То е добре познато в САЩ , в Русия , където са публикувани в превод множество негови текстове , и в други страни.Зимел умира през 1918година.След смъртта му неговите идеи остават на заден план.През последните години обаче се наблюдава "ренесанс" на Зимел.От дистанцията на историческото време може да се каже , че Георг Зимел има място между класиците на модерната социология.

2.Съдържание и форма на социалния живот - проблемът на социологията

В критическата философия на Кант категорията "природа" се поставя на коренно преосмисляне.Принципът на това преосмисляне се свързва със знаменития Кантов въпрос - "Как е възможна природата?".Поставянето на този въпрос означава на първо място отказ от наивната представа относно очевидността от само себе си на категорията "природа" , като тази наивна очевидност се приема за предпоставка на изследването на природата.За Кант природата е синтетично онтологично понятие , което има два източника;единият от тях е независим от съзнанието и е резервоар на напълно неоформено съдържание , което в такъв смисъл е непроницаемо само по себе си за съзнанието , представлява "нещо в себе си" , а другият източник е човешката познавателна способност , в основата на която са априорните форми на сетивността и мисленето.Взети сами по себе си , априорните форми на познанието са напълно пусти и всякакви усилия да се потърси отговор на въпроса, що е природа , само на такава основа са обречени на пълен неуспех , затова пътят на конституиране на природата е синтетичен.

Като приема безусловно за напълно правомерен знаменития Кантов въпрос , Зимел смята за също така основателно по подобен начин да постави въпросът за историята , за обществото.По отношение на историческото познание въпросът "Как е възможна историята?" е напълно правомерен , като се има предвид наивната, безкритична предпоставка за "историческия реализъм" , който , подобно на реализма в изкуството(реалистичното изкуство) , представящ задачата на художника , писателя и т.н. като художествено отразяване , изобразяване , копиране на действителността , предписва на историка задача да възпроизведе миналото "такова каквото е било".Но ако Кант поставя радикалния въпрос "Как е възможна природата?" ,казва Зимел , още по-остра е необходимостта да се постави въпросът "Как е възможна историята?" , тъй като историческата реалност е сама по себе си немислима без участието на човешкия дух , благодарение на който тя се твори - "човешкият дух твори историята".Кант разкрива невъзможността да се докажат обективни , присъщи на природата , взета сама по себе си , закономерности , неин вътрешен , в себе си ред , каузални зависимости и т.н.,която я проблематизира като категория радикално.Зимел възпроизвежда начина на мислене на Кант.Той обчъща внимание , че нашите сетивни възприятия на цвят , температура , съпротива , мирис и т.н. минават през нашето съзнание в случайна последователност в рамките на субективния опит , което съвсем не дава идеята за природата.Тази идея се получава от "активността на съзнанието , което ги свързва в обекти и серии от обекти , в субстанции и атрибути , и в каузални връзки".Когато се постави въпросът "Кай е възможно обществото?" , съответстващите на изолираните сами по себе си сетивни възприятия елементи , които подлежат на свързване в индивиди.Но Зимел поставя ограничение при радикалната проблематизация на съществуването на обществото по аналогия на Кантовата проблематизация на природата , защото за разлика от сетивните (материалните) елементи на природата човешките индивиди като елементи на обществото са съзнателни същества така , че единството на обществото е пряко реализирано по някакъв начин от неговите собствени елементи , които , така да се каже , са изпреварили синтеза на познаващия субект , на външния наблюдател.От гледна точка на Зимел човешките индивиди "правят обществото" , което не означава , че те имат съзнание за обществото в неговата абстрактна форма.Въпросното единство се реализира в безброй специфични отношения между човешките индивиди , при които отделният индивид има чувството и съзнава по определен начин , че другият или други индивиди зависят от него и той зависи от другия или другите.Този , който разглежда асоциация на индивиди , техния съвместен живот , може да допълни , да отиде по-далеч в синтеза в сравнение със синтезите на включените в наблюдавания социален феномен индивиди..Така или иначе обществото само по себе си е определено обективно единство.Освен мащабните синтези , към които по традиция се е насочила социологията , разбирането на социалния живот , на обществото изисква особено внимание върху синтезите на микроравнище.Тук се разкрива съществена характеристика на начина на мислене и основното творческо усилие на Зимел да постига във възможно по-голяма пълнота живота ; по тази причина е оправдан един по-обширен цитат:"хората се вглеждат един в друг , ревнуват се един друг , пишат си писма или заедно обядват , контаквуват помежду си с взаимна симпатия или антипатия , която не зависи от никакви доловими интереси , благодарността от някоя алтруистична постъпка ги сплотява задълго и след завършването й те се съветват помежду си , обличат се и се поразкрасяват един за друг - хиляди са тези отношения ; те се разиграват от личност на личност , краткотрайни или трайни , съзнателни или неосъзнати , мимолетни или богати на последици.Примерите за тях са подбрани наслуки ; тези отношения постоянно ни свързват един с друг.Нишките им се предат във всеки миг , късат се , наново се съединяват , заменят се от други , втъкават се в други.Пред себе си тук имаме взаимодействия между атомите на обществото , достъпни само на психологическата микроскопия.Те носят със себе си цялата еластичност и твърдост , цялата пъстрота и цялата едноцветност на този тъй ясен и загадъчен живот.Става въпрос принципът на безкрайно многото и безкрайно дребните взаимодействия да се приложи към и към синхронията в обществото така резултатно , както той се прилага в науките за диахронията.От недоловимо дребни постъпки се образува връзка на историческото единство , от също толкова незабележими взаимни влияния от личнност върху личност - връзка на обществено единство.В последна сметка нещо , което неотменно намира място при физическите и душевните съприкосновения , взаимно доставяне на наслада и взаимно причиняване на страдание , разгворите и мълчанието , общата заинтересуваност и борбата на интересите съставляват чудната нерешимост на обществото , колебанието на живота , с което неговите елементи поддържат непрекъснато равновесие , губят го , нарушават го.От гледна точка на Зимел не съществува дилемата микро- или макросоциология , която се превръща в първостепенна с еволюцията на модерната социология.

За да отговори на въпроса "Как е възможно обществото?"предвид безбройните отношения и взаимодействия , в които влизат човешките индивиди , Зимел насочва вниманието върху елементите(индивидите) , които се различават съществено от тези при проблематизацията на природата.Индивидът , който влиза в процес на социация с друг индивид , няма изчерпателна представа или понятие за него , както и за самия себе си като индивид , а борави с определена генерализация за "другия" , която се конкретизира или коригира в процеса на емпиричното взаимодействие.Оказва се , че реалната социация се обуславя от априорните знания на самите участници в процеса.Тези априори се отнасят и до обществото в степента , в която индивидът си представя неговото единство.Така че в социалната реалност априорностите са един присъщ момент , което я различава от природата.Хората боравят с типологични обобщения и съзнават , че типовете , с които боравят , не са тъждествени на индивидуалността.Генерализа-

цията , казва Зимел , е винаги едновременно нещо повече и нещо по-малко от това , което е индивидуалносттта.Човешкият индивид не е напълно абсорбиран в обществото , което представлява социално априори по отношение на индивида. Индивидът е в едно и също време в обществото и извън него."Априорността в емпиричния социален живот се състои във факта , че този живот не е изцяло социален."По същество - казва Д.Зашев - социалността е за Зимел устойчиво единство от елементи индивиди , което израства от реципрочни инициативни въздействия на същите.Погледнато откъм резултата , обществото представлява синтезно единство от краен брой елементи , погледнато откъм тяхната (в последна сметка реципрочна и индивидоцентрична) активност - то е ралации взаимодействия на елементите.Трансцедентално- епистемологичната рамка на проекта за формална социология налага: приоритет на методологична гледна точка , регулативно ограничаване на валидността на социологическите твърдения до специфична форма сфера - сферата на разменните въздействия на индивидите , отказ от - в Кантовия смисъл на думата - метафизично раздуване на обществената реалност до всереалност , методологично отграничаване на социологията както от психологията и естествознанието , така и от социалната философия историософията , етиката ..."Като проблематизира радикално , по примера на критическата философия на Кант , по отношение на природата и обществото , Зимел обосновава по оригинален начин правото на съществуване на социологията и в дискусиите около социологията по негово време позицията му се откроява като нетрадиционна и самостойна.

За въпросната дискусия вече стана дума в предходните глави.Зимел отхвърля представата за социологията като всеобхватна наука за обществения живот (смята това за признак на научна незрялост) , която не е в състояние след разграничението между природа и общество да формулира ясно своя проблем и да конкретизира задачите си."След като веднъж се стигна до съзнанието - казва Зимел , - че всяка човешка дейност протича в рамките на обществото и никоя дейност не може да се отскубне от влиянието му , то всичко онова , коетоне се включваше в науката за външната природа , трябва да се окаже в науката за обществото.Последната се възприемаше като всеобемна област , в която си дават среща етиката и историята на културата , политическата икономия и религиознанието , естетиката и демографията , политиката и етнологията , тъй като предметите на тези науки получават действителност в рамките на обществото.Зимел смята за безперспективен и подхода , при който социологията би могла да се ориентира към област на социалния живот , различна от тази на останалите социални и хуманитарни науки , тъй като такава непокрита област не е останала.Не може да се подмине още едно ключово съображение на Зимел , отнасящо се до релационосткото разбиране на социалните феномени , което "разтваря" всичко единично и субстанциално във взаимодействията , т.е. индивидът се разглежда като точка(не е теоретичен проблем) на свързване на социалните нишки , а личността се свежда до основна форма на социалните връзки.Както беше вече подчертано , за Зимел не подлежи на съмнение , че човешките индивиди се определят както субстанциално , така и рационално и такава двояка определеност имат не само човешките индивиди.Но ако социологията не е възможна с оглед на отбелязаните и праквикувани подходи , тя би могла да потърси друга гледна точка , която да е независима от предметната зависимост.На изглеждащата нерешима задача Зимел намира решение , определяйки социологията като "нов метод , изследователско средство , с чиято помощ по нов път се доближаваме до явленията".Сам по себе си принципът не е нов и не става дума за безпрецедентна в сферата на науката изобщо гледна точка.Никой не поставя и не би могъл да постави под въпрос правото на съществуването на геометрията , макар че тя не изучава определена чат на действителността и няма предмет подобно на физиката , геологията , астрономията и т.н.Геометрията се абстрахира напълно от съдържанието на нещата и изучава чистите форми.По аналогичен начин граматиката се абстрахира от съдържанието на езиковата реалност и изучава езиковите форми.Теорията на познанието се абстрахира от познавателното съдържание и изследва формите на познание.Принципът на конституиране на тези и други науки е очевидно различен от принципа на предметно обвързаните науки.Когато Зимел определя социологията като "нов метод" , а не като наука , която е намерила свой , само на нея подходящ предмет , той има предвид абстрахирането от съдържанието на социалните явления.Въпросното съдържание може да бъде и фактически е предмет на различни науки.Социалните форми на живота в техния чист вид не изучават никоя друга наука.Ето защо , макар в известен смисъл метафорично , Зимел нарича социологията "геометрия на социалния живот" и също така "граматика на социалния живот".Аналогията хвърля светлина върху принципния проблем на социологията."Преди всичко - казва Зимел - геометрията има преимуществото да заварва в своята област изключително прости образувания , до които са могли да се разложат по-сложни фигури;затова за нея е възможна от относително малко на брой основни определения да конструира цял спектър от възможни изображения.От формите на социалността не може да се очаква дори само приблизително разлагане до прости елементи за определен отрязък от време.Следователно , за да бъдат до някъде определени , социологическите форми трябва да важат за относително тесен кръг от явления".Това обаче е един сигнал за трудностите , на които предстои да се натъква формалната социология поради историческата природа на обществото и невъзможността социологията да борави с абсолютно чисти от съдържание форми , както това се прави в геометрията.

Усилията на Зимел да разграничи категориите "социална форма" и "съдържание" поставят въпроса за техния онтологичен статус.Концепцията на Зимел в това отношение съдържа известни неясноти и двусмисленост.Впрочем , както е добре известно , подобни трудности съществуват и във връзка с математическите обекти и във философията на математиката съществуват противоположни гледни точки.Зимел твърди , че съдържанието и формата на съществуващото социално явление "образуват единна реалност" и съществуването на социалната форма , откъсната от едно или друго съдържание , както и обратно е немислимо.Така в природната материя съществува в една или друга форма , а формата оформя материалните неща.Във всеки случай става дума за неделими елементи на битието.В същото време , както изтъква Луис Коузър , социалните форми са от гледна точка на Зимел принципно различни от идеите на Платон.Ако разбирането на Зимел е толкова отдалечено от това на Платон , бележката на Коузър , която наистина съответства на патоса на Зимел трябва с необходимата последователност на разграничението да доведе до представянето на социалната форма като мисловна конструкция без претенция за онтологичен корелат. Социологията на Зимел се използват нашироко типологични процедури , но той не прави рашителната крачка на Макс Вебер към безусловна инструментализация на идеалните типове.В такъв смисъл формалната социология съдържа неясноти и предпоставки за есеистичност и импресионистичност.Но за разлика от много други представители на модерната социология и може би повече от всички по тази и ред други причини , в т.ч. и поради индивидуалната си нагласа като мислител , Зимел има силен афинитет към философската проблематика.Неговото разбиране за социологията вкючва наред с формалната социология като специална дисциплина и философската социология като теория на социологическото познание , като философска теория на формалната социология.Зимел смята , че всяка една социална наука , а социологията като специална наука - още повече , е обградена от философски въпроси , независимо дали философията се признава за наука или се разглежда като някакъв друг тип познание.От една страна , са философските проблеми , които се отнасят до предпоставките на социологическото познание , които се отнасят до резултатите на специалните изследвания във връзката им с цялостния възглед върху света , до техния по-дълбок смисъл за разбирането на живота и света.От такава гледна точка философската социология представлява основа на формалната социология.Впрочем проблемите на философията на живота заемат централно място в късното творчество на Зимел и неговата разработка на философската социология произтича от "концепцията му за социологията"."той остава верен на релативизма , но хвърляйки субективизма и скептицизма.Още повече не става дума да се направи , както философите на 19 век , цензура между науката и метафизиката".Социалните форми са момент от "безкрайния процес на живота",чиято природа е творческа и наука като социологията би увяхнала , ако скъса напълно връзката си с философията.

3.Форми на общество и форми на социално взаимодействие

Разграничението между форма и съдържание на обществото общественото явления и разбирането за социирания , обобществения или както в по-ново време се казва за социализацията на човешкия индивид , от една страна , и тезата на Зимел , че не всичко , което се включва в обществото има , обществен , социален характер , от друга страна , поставят задачата да се определи обществото в "обществото".От гледна точка на формалната социология терминът "общество" може да се отнася както до микросоциалните групи , така и до по-големи обединения от хора , разбира се до обществото в социален смисъл.За да може да се говори за обществото , достатъчно е да има двама души , които влизат втрайни взаимоотношения и взаимодействия.Количествените изменения обаче са свързани и с качествените изменения , различия.Показателно е в тази връзка различието между диадата и триадата.При групата , която се състои от двама души (диада) , взаимодействията се определят от две лица , които се намират в личен контакт и непосредствени отношения.Зимел обръща внимание на простия факт , че за съществуването на този обществен феномен са нужни двама души , докато за прекратяване на неговото съществуване е достатъчно единия от двамата да се откаже от взаимодействие и лично контактуване.Ако към двойката контактуващи непосредствено лица се включи трето лице , настъпва качествено изменение на социалната форма и триадата представлява друга социална форма.Защо се получава качествено изменение на социалната форма или защо се образува друга социална форма?

Третото лице , което се включва във взаимодействието между двамата , или всеки трети в групата , в това микрообщество може да приеме ролята на посредник между останалите двама.И по този начин да измени типа на тяхната стратегия.За осъществяване на свои интереси и цели един от тройката може да потърси сътрудничество от останалите двама в ущърб на третия;един от групата може да подбуди конфликт между останалите двама, от което да извлече лична изгода;един от тройката може да играе ролята на арбитър при възникнал конфликт между останалите двама и т.н.При групи , които са съставени от повече от двама души , винаги съществува необходимост от посредници.Колкото по-голяма е групата толкова по-необходими са формални правила за реализиране на взаимодействията.При по-големите социални групи възниква нуждата от специализирани социални органи , на които се делегират права и отговорности.

Диференциацията по социални позиции и взаимодействия чрез посредници водят до обезличаване на човешките отношения.Тази тематика е основна в забележителното социологическо произведение на Зимел "Философията на парите".В големите социални обединения се проявяват според Зимел две противоположни тенденции.От една страна , това е тенденцията към обезличаване на човека , от друга страна , увеличаването на социалната дистанция дава възможност за по-голяма независимост на човешкия индивид. Освен това даден индивид може да участва едновременно в различни обединения в рамките на макросоциалната структура.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Формалната социология на Георг Зимел 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.