Фридрих Ницше


Категория на документа: Други


Фридрих Ницше

1. Живота на Ницше - от идеите на Ницше се увличат цели поколения в Европа в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. От неговите идеи тръгват философски школи и литературни направления. Роден е 1844 г. в немска провинция и израства в пасторско семейство. Завършва най-известната немска гимназия. Колебае се при избора на специалност. Избира клас Филология. Завършва университет в Бон и Лайпциг и едва 24 годишен е назначен за професор в Базел. Лайпцигския университет му издава докторска диплома, въз основа на неговата статия, като по-освободен от всички предвидени изпити. Той е един от най-младите професори. Живота на Ницше е белязан от тежка болест, която придобил от публичен дом в Кьолн, която му причинява непосилни болки и слага край на академичната му кариера. Той започва да живее в различни европейски курорти, като пише сред мъките и страданията, а по-късно и в моментите на проблясъци. Едва 45 годишен, той завинаги се лишава от съзнание, и в такова физическо състояние преживява още 10 години до 1900 год.. Такава е трагичната съдба на Ницше. Най-разпространената му книга е " Тъй рече Заратустра".

2. Философията на Ницше - славата на Ницше започва още докато е жив и в съзнание, преди да изпадне в тежка dementia. (...) Съчиненията му се преиздават, читателите му се умоножават, а изследванията му в/у неговата философия в продължение на (...)

Заратустра - древен индийски жрец, Той е е предшественик на екзистенциализма и родоначалник на т.н. философия на живота. Всеизвестна е омразата на Ницше към науката, когато тя е догматична. Тогава на пръв поглед изглежда като традиционализъм, като противоречие на разума, но също Ницше се противопоставя на разума, само когато той е пречка за живота, когато създава лъженауки.

Най-известната книга на Ницше е във форма на прoповед, която представя разнообразие и богатство на неговите тези и антитези.Този принцип на редуване е предпочитаната от него форма на изразяване, внушава съмнение във всяка изказана мисъл. Единственият принцип, който Ницше не поставя на съмнение е " Стани такъв, какъвто си" (развиване на потенциалите). Така един от най-съществените пунктове на философията на Ницше е той сам да определя, като обия към съдбата. Според Ницше, философията не може да бъде много систематична, ако иска да бъде близо до живота. В живота има малко хаос, случайно преплитане на причини и следствия. Философските произведения на Ницше са представени под формата на фрагменти, т.е писаното слово се приближава до устната реч. Това е нов начин на изразяване, в който поета-философ и пророка се сливат. Написаното от Ницше се чете така, сякаш се слуша.

3. Идеята на Ницше за свръхчовека - свръхчовека при Ницше е формата на бъдещето, идеал свързан със свръхчовека. Ницше смята, че идеята за човешкото съвършенство не е лесно постижима цел за всеки, тя е по-скоро зов за саморазвитие на хората, който могат да последват, но и да отминат.

Човекът в настоящето е мост към свръхчовека, а не цел той да е "въже, опънато над пропаст м/у звяря и свръхчовека". Всички същества създават нещо свръх у себе си (развиват се) , и човекът не може да бъде изключение. Въпреки всички опасности по този път, съвършенството е възможно на земята, като земно достояние, а не след земно или свръх земно. Втова се проявява синтицъквността и сентирелигиозността на Ницше. Стремежа за съвършенство е ядрото на учението за свръхчовека, но той е максима на индивидуалното учение.
а) прилики м/у Дарвиновата еволюцонна теория и учението на Ницше за свръхчовека - това учение на Ницше е аналог на Дарвиновата теория за естествения подбор - както в природата индивидите от едни и същи видове и от различни видове водят постоянна борба за съществуване и приспособяване, така и човешките индивиди водят аналогична борба за съществуване, която трябва да доведе до нещо по-висше и съвършено - свръхчовека. М/у двете теории няма непосредствено влияние и действителна връзка. Според Ницше, човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне. Трябва да следваме добродетелите си, защото те ще ни пощадят.

Строгият морален кодекс на свръхчовека изсква да се избира и предпочита човешкото, а не Бога. Земният живот, а не небесния, силата, храбростта, непокорството, гордостта, радостта, смелостта и аристократизма. В същото време той е срещу държавата, политиката, която манипулира човешкото съзнание.

Ницше остава правото на хората да направят своя избор ( с какво да се съгласят и какво да приемат ). Поради това той счита, че свръхчовека не е достижим за всички. Най-силните, най-смелите и духовно развитите могат да постигнат това състояние. Идеята за свръхчовека е за развитието на индивида, а не за диалектиката на истината.

4. Волята за власт - тя е основна представа на етиката на Ницше. Според него само там, където има живот, има воля за власт! Тя е тъждествена с творчеството, създадено начело с човека.
Воля за власт =
неизчерпаемата, творческа,
съзидаваща воля за живота

Това е свързано с преоценката на всички ценности - основни поставки в етиката на Ницше.

" Мирът трябва да се обича, като средство за нови войни. За това смелостта във войните е извършвана - повече велики дела, отколкото страданието към ближния."

Произтичащите от волята на желанията, ценност и оценка, Ницше схваща творчесвото, като навън заобикалящия го свят, така и света, вътре в твореца. Творчесвото прави самия човек истински и свободен. Така разбраната воля за власт при Ницше няма нищо общо със стремежа към политическа власт и властолюбието. В тях Ницше ненавижда и отрича властолюбието и самолюбието. Ницше ги обозначава като четирите злини в Живота на човека.

Властолюбецът пълзи и превива гръбнак. Той става по-малък от животното. Човекът започва там, където свършва държавата.

5. Ницше и (модостите) на властта - там, където свършва държавата, е мостът към свръхчовечеството. Антидържавен, Ницше няма нищо общо с фашистката архидържавност на Хитлер. За това Томас Ман казва: " Не Ницше е предизвикал фашизма, а фашизма е приспособил Ницше." За това той не носи никаква духовна отговорност за фашизма.

Ницше смята, че вестниците, които проникват до най-широк кръг хора, поглъщат съзнанието им, като въздействат за или против властта. Критика на Ницше с/у държавата, с/у социалните институции, го прави негоден да бъде пророк на фашизма. Гневните му упреци към модистите на властта (д-ви, институции, медии, религия, църква и др.), разкриват аристикратизмът му, разбиран като благородство на духа, и омразата му към всичко, което прави хората безлични, подчиняеми и лишени от възможности за развитие. Поради това той често се обявява с/у тъгата, народа и демокрацията.

Според Ницше хората не са, и не могат да бъдат равни. За това никой не може, нито трябва да се иска то тях дори и равенство във възможностите. Зад проповедите за равенство, се крият страст и завист, които са маскирани с добродетелни души. Трябва да господства най-доброто у хората, за да може да се достигне идеала за свръхчовека. Така Ницше използва метафората със Заратустра - великията пророк на персийската религия, основаваща се на две неща - добро и зло.

6. Ницше за страданието - то е съмнителен добродетел. То едва ли помага на страдащите, колкото храбростта. Храбрите по-често помагат на нещастните. Състраданието е дълбока пропаст, в която човек пропада. Човешкото достойнство увеличава жестокото приемане на съществуване в кодекса на благородството, а не робското смирение. Силата и увереността заемат достатъчно място. Мъдрият трябва да бъде твърд и суров към себе си и към другите. Благородното в това откликване на състраданието идва от нежеланието, мъката се показва, което е несъвмвстимо с човешкото достиюойнство. Състраданието увеличава колоната на страдащите, тъй като прибавя скръб към скръбта на страдащите, те най-добре значт как да причинят скръб на другите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фридрих Ницше 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.