Функции и задачи на държавните институции в условия на война


Категория на документа: Други




Л Е К Ц И Я

Функции и задачи на Народното събрание, Президента, Министерския съвет и Министерството на отбраната по време на кризи и в условията на война.

Разработил:

Доц. Г.Петришки

2009

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

1. Народното събрание - базов фактор на отбранителната политика и практика

2. Президент на Република България и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
3. Изпълнителната власт и предизвикателствата в отбранителния сектор.

4. Министерството на отбраната - генератор и реализатор на националната военна стратегия.
Ползвана литература:

1. Конституция на Република България.

2. Закон за отбраната и въоръжените сили

3. Закон за управление при кризи

4. Концепция за национална сигурност

5. Военна доктрина на Република България

6. Устройствен правилник на Министерството на отбраната 2008г.
7. МАНЕВ М. Кризи и конфликти. ВА. 2001.
8. Бяла книга за отбраната. С. МО, 2002 и 2010
9. Материали от интернет сайт до 11.2010 на НС, Президент, МС, МО,
МВР и др. .

Увод

Жизненоважно важното значение на отбранителната система за съществуването на държавата (коалицията или съюзът от държави) я предопределя като първостепенен обект за ръководство от овластените органи за управление. По тази причина управляващите субекти са длъжни най - напред да определят обективно необходимите функции на органите за управление на отбранителните структури. На основата на посочените функции става възможно по - точно да се определят състава и структурата на разглежданите органи за управление на съюзно (коалиционно), национално и военностратегическо ниво.

Опитът показва, че разрешаването на посочения проблем има своите политически, военностратегически, правни, организационни, професионални, научни, социални, образователни и други аспекти. По тази причина то може да бъде реализирано само след като бъдат взети предвид различни гледни точки.

Разгледано във военностратегически аспект, ръководството на отбраната и въоръжените сили е предизвикателство, чието неутрализиране предполага изпълнението на множество управленски задачи в условията на висока неопределеност. Такива задачи са: своевременно идентифициране (прогнозиране) на заплахите и рисковете за националната (съюзната или коалиционната) отбрана; създаване, развитие и поддържане в определена степен на готовност на отбранителни способности, които са адекватни на потенциалните заплахи; създаване на предпоставки за рационално използване на наличните способности за неутрализиране на всяка въоръжена заплаха за националните (съюзните или коалиционните) интереси и ценности.

Решаването на посочените задачи на национално ниво е част от общодържавното ръководство, включително и по въпросите на сигурността.и отбраната при различни условия. То предполага съчетаване на политически, икономически, социални, правни, организационни и военностратегически решения и действия. Постига се на основата на адекватна на условията нормативна база и с обединените усилия на ръководители и експерти с висока мотивация, политическа ориентация и професионална квалификация. При неговата реализация се използват разнообразни научни постижения и сложни комуникационно - информационни системи и технологии .

Посочените обстоятелства са наложили създаването в държавата на стройна система от органи на законодателната, представителната, изпълнителната и съдебната власт. Тези органи са аранжирани на национално и ведомствено равнища.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции и задачи на държавните институции в условия на война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.