Функции и задачи на държавните институции в условия на война


Категория на документа: Други



Президентът на Република България получава цялата информация за състоянието на националната сигурност и за процесите на ескалиране на потенциалните рискове и заплахи При необходимост излиза със становище по актуалните проблеми. Той може да се произнесе и относно ефективността на националната система за управление на кризи, Националния план за управление на кризи и плановете на някои ведомства за кризисно планиране. При необходимост свиква Консултативния съвет за национална сигурност, осъществява работни срещи с водещи ръководители и експерти.

Консултативният съвет по национална сигурност обсъжда необходимите национални или специализирани действия по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и изготвя становища и предложения.

2.2. Президентът по време на военен конфликт.

3. Министерски съвет,

3.1. Мирновременна дейност

3.1.1. Мирновременни функции на Министерския съвет

Правата и задълженията на Министерският съвет относно сигурността на страната произтичат от установените с Конституцията и специализираните закони. В съответствие с клаузите на посочените документи, Правителството осъществява общото ръководство на усилията, които се полагат за укрепване на сигурността в национален формат и за национален принос в международните усилия по проблема.. Министрите и ръководителите на други централни ведомства дефинират отрасловите аспекти на политиката , включително и по проблемите на сигурността и отбраната.

Заседанията на МС са форумът на който идеи на министрите и плановете за тяхната реализация се приемат или не, след предварително съгласуване. Така става възможно полаганите усилия, включително и в разглеждания сектор на обществените отношения да бъдат своевременно координирани.

Механизмът за реализиране на посочената функция на МС е следният:

- В качеството си на изпълнителна власт, Министерският съвет включва в своята програма за управление най - общите цели относно сигурността на страната и основните намерения за тяхното постигане. Впоследствие акцентите в дейността на правителството, в разглежданата област на обществените отношения, се конкретизират в съответствие с политическите приоритети и възможностите за тяхната реализация.

- На основата на избраните приоритети, правителството реализира конкретна текуща дейност. Тази дейност по своя характер е програмно - целева и направляваща.

Разгледана в програмно - целеви аспект, дейността на правителството включва определянето на: перспективни цели и задачи на държавата, естеството на международните ангажименти, параметрите на необходимите национални възможности, начините и средствата за тяхното създаване и развитие; разпределението на налагащите се усилия по цели, време, ведомства и териториални общности, а така също и административните норми, които трябва да се имат предвид от изпълнителите. Изпълнявайки законните си функции, правителството внася за разглеждане в Народното събрание: Концепцията (Стратегията) за национална сигурност, отраслови стратегии за сигурност.

Направляващата дейност на Правителството се осъществява в съответствие с политическите приоритети и баланса между обективно необходимите способности и възможностите за тяхното удовлетворяване. Включва конкретни процедури и операции по изграждането, подготовката, поддържането в готовност. и всестранното осигуряване на елементите от система за сигурност, включително и на Въоръжените сили.

Своите намерения правителството реализира чрез: законодателни инициативи; приемането на концепции, постановления, планове и програми; международно сътрудничество; координиране действията на ведомства и други заинтересовани организации на централно подчинение; подпомагане на правораздавателната система и на гражданските организации, които са ориентирани в разглежданата област на обществените отношения.

- Министерският съвет координира планирането на мерките за сигурност и отбрана на страната на национално равнище. Изпълнявайки тази своя функция, той приема: програми за реализация на своите и на министрите концепции за превенция на кризи и за създаване на способности необходими за адекватни действия в кризисна и конфликтна ситуация.

В съвременни условия важен приоритет на Правителството, е комплексната му дейност по интегриране на националните усилия в рамките на политиката за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС. С водещо значение в това отношение са създадените механизми за участие при вземане на решения на съюзно ниво и за тяхното изпълнение с национални ресурси. С определящо значение в това отношение е дейността на Министерствата на външните работи и на евроинтеграцията, а така също и на Междуведомствен съвет за интеграция.

Дейността на МС по проблемите на сигурността и отбраната се подпомага от Съвет по сигурността. В състава на този съвет са включени: Министър-председателят; министрите на отбраната и вътрешните работи и техни заместници; началникът на ГЩ на БА и ръководителите на служби - разузнавателни (НРС и "Военна информация") и контраразузнавателни (НСС и "Сигурност, Военна полиция и ВКР"). Председател на съвета е премиерът. В работата на Съвета винаги може да участва Президентът - лично или чрез свои представители. По всяко време той може да изисква и информация за работата на съвета.

Съветът по сигурността: обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност и дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите и предлага решение в условия на криза; координира плановете на специалните органи за добиване на информация и дава становища по разпределението на ресурсите. Той разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за състоянието на националната сигурност.

Министър-председателят на Република България координира отбранителната и военната политика. От името на Правителството ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Назначава и освобождава от длъжност заместник - министрите на силовите министерства и ръководители на централни административни звена, които са свързани с отбраната на страната. Участва в заседания на Съветите на НАТО и ЕС и в други форуми с важно международно значение.

Заместник министър председател (най - често той и Министър на външните работи) координира усилията на МО, МВР, МВнР и на други институции в областта на сигурността и отбраната. Той оглавява Междуведомствения съвет за интегриране на страната в НАТО и ЕС, който разработва и следи за реализацията на годишна програма. Участва в дейността на Съвета по сигурността към Министерския съвет и е негов заместник председател

3.1.2. Министерства и други централни структурни звена

Министрите генерират идеи и организират дейности свързани с разглежданата проблематика. Тяхната дейност се концентрира върху: учредяването и развитието на организационни структури свързани със сигурността и отбраната; формирането и определянето на реда за разходване на финансови и материални ресурси за отбранителни цели; подготовка на подчинените структурни звена за функциониране в условията на обществена криза и военен конфликт и за интегриране в аналогичните системи на НАТО и др. Своята работа те съгласуват с Министъра на отбраната и Началника на ГЩ на БА.

Министърът на външните работи и Министърът по европейските въпроси генерират и реализират идеи за военнополитическо сътрудничество, интегриране в Алианс и идентифициране на външните заплахи за военната сигурност на страната. Изключително голяма роля в това отношение има дипломатическия персонал зад граница и преди всичко апарата на военните аташета.

Министърът на вътрешните работи ръководи и развива подчинените му силови структурни звена, събира и предава по предназначение информация за политическата и криминогенната обстановка в страната. При възникване на политико - военна криза (военен конфликт) на територията на страната ръководи дейността на подчинените му структури.

Министърът на транспорта и съобщенията, Министърът на икономиката и енергетиката и Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения непосредствено отговарят за развитието на съобщителните, снабдителните и транспортните комуникации, осигуряването на населението и въоръжените сили с необходимите изделия и услуги, а така също и на необходимите защитни съоръжения с национално значение. Своите пълномощия реализират с помощта на подчинените им дирекции за управление на кризи и подготовка на ресурсите за отбрана. Обстоятелството, че голяма част от комуникациите са частна собственост е наложило, по силата на ЗОВС и други закони, в отделните дружества да има изградени и структури свързани с отбраната на страната. Овластените органи за управление осигуряват привеждането на комуникациите, стопанските и други обекти от мирно на военно положение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции и задачи на държавните институции в условия на война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.