Генезис на данъчното облагане


Категория на документа: Други


 ГЕНЕЗИС НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Данъците са древен институт на човешката организация, което е необходим атрибут на държавата. Затова историята на данъчното облагане е неразривно свързана със зараждането и развитието на държавата. Отделни данъчни норми се откриват още в законите на Ману, законника на Хамурапи, дванадесетте таблици, в салическите истини и други древни източници на правото.

В теорията традиционно се определят няколко етапа в развитието на данъчното облагане. Първият етап разглежда данъчното облагане в древността. Икономиката по това време и била присвояваща, всички хранителни продукти са били общи и са се разпределяли така, че всеки да получи нещо. В първобитното общество не е съществувала необходимост от данъчно облагане, т.к. индивидуалните доходи изначално са били собственост на общността и не се е налагало формиране на обществени фондове. Появата на данъчно облагане свързваме с преминаването от присвояваща към производяща икономика. Това е времето на разлагане на родово-племенното общество и преходът към родово - общинния строй. В този период се извършва постепенна индивидуализация на потреблението, което довежда до възникването на частна собственост. При обособяването на частните интереси, в обществото се съхраняват общи за всички индивиди нужди и потребности, които могат да бъдат удовлетворени само със съвместните усилия на обществото. Тези общи нужди и потребности са свързани с охрана на територията, собствеността, доходите, живота на хората. Освен това и за поддържане на ред и стабилност в социалните взаимодействия вътре и извън общността. Тези общи интереси са общо благо, за чиято защита са необходими средства за финансирането й, поради което се налага отделните собственици да отдават част от доходите си в общ централизиран фонд. Защитата на тези общи блага изисква създаване на държавна администрация, която да осъществява защитата на този общ интерес и нейното отделяне от материалното производство. Това налага изземване на собственост за издръжката на тази администрация. Разходите за издръжка на тази администрация са основната причина за появата на данъчното облагане.

Вторият етап в развитието на данъчното облагане е свързан със Средновековието от 5 до 15 век. През този период данъчното облагане представлява съвкупност от случайни и безразборни такси и мита, които нерядко са плащани въз основа на обичаи, на религиозни, етични или договорни стандарти. Плащането на данъци в този период става преимуществено в натурална форма и във вид на личностни повинности. В този период данъците не са преобладаващият източник на държавните приходи, а това е военната плячка, даренията, т.нар. регарии (държавен монопол върху някои видове производства), домени (осигуряват приходи от публична собственост, която се отдава под наем или под аренда на общини или феодали). В средновековна Европа, данъчните плащания повсеместно имат характер на еднократни изземвания. Периодично парламентите на държавите предоставят правомощия на управляващите за събиране на едни или други данъци най-вече в извънредни ситуации (при война).

В периода на късното средновековие започва да се формира рационална данъчна система, т.к. се засилва необходимостта от финансови ресурси за финансиране на все повече публични дейности, появяват се нови данъци, стесняват се натуралните отношения и се развиват стоково-паричните, което води до разширяване паричната форма на плащане на данъци. Започва да се формира и научна теория за плащането на данъци и за данъчното облагане. Това се свързва с името на Адам Смит. В труда си "Изследване за природата и причината за богатствата на народите" първи обосновава принципите на данъчното облагане, които са актуални и до днес.

Третият период е новото и най-ново време - от 16век до днес. Отличава се с по-малко количество данъци и голямо еднообразие. Формата на данъците става по-определена, правилата за администриране на данъците - по-прецизни и при избора на данъци се предпочитат тези, които предполагат по-голям доход. Понижават се мащабите на косвеното данъчно облагане, вкл. се отменят данъци върху стоки от първа необходимост. Засилва се регулаторната функция на данъчното облагане. В този период се създават и правните конструкции на по-голяма част от съвременните данъци и такси. Постепенно се формира системата на данъчното облагане като една комплексна икономическо-правна наука и се формира системата на данъчното законодателство.

След ПСВ повечето европейски държави преминават към организация на данъчните си системи, стъпили на научна основа, а днес-в страните от ЕС имаме общностно данъчно законодателство.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО. ПРЕДМЕТ. МЕТОД. ИЗТОЧНИЦИ

Въпросът за характера на данъчното право като отрасъл е дискусионен - че е подотрасъл на финансовото право или е самостоятелен правен отрасъл. Системата на финансовото законодателство се формира сравнително от скоро, при което финансовото право се отделя като самостоятелен отрасъл от административното края на 19 век, а най-новото е данъчното право. Според трета теория, макар и като подотрасъл на ФП, ДП се стреми към обособяване в самостоятелен отрасъл.

ДП има за предмет само част от обществените отношения, които са предмет на ФП , а именно отношенията по повод разпределяне на националния доход и постъпването на парични средства в бюджета под формата на данъци. Отношенията, които регулират ДП са част от предмета на ФП. За законосъобразното развитие на отношенията по повод разпределянето на националния доход и постъпване на парични средства в бюджета са създадени специални контролни органи и контролни правни норми, които регулират отношения, също част от предмета на ДП. ДП регламентира отношения, които имат принципно паричен характер и това са същинските данъчни отношения. Заедно с тях съществуват и организационни, несъщински правни отношения, които имат процесуален или контролен характер. Данъчните отношения съществуват само като правни отношения. Те не съществуват реално в действителността по друг начин освен като правни отношения, т.е. не съществуват обективно в действителността ако не съществува норма, която да предвижда плащането на данък.

Методът на правно регулиране на ДП е властнически, императивен, който метод изключва наличието на диспозитивни правни норми в ДП. Методът на ДП е обусловена от спецификата на предмета на ДП съвкупност от способи, похвати и средства за правно въздействие върху данъчните отношения. Особеностите на метода на ДП са обусловени от публично-правната прорида на данъчното облагане и от следните негови признаци:

-публично-правен характер на целите на облагането-характерно е приоритетът на публичния интерес пред частния интерес. Плащането на данъци има за цел да обезпечи парични средства за разходите на публичната власт.

-приоритетът на публичните интереси не означава, че на законодателя и на правоприлагащите органи е позволено всичко. Правоприлагащите органи участвайки в данъчните правоотношения следва да съобразят поведението си с правните принципи, с международните правни стандарти и с правата на отделната човешка личност. Приоритетът на публичните интереси предполага, че механизмът на данъчното регулиране е призван нормативно да закрепи, реализира и обезпечи защитата на публичния интерес нерядко чрез ограничаване на интересите на частните лица.

-участниците в данъчните правоотношения реализират изцяло публични интереси и няма никакъв личен интерес за участие в тези отношения. Това важи за данъкоплатеца, чието задължение е безвъзмездно. В процеса на реализиране на основното задължение на данъкоплатците, държавата въвлича участниците в правоотношения, в които те нямат собствени имуществени интереси. Частният интерес в данъчното правоотношение е отчетен тогава, когато той е съгласуван с публичния интерес от получаване на достатъчно финансови ресурси за съществуването на държавата. Отсъствието на частен интерес в данъчните правоотношения прави тези отношения конфликтни.

-в ДП преобладават задължаващите и забраняващите правни норми.

Данъчното задължение се плаща по силата на конституционно-правна обвързаност, при което едни данъчни отношения са непосредствен израз на тази обвързаност, а други-обезпечават тяхната реализация. Поради тази причина, по-голямата част от правните норми в ДП са задължаващи или забраняващи, а диспозитивните елементи са сведени до минимум (свързани са с възможността данъкоплатецът да определя по свой избор данъчната си политика, да определя дали да ползва данъчни облекчения или не, да участва в данъчните правоотношения лично или чрез представител). Диспозитивните елементи нямат собствена данъчна природа, а са следствие от прилагането на гражданско-правни институти в данъчните правоотношения. Пораждането на права и задължения в сферата на данъчното облагане става не на основата на конкретен основен ЮФ, а по силата на непосредствено предписание съдържащо се в закон. И публичните, и частните субекти в преобладаващата си част встъпват в данъчни правоотношения не по своя воля, а по предписание на закона. Ако в другите правни отрасли, правоотношението се инициира от самите субекти, то в ДП това е резултат от предписание на закона. В данъчните правни отношения участват както публично-правни, така и частно-правни субекти. Публично-правните встъпват в тези отношения не като ЮЛ, а като носители на компетентност, като лица притежаващи държавно-властнически правомощия. Тези правомощия включват правото да издават ИАА, да изискват изпълнението им, да осъществяват данъчен контрол и да прилагат ПАМ. Субординацията в данъчните правоотношения има винаги функционален характер. Отношенията между държавните органи или длъжностните лица като правило имат административно-правна природа.

-в ДП за първи път получава нормативно признание и развитие институтът на индивидуалното (каузално) тълкуване от властнически субекти на актове на данъчното законодателство. Става дума за официално даваните разяснения по въпроси поставени от данъкоплатци за реда на начисляване и заплащане на данъци и такси, които имат важно юридическо значение, доколкото изпълнението на незаконосъобразни писмени указания от органите по приходите в рамките на тяхната компетентност е обстоятелство изключващо вината при извършване на данъчно правонарушение.

ИЗТОЧНИЦИ НА ДП

Чрез тях държавната воля се обективира. Източниците на ДП образуват многостепенна йерархическа система, която включва нормативни актове и международни договори. В юридически смисъл, източниците на ДП са нормативните актове, приети по установения в ЗНА ред, който се приема от компетентния орган (НС и МС).

Основен източник на ДП е КРБ. тя е универсален междуотраслов нормативен акт с учредителен характер, съдържа конституционни норми, които се конкретизират в други отрасли на правото. Те имат висока степен обобщеност и се отнасят към правните норми на другите правни отрасли както общо към частно. КРБ не съдържа данъчно-правни норми, а конституционни норми, които регулират данъчното облагане (чл.60 КРБ). НС не може да делегира правото си да определя данъците по основание и размер на друг орган. То не може под друга форма, освен със закон да стори това. в КРБ се съдържат и други норми като правото на НС да постановява амнистия, включително и финансова.

Данъчните закони - ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС, ЗАДС, ЗМДТ, ЗДЗП, ДОПК. Всеки данъчен закон има минимално необходимо съдържание свързано с елементите на данъчното задължение. Тези елементи са свързани с:
> Обект на данъчното облагане
> Субекти на ДО
> Данъчна основа
> Данъчна ставка
> Срок за плащане
Другата категория източници са ПНА-ограничен брой.

По отношение на писмата и указанията на органите по приходите са вътрешно-служебни актове и не са източник на правото.

Международни договори - ратифицирани, обнародвани и влезли в сила.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генезис на данъчното облагане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.