Геоекологично състояние, прогнози и перспективи за развитие на община Лъки


Категория на документа: Други


На територията на общината се намира част от биосферен резерват с международно значение и три природни забележителности - Свети дух, Скален мост и др.

Резерват "Червената стена" е обявен на мястото на заличения през 1956 година резерват "Бачковски манастир".

Резерватът обхваща 3 029 ха площ със създадена буферна зона на площ от 330,1 ха. По своя характер резерватът е ботанически. Коренната растителност по тези места, представена в миналото от ксеротермни дъбови и черноборови гори е унищожена. Впоследствие се е формирала по-богата ксеротермна флора. В днешно време първостепенна роля в изграждането на растителната покривка на района играят реликтни съобщества от черен бор (210 ха). Елемент от естествената растителност са и ценозите на балканския ендемит остролистна (борисова) ела. Значително присъствие в първичната (коренна) растителност на резервата имат и съобществата на обикновен габър, обикновен бук и воден габър. 631 вида висши растения. Множество средиземноморски и преходносредиземноморски елементи; 96 ендемити, голям брой реликтни и редки видове(силивряк, родопска майка, сребърниева каменоломка, лаврово и маслиноподобно бясно дърво. Има и интересна скална растителност.

Родопскии силивряк или както го наричат местните хора -цветето на Орфей

Червената стена е един от четирите биосферни резервата в Родопа под егидата на UNESCO, обявени за уникално световно наследство. Най-красивата част от Червената стена е долината на река Сушица. Тя е най-трудно достъпната в Родопа, с изключително стръмни и скалисти склонове, чиято денивилация достига 800 м. Реката която прорязва Червената стена по средата е пълноводна и е образувала много дивен и потаен каньон. Водите й са богати на пъстърва и са със запазена популация на видра.

Районът е един от най-богатите на пещери в България. Истинска перла представлява пещерата Ахметьова дупка. Тя е благоустроена, но липсва осветление.

В границите на резервата се намират няколко тракийски светилища, две от които са много популярни със чудотворното си въздействие към многобройните им почитатели. Това са Белинташ и Караджов камък, разположени едно срещу друго и представляващи красиви и непристъпни скални образувания, върху които има изсякани множество корита, стъпала и улеи. В гробовите около тях са открити монети, сребърни накити и керамика от пр. н. е.

Богат и разнообразен животински свят, представен от видове, характерни за предпланинския и среднопланинския пояс на Родопите. Тук се срещат благороден елен, сърна, дива свиня, див заек, лисица, дива котка, вълк и дива коза, скален орел, ловен сокол, лещарка, глухар, бухал, черен кълвач, голям и малък ястреб, осояд и др.

ІІІ. Геоекологино състояние на атмосферния въздух.

На територията на общината се намира един от наблюдаваните 43 обекта, работещи без пречиствателна станция - това е "Преспа" - Лъки. През 2001 година са извършени две проверки на обекти без пречиствателни станции. През 2002 и 2003 година също са извършени проверки на обекти без пречиствателни станции и на ЛОФ (Лъкинска обогатителна фабрика). Стойностите от емисионните измервания на обекти в общината са следните: За ПЦ ЛОФ: сажди - 15 мг/м3; въглероден окис - 3 мг/м3; азотни окиси - 162 мг/м3, въглероден окис - 3 мг/м3.

Източници на замърсяването на въздуха са финните частици от отпадъка от обогатителната фабрика, също от транспортната дейност, откритите скални насипи при рудните площадки.

Всички емисионни замервания са обекти на "Горубсо - Лъки". Нормите за серни и азотни окиси е 50 мг/м3, а за прах - 80 мг/м3. на Парна централа ЛОФ през 1998 година се извърши основен ремонт. Резултатите от измерванията показват, че монтираните пречиствателни съоръжения осигуряват необходимия пречиствателен ефект.

Замърсяването на атмосферния въздух се получава от разпрашаването на хвоста, в резултат на ветрова ерозия. Изчислителните стойности, когато това се получава са ветрове на 10 метра над повърхността на хвоста и скорост над 60 м/сек.

Проблем на качеството на въздуха в общината е разположението на обогатителната фабрика за преработване на добиваната оловно-цинкова руда, която е непосредствено в центъра на град Лъки и не отговаря на Наредба №7 на МЗ от 22.05.1992 година за задължителните хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда. Необходимите минимални отстояния за такова производство са 500 метра.

За намаляване на вредното въздействие върху качеството на въздуха е предприето следното:

> Транспортирането на рудата се извършва само по асфалтирани пътища, като по трасето на маршрута към фабриката има изградена водна инсталация с оросителна система за непрекъснато и интензивно оросяване на уличното платно. За недопускане на разсипване на материали по уличното платно и по шосето се следи автомобилите да не се претоварват, да се движат със съобразена скорост и да се поддържат в добро технико-експлоатационно състояние.

ІV. Геоекологично състояние на водните обекти - замърсяване и мерки за пречистването им.

1. Общо водоснабдяване на населението спрямо броя на жителите
100 %
2. процент на жителите, обхванати от канализации на отпадъчна вода
60 %
3. наличие на пречиствателни станции за питейна вода в брой
1 брой недовършена
4. потребление на вода куб.м/жит./год.
Средно; 5-6 куб.м


Общо подадена вода за Община Лъки - 348 хил./м3, при полезно използвана вода 174 хил./м3, в това число за население 81 хил./м3 и 93 хил./м3 за обществени консуматори (ОК). Водопотреблението за Общината е 131 л./ж.ден, в това число 61 л./ж.ден за населението и 70 л./ж.ден за обществени консуматори.

Общо подадена вода за град Лъки - 287 хил.м3, при полезно използваната вода 144 хил.м3, в това число за населението 65 хил.м3 и 79 хил.м3 за обществени консуматори.

Водопотреблението за Лъки е 172 л./ж.ден, в това число 78 л./ж.ден за населението и 94 л./жлден да обществени консуматори.

Издадени разрешителни по Закона за водите:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоекологично състояние, прогнози и перспективи за развитие на община Лъки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.