Гeополитика и геоикономика на тероризма и антитероризма


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Дисциплина " Геоикономика и регионално развитие"

Курсова работа на тема: Гeополитика и геоикономика на тероризма и антитероризма

Изготвили: Станислава Христова
Ф.н.: 111 111 343
Група: 1729
Поток: 180
Оценка:
Дата на представяне: 08.04.2013г.

София, 2013

Темата на доклада е "Геополитика и геоикономика на тероризма и антритероризма". Статията е извадена от списание "Геополитика" и е написана от преподавател в Бургаския свободен университет.

През последните две десетилетия, и особено след 11 септември 2001, темата за глобалния тероризъм се експлоатира активно за реализиране на определени геополитически и геоикономически цели (при това, натоварени с известна идеологическо обремененост) на водещите субекти в света. Всъщност, трябва да се говори за два аспекта на тази тема: тероризъм и антитероризъм. Защото е налице световен сблъсък, който, по различни оценки, се доближава до параметрите (използвани човешки, военни, материални и финансови ресурси) на глобална война от нов тип, непреживявана от човечеството досега. Освен това, става въпрос за сблъсък между добре организирани противостоящи си системи с логистично управление и ресурсна осигуреност на най-съвременно равнище.

В интерес на истината, повече се говори за избрания враг - системата на тероризма, дотолкова, доколкото се признава, че такава съществува. В това отношение единство на мненията все още няма, което обаче не е най-важното в нашето изложение. Далеч по-скромно е застъпена темата за антитероризма или, ако се изразим по-прецизно, за геополитиката и геоикономиката на глобалния антитероризъм. Или формулирано по друг начин, какви геополитически и геоикономически цели преследват глобалните субекти в битката с тероризма? Остават все още открити въпросите, реален ли е този враг на човечеството, измислен ли е или пък е генериран от главните "играчи" (субекти) на глобалната геополитика, които са го изпуснали от контрол, но той продължава да действа в желаната от тях посока. На този въпрос, кабинетната геополитика има повече или по-малко мотивирани отговори. Реалната (т.е. действащата) геополитика все още се върти около тезата за новия глобален враг. Изменя се интензитета по отделните направления, като той се смекчава в някои точки на напрежение или пък се правят опити за търсене на нови приоритети (или на баланс), при друго подреждане на условията и "бетониране" в други направления. Така или иначе, остават немалко открити въпроси.
Геополитическият аспект.

Първият въпрос се свежда до следното: защо след като световният тероризъм беше обявен за "глобален проблем" и "враг на човечеството", не се отиде към институционализиране на глобален антитерористичен фронт? Историята на всички войни - горещи (Първата и Втората световни, корейската, виетнамската) или "хладни" (студената война) показва, че противостоящите лагери винаги формират (по писани или неписани правила на международното право) договорни съюзни отношения. След терористичните актове от 2001 обаче, бе регистриран единствено нерегламентиран съобразно международното право антитерористичен съюз на водещи страни и сателитни на тях държави, който по-скоро демонстрира моралната подкрепа на световната общественост към конкретната жертва в случая - САЩ. Този съюз бързо се разпадна, което свидетелства, най-малкото, за липсата на политическа убеденост в каузата.

На второ място, характерната дипломатическа активност (дипломатически преговори, совалки и пр.), съпътстваща воденето на всякакъв вид войни, за изграждане на съюзни коалиции (в случая, в контекста на антитерористичната битка) е доста рехава, непродуктивна и свеждаща се главно до натиск върху сателитните партньори да участват в акции, несвързани или отдалечени от истинските антитерористични цели, или пък центрирани върху технически аспекти на координирането на операции, провеждани от спецслужбите на различни държави.

На трето място, "моралната антитерористична коалиция" закономерно приключи след като стана очевидно, че зад амбицията да се води безкомпромисна война срещу новата глобална заплаха, всъщност се крият нереализирани геополитически цели на "жертвата", които до момента, по една или друга причина, не бяха осъществени с кратополитчески или геоикономически средства. Същото важи и за други субекти от "моралния антитерористичен алианс". Откритият и досега въпрос е, защо шумно прокламираната цел - унищожаването на считаната за цитадела на световния тероризъм структура на Ал Кайда и нейният лидер Бин Ладен, беше цинично подменена с друга - международна интервенция и анексиране на Афганистан и Ирак? Мнозина анализатори посочват, че САЩ, използвайки "гополитическата суматоха" около антитерористичната истерия, "изплетоха" два важни вьзела в Rimlanda-a - т.е. в полосата около Евразия и нейното ядро - Русия. От чисто психологическа гледна точка, геополитическият момент бе избран много добре от САЩ. Защото, макар че Русия незабавно се вьзползва от златната вьзможност да стабилизира геополитически и военно ситуацията в Чечения, позволи на "анакондата" да затегне своята "прегръдка" около нея. Така или иначе, и до днес целта - Ал Кайда, сьществува и според анализаторите на спецслужбите на самите САЩ разполага с не по-малки, дори увеличени, вьзможности да нанася терористични удари от различен характер, повечето от които сериозно смущават екпертите, както е видно от многобройните изнесените факти на форуми и конференции. Изводът е очевиден: парадигмата, т.е. идеята за битката срещу световния тероризьм беше използвана като повод от водещите субекти на глобалния свят за постигане на специфични геополитически цели. Това обяснява и скромните резултати в борбата срещу тероризма. Остава да "виси" и смущаващата хипотеза, че такъв враг е необходим на основните играчи за целите на голямата геополитика. Последните събития, свързани с конфликта Русия - Грузия, "газовия конфликт" Русия - Украйна и опитите те да бъдат разширени на геоикономическа основа (геоикономиката е провеждане на политика с икономически средства), както и ескалацията на употребата на "двойния стандарт" в световната политика, потвърждават тази теза. При такава постановка на проблема, неминуемо следва и друга констатация - че войната срещу глобалния тероризъм се очертава да бъде най-продължителната в новата история на човечеството. И, като че ли, нейното предназначение е да поддържа определено напрежение в глобалната геополитика до намирането на други геополитически решения. Какви могат да бъдат те?

Очевидно е, че едната посока за търсене на решения е свързана с все по-трудната задача на водещата суперсила - САЩ, да удържа схемата на еднополюсния модел за развитие на света. Геополитическите опоненти, предимно в лицето на Русия ( и други страни от БРИК, т.е. групата Бразилия, Русия, Индия, Китай) предявяват претенции за конструиране на нов световен геополитически ред. Едва ли Русия и останалите имат на този етап готова формула за този нов ред, освен силната и неколебима позиция да разполагат с водещи позиции в него. Същото се отнася и за САЩ, Япония и ЕС, като цяло. Има една реалност и тя е икономическа - потребността от огромни финансови ресурси за поддържане на определен световен ред. САЩ, след Първата и особено след Втората световна война, следват тази формула, подкрепяйки я не само с военна (включително и ядрена), но и с икономическа и технологическа мощ. Във финансовата сфера това е утвърдената стратегия за ролята на долара като световна резервна валута. Макар че, след началото на глобалната криза, нещата вече имат други измерения.

Втората насока се подсказва от самия ход на развитие на глобалната финансова и икономическа криза. Това е крахът на неолибералния модел за развитие на света и в частност на икономическите системи. Не е случайно, че развитите западни държави насочват вниманието си (форума на Г-7 във Виена) към необходимостта от нов икономически и финансов ред, т.е. от нов геоикономически ред, при запазване на геополитическата конструкция на света. Но това означава запазване на геополитическия и геоикономически сегмент, както и на глобалния тероризъм. А в един наистина нов световен геополитически ред, световният тероризъм (и антитероризъм) няма място.
Геоикономическият аспект.

Все по-смущаващи изглеждат и чисто икономическите и геоикономически аспекти на антитероризма. Проблемьт има две страни.

Първият е свързан с т.нар. "икономика на тероризма". Това е ново явление в световната икономика и е свьрзано с генерирането на огромни финансови ресурси от, в и към самата система на глобалния тероризъм. Естествено, няма официална статистика, но експертните оценки сочат суми от стотици милиарди до няколко трилиона долара. Неприятната страна на въпроса е, че тези средства се набират по няколко канали: легитимни (по-малко) и нелегитимни, граничещи с криминалната икономическа компонента или пък изцяло генерирани от нея.

Легитимната част от финансовия ресурс идва от донори, принадлежащи кьм политическия управляващ (или намиращ се в сянка) елит на мюсюлманския свят и най-вече на арабския му ареал. Този факт е крайно нелицеприятен за каузата на антитерористичната война, защото потвърждава отново и отново тезата за "другата гледна точка". Очевидно е, че наред с известните политически и геополитически, икономически и социални причини, породили явлението, се наблюдава растяща подкрепа от мюсюлманската общност, включително и (директно, но дискретно) от нейния политически и икономически елит. В тази връзка, възниква резонният въпрос - дали световният тероризьм не трансформира своята идеология в ново направление: да се търси глобален сблъсък с властващите и доминиращи на този исторически етап други (западни и източни) цивилизационни и конфесионални системи в света? Като израз на геозакодиран стремеж кьм цивилизован, икономически, религиозен и духовно-социокултурен реванш. Както е известно, подобна хипотеза съществува в инструментариума на западната геополитическа мисъл (Хънтингтън, Фукуяма). По-важна обаче е геоикономическата мотивация за подобно развитие. А тя е следствие от задълбочаващата се социална и икономическа поляризация и стратификация между държавите от "ядрото" (развитите страни) и страните от полупериферията и периферията (според полицентричния модел на конфигуриране на света), които стават (след разпадането на колониалната система) все по-бедни, икономически трудно управляеми и с отдалечаващи се шансове за икономически и социален просперитет. Към това следва да се прибави и т.нар. "демографски императив" - икономически и социално мотивирано бъдещо масово преселение на огромни маси хора от периферията към ядрото. Ако понастоящем се говори за няколко стотици милиона мигриращи компактни или индивидуални потоци, при изостряне на демографската ситуация в света (нарастване в близките 20 години на населението до 11-12 млрд. души, което е максималния капацитет за изхранване на световната икономика), голяма е вероятността да се стигне до невиждани по мащабите си миграционни вълни от порядъка няколко милиарда души. Подобна огромна миграционна вълна може да бъде спряна само по един начин - с военна сила. И това не е пример за "апокалиптично" мислене, а реален сценарий за бъдещо развитие на човечеството, ако ходът на процеса излезе извън контрола на глобалния геополитически и геоикономически мениджмънт.

Нелегитимните източници на финансови ресурси са свьрзани с още по- негативни тенденции, които се наблюдават в глобалната икономика. Става вьпрос за явления като нарастващо етническо и криминално предприемачество и бизнес, развиващи се по собствена логика и формиращи значителни сегменти на глобалната икономика (и не само). Те, и особено криминалното предприемачество, имат отношение кьм финансовото "захранване" на световния тероризъм, като се използват схемите на трафика с оръжие и стоки с двойна употреба, наркотици, нефт, диаманти, археологически и културни ценности, хора. Обезпокоителното е, че в този "тьрговски оборот" участват и субекти от антитерористичния лагер. Финансовите потоци на тероризма имат виртуален характер и е много грудно да се проследи движението им в световната финансова система, която, през последните десетилетия, също придоби изключително виртуални параметри на развитие. Финансовият ресурс на световния тероризъм надвишава БВП на дьржави като Франция, Великобритания и Германия.

Не може да не се търси връзка между финансовия потенциал на световния тероризъм и избухналата финансова и икономическа криза. Както отбелязах, финансовите ресурси на "икономиката на тероризма" и съпътстващите я сегменти (етническият и криминален бизнес) не могат да се квантифицират (т.е. да се измерят количествено или стойностно), но по последиците им, като действия, те могат да получат квалифицирана (качествена) оценка. Едно е очевидно - тенденцията е към нарастване дела на този сегмент в глобалната икономика и финансова система.

Вторият аспект е активното развитие на сегмента - "икономика на антитероризма". Накратко, касае се за висока динамика на финансови разходи в национален, регионален и глобален план, предизвикани от потребностите на антитерористичната война. Предполага се, че кьм 2008, в "икономиката на антитероризма", са се "въртели" повече от два-три трилиона долара. Макар че това определено е занижена цифра. По-важното обаче е, за какви цели? По долу ще изброя някои:
- За повишаване сигурността на дьржавните институции, корпоративните структури, физическите дьржавни граници, транспортните комуникации, инфраструктурните, ядрени, химически и други стратегически обекти на гражданите(4).
- За увеличаване бюджетите на военните ведомства и тези на специалните служби за сигурност.
- За процъфтяване на други видове бизнес: застрахователен, с недвижими имоти, финансов и други , съпътстващи "антитерористичната икономика".
Тези допълнителни огромни финансови ресурси, поради своята непрозрачност, в повечето случаи са допълнителен източник за "прегряване" на глобалната финансова система. Не може да има сьмнение, че те имат директно отношение кьм разразилата се понастящем световна финансова и икономическа криза. "Икономиката на тероризма" и "икономиката на антитероризма", заедно с такива нови фактори като световния етнобизнес и предприемачество и световния криминален бизнес и предприемачество, формират все по-голяма част от глобалния виртуален финансов ресурс. Те не само са един от източниците за виртуалното "набъбване на световната финансова система", но и увеличават значението си по време и след края на кризата (ако ще има такъв), защото банково-финансовият сектор все повече изпада в неликвидност и трескаво търси реален (макар и виртуален, по своето движение) финансов ресурс за оцеляване. А секторите на "икономиката на тероризма" и на етническия и криминален бизнес са именно алтернативен източник на свободни финансови ресурси, толкова необходими на закъсалите банки. Без излишни и обвързващи условия, но затова пък непрозрачни! Така "пазарният фундаментализъм" (т.е. икономиката без морал) навлиза в нова опасна спирала на развитие, при това на глобално и регионално равнище. Ефектите от по-нататъшна дестабилизация на световната финансова система са очевидни. И тя ще се подхранва от пазарната логика на "търсенето и предлагането". Мащабните финансови интервенции, главно за банковите, финансовите и други подобни институции, имащи отношения към вторичните финансови пазари (всъщност те са сред конкретните виновници за кризата, надувайки до неразумни граници механизма на кредитните суапови операции), съотнесени към предполагаемия виртуален световен капитал, очевидно са "скромна сума" по отношение на упоменатите алтернативни възможности за банките.
Алтернативата

Всяка прогноза би била приблизително вярна и затова далеч от истината. Три прогнозни аспекта обаче, заслужават внимание и могат да се приемат за относително верни:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гeополитика и геоикономика на тероризма и антитероризма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.