Граждански форми на отстояване на човешките права


Категория на документа: Други




Д О К Л А Д

Свят и личност
Тема:

Граждански форми на отстояване на човешките права.

Историята не е единодушна коя е родината и кой е родоначалника на идеята за правата на човека. Счита се, че първите данни за възникването на тази идея се съдържат в кодекса на Хамураби (2 хил. г. пр. н. е.). В този кодекс, макар и твърде неясно се съдържа ангажимент на монарха за уважаване на човешките права. Някои източници сочат Египет за родина на идеята за правата на човека, тъй като в инструкциите, които египетските фараони са давали към везирите, изрично е закрепено, че те следват да уважават правата на всеки човек. Има данни, че в хартата на Персийския цар Кир са намерили признание и защита онези ценности, които днес наричаме право на свобода и сигурност, право на собственост, свобода на предвижване и т.н. Съгласно елинистическата философия на стоиците равенството и достойнството на човека са стойности, поставени над Държавата и над досегаемото от нея и следва да се защитава.

Зародишът на идеята за ценността на отделния човек и необходимостта от уважаването на неговите права може да се открият в работите на различни философи, учени, монарси от различни страни и религии. Докато в античността тази идея съществува само в ембрионален стадий, то в по ново време тя претърпява бурно развитие. Това време започва с Ренесанса и обхваща Хуманизма и Просвещението.

Правата на човека от абстракция еволюират в конкретни философии, теории и юридически актове. Англия е родината на първите юридически избори по правата на човека. Самият термин "права на човека" принадлежи на Джон Лок. Най известен документ от този период, който все още наричаме предистория на правата на човека - Magna Charta Libertatum (1215г.). По естеството си тази харта е феодален документ, договор между крал Джон І и едрите феодали. Тя урежда само със сложни права, за чието спазване монархът поема тържествено задължение. Великата харта на свободата гарантира на гражданина (барона) свобода от задържане и от лишаване от собственост, свобода от преследване и от изгнание. Тя включва и примитивна формулировка на правото на справедлив съд: "на никого няма да продаваме, отказваме или забавяме правото на справедливост".

Именно в Англия в епохата на Ренесанса и Реформацията се формира и развива идеята за естествените права на човека - вродените права на индивида. Той се ражда с тях, присъщи са му по природа, неотделими са от него като човешко същество. Тези права са свързани със самото му съществуване, правата на човека се формират извън държавата и не зависят от нея. Те не са дар, акт на благодеяние на даден монарх. Рано или късно обаче държавата (монарха) признава съществуването на естествените права на човека. Непризнати от държавата естествени права на човека остават идея на политическото и правно съзнание. Признати от държавата човешките права стават елемент на позитивното, писаното право. По-дълбоката си същност правата на човека са социално, а не юридическо явление. Те впоследствие стават юридическо явление, т.е. когато са закрепени в закона. Но по ортодоксалната (чистата) си същност правата на човека са присъщи на него. Като такива те са неотчуждаеми и неотменими.

Пуританската революция в Англия води до съществен прелом и естествените права на индивида получават позитивна уредба в писаното право. През 1628г. се приема Петицията за правата, съгласно която кралската власт е ограничена от индивидуалните права и свободи на поданиците на краля. Петицията за правата включва граждански и политически права и свободи, определяни днес като класически, или права и свободи от първо поколение.

Правата на човека могат да се определят като права, присъщи ни по рождение и без които не можем да живеем като човешки същества.

Правата на човека и основните свободи ни позволяват напълно да развием и използваме нашите човешки качества, разум, талант, съзнание да удовлетворяваме духовните и други нужди. Те се основават на нарастващия стремеж на човечеството към такъв живот, в който вроденото достойнство и ценност на всеки човек ще получат уважение и защита.

Отричането на правата на човека и основните свободи е не само индивидуална и лична трагедия. То създава условия за социална и политическа нестабилност, посява семената на насилието и конфликтите, както в самите общества и нации, така и между тях. Добрата юридическа култура е важна част общата култура на всеки човек, за да може той да отстоява правата и интересите си. Това включва познаването на основните нормативни документи, гарантиращи човешките права като Всеобща декларация за правата на човека, Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Конституцията на България, кодекса на труда и др. Първата разпоредба на Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че уважението към правата на човека и човешкото достойнство е "основа на свободата, справедливостта и мира в света".

Важно е също така да се познават подзаконовите актове, свързани с прилагането на законите и правилниците, регулиращи съответните институции - например училищен правилник. Освен това всяка канкретна група трябва да познава законите, които пряко я засягат - например бедните и безработните - закона за социалното подпомагане. Но гарантирането на правата означава не само познаване на нормативните документи, но и спазване на включените в тях норми.

При нарушаване на конкретни, лични права всеки човек може да потърси справедливост по законов път, като се обърне към съда, може да обжалва до различни инстанции и да достигне до Европейския съд в Страсбург. Може да пише жалби и петиции до различни институции, да получи публичност чрез медиите.

Европийския съд по правата на човека е основен орган, който осигурява спазването на задълженията, поети от държавите членки на конвенцията и протоколите към нея. Съдът се състои от съдии, чиито брой е равен на броя на страните членки по конвенцията - 47бр. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на изискванията за поемане на висша съдебна длъжност в съответната държава, или да са юристи, с призната компетентност. Съдиите се посочват от държавите, от парламентарната асамблея на съвета на Европа. Независимо, че се посочват от държавите в съда те заседават в лично качество т.е те не са адвокати на държавата, не бранят интересите й, те бранят човешките права, каузата, идеята. За срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност несъвместима с изискванията за независимост, безпристрастност или работа на пълен работен ден. Мандатът на съдиите е 6 год като подлежат на преизбиране. Мандатът им изтича при навършване на 70г. Те обаче продължават да работят по делата които вече са започнати. Съдът се подпомага от юридически секретари и от регистратура в която се завеждат жалбите. Тези подробности се уреждат в правилника на съда. Съдът разглежда основно 2 вида жалби: междудържавни и индивидуални.

Със създаването си през 1945г. Организацията на обединените нации протвърди от името на встъпилите в нея народи, вярата в правата на човека. В Устава на ООН се посочва, че правата на човека са в центъра на нейната дейност, каквито остават и до ден днешен.

Възникването на идеята за правата на човека предхожда учредяването на ООН. Едва със създаването на тази организация тя получава своето официално и всеобщо признание.

Завладяваща е историята на проблема за правата на човека. Тя има корени във всички велики световни събития и засилва борбата за свобода и равенство навсякъде по света.

В ХХ век международната общност се разрастна и основно се измени. Едно особено мъчително сътресение - Втората световна война, пробуди победителите да се опитат да свикат форум, за да се преодолеят преди всичко някои от последствията от войната, но главно, за да се помогне и предотврати възникването на подобни ужасни събития в бъдеще. Така се роди ООН.

Особено важни за дейността на ООН са усилията да се разработят различни всеобщи декларации в областта на правата на човека. Така например в обзора "ООН и правата на човека" тогавашният Генерален секретар на ООН У .Тан заяви, че "Утвърждаването на правата на човека е основата, върху която се гради политическата структура на свободата на човека. Свободата на човека поражда воля и способност за икономически и социален напредък. Прогресът в икономическата и социална сфера е основа за постигането на истински мир".

Петдесет години по-късно, обобщавайки "Дейността на ООН в областта на правата на човека" Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр потвърди "почетното място", което заема Всеобщата декларация, в качеството си на "основен международен кодекс за поведение, съгласно който следва да се оценява постигнатото в областта на поощряването и защитата на правата на човека". Изразявайки съжаление по повод продължаващите груби нарушения на правата на човека, той потвърди дълбоката и обща загриженост за правата на човека и необходимостта от тяхното стимулиране, укрепване и отстояване посредством ефективни програми за обучение и информация.

Малко хора знаят и могат да оценят мащабността на положените усилия след 1945г., за да се стигне до такова общо съгласие, както и колко много бе направено. Изходна точка е посочената по-горе Всеобща декларация за правата на човека, провъзгласена през 1948г. Тя съдържа основните права - "общ идеал, към който всички трябва да се стремят", по думите на самата Декларация всички в света, независимо от тяхната раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, материално състояние, месторождение или други признаци..

След продължителни обсъждания и дебати бяха приети още два международни документа - Международният пакт за икономически, социални и културни права и Международният пакт за граждански и политически права. Приети през 1966г., те влязоха в сила 10 години по-късно. Факултативният протокол към втория пакт предвиждаше също така механизъм за разглеждане на жалби от отделни лица при конкретни обстоятелства.

Като цяло, тези три документа съставляват Международната харта за правата на човека. Те са пряка причина за приемането, за пълното или частично разработване на широк кръг от допълващи ги документи: по самоопределянето и предоставянето на независимост на колониалните страни и народи; по премахването на дискриминацията на основната раса, пол, труд и знание, религия, убеждения или в областта на образованието /приета е специална конвенция за премахване на престъплението апартейд/; по военните престъпления и престъпленията срещу човечеството /включително геноцида/; по робството, крепостничеството, принудителният труд и подобни институти и обичаи; по защита на лицата, подложени на задържане и затвор / включително минимални права за третиране на затворниците, осъждане на изтезанията и др. подобни/; по гражданството, лицата без гражданство, правото на убежище на бежанците; по свободата на информацията /международното право да се коригират въвеждащи в заблуждение информационни съобщения/; по свободата на сдружаването /права на синдикатите/; по политиката в областта на заетостта; по политическите права на жените; по брака, семейството, децата и младежта, по социалното осигуряване, напредъкът и развитието /премахване на глада, недохранването, използването на научно-техническия прогрес в името на мира и за благото на всички, правата на умствено изостаналите и инвалидите/; по международното и културно развитие и сътрудничество; по средствата за масово осведомяване и приносът им за укрепването на мира и международното разбирателство, борбата срещу расизма, апартейда и подстрекаването към война, и за поощряване правата на човека.

Правата на човека и международното хуманитарно право.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански форми на отстояване на човешките права 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.