Характеристика на по-важните пов: хлор, амоняк, въглероден оксид, циановодород


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"
Курсова работа
На тема:
Характеристика на по-важните ПОВ: хлор, амоняк, въглероден оксид, циановодород. Клинична картина при отравяне с тези ПОВ. Първа помощ и защита. Поведение и действие на населението при химическо заразяване.

По дисциплина:
Защита на населението и околоната среда

Изготвил:
Цветомира П. Коевска
Книгоиздаване (задочно) III-ти курс, фак. № 1200-К
Научен ръководител:
Димитър Димитров

Развитието на икономиката у нас създава реални условия при разрушения в промишлени обекти, съпроводени с големи производствени аварии, да се разпространяват промишлени отровни вещества и да се заразява околната среда. С цел недопускане на аварии се предприемат строги превантивни мерки, но ако възникнат ще има незабавна реакция от специализираните органи за овладяване на обстановката и за ликвидиране на последиците. Задължително е теоретическото и практическото обучение, както на населението, така и на ръководния състав от всички нива. Необходимо е да знаем какви потенциални опасни обекти има в района, в който живеем и какво можем ние самите да направим в случай на тежка авария или на природно бедствие, в следствие на което е възможно да има изтичане на отровни нещества.

Характеристика на ПОВ

Отровни вещества в широк смисъл на думата могат да се нарекат всички вещества, които при определени условия и концентрация оказват вредно въздействие върху нормалната жизнена дейност на органите на човека, животните и растенията.

Под токсичност на промишлените отрови се разбира тяхната способност при попадане на незначителни количества в организма на човека или върху него да предизвикат вредно физиологично въздействие.

ПОВ се съхраняват в стоманени цистерни или чрез криоген, под налягане на собствените пари от 6 до 12 атмосфери и се придвижват по инсталации.

Най-често в икономиката се използват следните ПОВ: хлор, амоняк, серен диоксид, въглероден оксид, циановодородна киселина, фосген и дифосген, серовъглерод, фосфорен трихлорид, фосфороводород и други. По своето действие тези вещества са с общоотровно или задушливо действие.

Някои от най-използваните, произвежданите и съхраняваните в големи количества отровни вещества са:

Хлор

Хлорът е силно отровен газ. Изолиран е в чист вид и описан за първи път през 1774 година от Карл Вилхелм Шееле, който се счита за негов откривател. Името му е дадено през 1807 година от Хъмфри Дейви, който го определил като отделен елемент. Той е и първият газ, който бива втечнен в лабораторни условия. Това прави Майкъл Фарадей.

На 22 април 1915 година е използван за първи път като бойно отровно вещество, през Първата световна война. Край белгийското градче Ипър немците отворили 6 хиляди метални балона, пълни с хлор. За минути се образувал игромен жълто-зелен облак, тежащ 180 тона, който бавно се придвижвал към позициите на френските войници. Смъртоносният газ проникнал във всички укрития. Резултатите били зашеметяващи. Хлорът поразил 15 хиляди души, 5 хиляди от които загинали на място. Това била и първата химическа атака, която показала ефикасността и унищожаващите резултати от бойните отровни вещества.

Хлорът представлява при обикновени условия жълто-зелен газ с остра задушлива миризма. По-тежък е от въздуха 2,5 пъти. Лесно се втечнява под налягане. В производството се използва във втечнен вид, като се съхранява в стоманени цистерни. Разтворимостта му във вода е малка (при 2оC 0,72 грама хлор се разтварят в 100 милилитра вода). По-добра е разтворимостта му в алкална среда, като се получава алкален хипохлорид. Най-активно хлорът се свързва с натриевия тиосулфат, поради което последният се нарича антихлор.

Хлорът е силен окислител, който действа разрушително особено във влажно състояние. Бързо се изпарява и образува жълто-зелен облак, който се движи близо до земната повърхност и се събира в ниските места и тунели. Предизвиква бурна реакция с терпентин. Не гори, но съдовете с хлор могат да се взривяват при нагряване.

Клинична картина: при малки концентрации се усеща парене в очите и носоглътката и слабо сълзотечение. При по-високи концентрации паренето преминава в болки и стягане в гърдите. Поява на суха кашлица. При големи концентрации - дишането силно се затруднява, загуба на съзнание, кома, смърт. Има две фоми на клинично протичане: инхалаторна и перорална форма.

Механизмът на отравяне протича по следния начин: блокира хомоглобина на кръвта, който притежава кислородопреносителна функция до тъканите и клетките на организма.

При първа помощ пострадалите се изнасят на чист въздух и им се дава да дишат овлажнен кислород. При задух се прави изкуствено дишане, но само "уста в уста". Лигавиците на кожата се промиват с 2%-ен разтвор на сода бикарбонат не по-малко от 15 минути. Пострадалите се затоплят с грейки и им се дава да пият топло мляко със сода за хляб (сода бикарбонат) или кафе. Изпращат се в болница за специализирано лечение. Евакуира се районът в радиус 10 километра, като мястото на разлива се залива с вода, варно мляко, разтвор на сода и се създават водни завеси, които намаляват разпространението на изпаренията. Поразените места се третират с натриев бикарбонат.

Защитата от хлор е обикновен противогаз с хопкахитов патрон.

Голямата химическа активност на хлора определя неговото голямо приложение. Чрез него се получава солна киселина, пластмаси, лекарства и препарати за разтителна защита. Широко приложение намират и синтетичните хлорокаучуци. Хлорни органични съединения се добавят към боите, лаковете и слазките. В хладилната техника, както и за пълнене на метални средства под налягане (дезодоранти, парфюми и други) се използват вещества наречени фреони, част от които са също хлорни съединения. Препаратите за растителна защита и други, получавани от хлора, са много ефикасни. Те трябва да се използват разумно, за да не замърсяват почвата, въздуха и водата.

Поради голямата си химическа активност хлорът не се среща в свободно състояние в природата. Най-разпространени съединения са натриевият хлорид (морска сол, която се намира в големи количества в Световния океан), магнезиев дихлорид и калиев хлорид. Съединения на хлора има в човешкия организъм - в кръвната плазма, в стомашния сок, в потта.

Широката употреба на хлора налага той да се произвежда в големи количества. В промишлеността хлорът се произвежда от стопилка или разтвор на натриев хлорид, през който се пропуска постоянен електричен ток. В лабораторни условия може да се получи при взаимодействие на манганов диоксид MnO2 и солна киселина HCl.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на по-важните пов: хлор, амоняк, въглероден оксид, циановодород 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.