Характерни женски накити в Габровска обаст


Категория на документа: Други




тема:

изготвил :Йоана Косева , фк. № 58013

специалност : Културен туризъм , 3 курс

проверил: проф. Никола Колев

Една от най - богатите експозиции на Регионален исторически музей, град Габрово е с характерните женски накити : сокай и пафти . Като тук са представени във варианти с особеностите им за областта .
Сложният женски накит за глава, носен само от омъжени жени - сокай, наподобява старинна украса, носена от търновските болярки. Сокайното забраждане, експонирано в РИМ Габрово е най-пълното от музеите в България. (снимката в ляво)
Тъй като е излязъл от масова употреба в началото на ХІХ век, до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора. Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението - "Тревненка" на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбардировките над София), и "Жена от Боженци" на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г. (на снимката в дясно)
Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина. Познати три типа сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища, около които е бил носен. Макар, че едно от предположенията за произхода на наименованието "сокай" да е от "сукно", "суча", "сукман" и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата "сокай".

Сокаят имал 5 части:
● кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 1/2 см, дебело около 1 мм. Изработвало се от габровските куюмджии. В богатите габровски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и колибарите - медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху черно платно сокайна шевица с определени мотиви.
● бука е дървена елипсовидна дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й.
● пелешките са низи от тънки сребърни парички - 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се наричали "смочета".

● подбрадникът е плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под брадата.
● месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м., с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и ресни.
Медно кръжило към 60-те години на ХІХ век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма. За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо.
Сокаят , който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът "ще гласят сокая на булката" като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа /месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица.

Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според П. Цончев "по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя." Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана "бод".

Богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей - Габрово. Чапразите са едни от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ - началото на XX век.
Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с "калемиши": най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив. Лицевата страна се изработва върху "зифт" (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато "цъфне", т.е. всички вдлъбнатини изпъкват и орнаментът става релефен. Третият вид чапрази са т. нар. "чифт иши", които са по-редки за региона.
В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново - най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила "лале", ягодовите плодове.
За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. При много от пафтите е разпространен мотивът "ягода". Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника "калемиши". В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив "ягода", пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.

Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула.
Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение.
При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти. Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил "Империя" - факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.
Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други.

Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните - месингови, медни и посребрени.

??

??

??

??

Великотърновски университет Св. Св. "Кирил и Методий"

Велико Търново , май 2013




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характерни женски накити в Габровска обаст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.