Харта на основните права. Изготвяне. Харта на основните права като междуинституционално споразумение (2000 – 2009).


Категория на документа: Други


Тема 5. Харта на основните права. Изготвяне. Харта на основните права като междуинституционално споразумение (2000 - 2009).

Приемането на Хартата на основните права е съществена стъпка в развитието на материалноправната уредба на правата на човека в правото на ЕС. То е проявление на тенденцията на повишаването нивото на защитата в рамките на общностния правен ред. В контекста на отрицателното становище на СЕО относно евентуално присъединяване на ЕО към ЕКПЧ и с оглед на това, че Протокол № 14 към ЕКПЧ още не е влязъл в сила, става ясно, че ЕО едва ли ще се присъедини към системата на Конвенцията в обозримо бъдеще. Това кара ДЧ да се ориентират към изработването на собствен каталог на основните права на човека в правния ред на ЕС. Хартата е изработена от нов за Общността орган - т.нар. Конвент и приета от Европейския съвет в Ница през декември 2000г.
Следва да се подчертае, че приемането на Хартата на основните права е насочено към постигането на три основни цели:
- да се гарантира ангажирането на ЕС в защита на правата на човека
- утвърждаване идентичността на ЕС като общност на ценности, основана на определена обществена култура и традиции, отвъд непосредствения периметър на Общия пазар.
- Хартата цели да утвърди и ангажимента на ЕС към защитата на правата на човека в глобален план
Първоначалната идея за приемане на подобен каталог на основните права произлиза от Германия, в основата й стои Зелената партия, чиито председател Йошка Фишер е външен министър на Федералната република по това време. Решението за изработване на Харта на основните права на ЕС е взето на Европейския съвет в Кьолн на 3 и 4 юни 1999г. Самото изготвяне протича по нов и оригинален начин - Хартата е разработена в рамките на специален конвент, в който са отразени различните нива на политическо представителство и публична легитимност в Съюза. В състава на Конвента са включени по двама представители на националните парламенти, 16 представители на ЕП, по един представител, назначен от държавния ръководител на всяка от ДЧ, както и един представител на ЕК. Общият състав е 62 членове. В работата на Конвента участват и наблюдатели, излъчени от СЕО и СЕ в израз на стремежа да се гарантира кохерентност на съдебната практика в материята на защита на основните права на човека. Предвиден е също и механизъм на пряко участие на гражданите в работата по изработване на Хартата - чрез интернет всеки гражданин можеше да участва в обсъжданията, да изразява мнение и да прави предложения. Изготвеният от Конвента проект бива приет от Европейския съвет в Ница през декември 2000г.
Поради отказът на някои ДЧ да допуснат придаването на задължителен характер на Хартата, тя бива офоциализирана под формата на обща декларация на ЕП, ЕК и Съвета на ЕС. От юридическа гледан точка обаче, това е акт без правно обвързващо действие. Тя се разглежда като междуинституционално споразумение и се ползва при изготвянето на актове от Съюза и при гледането на дела пред СЕО, само като източник на вдъхновение. В тази връзка се поставя въпросът за признаване на същинско правно действие на Хартата на основните права. Така тя е включена като основна част (част 2) в проекта за Европейска конституция, решение потвърдено и от междупарвителствената конференция, утвърдила окончателната редакция на Договора за създаване на Конституция на Европа. Този ДКЕ така и не влиза в сила след двата отрицателни референдума във Франция и Нидерландия. До 2009г. Хартата се ползва само като източник на вдъхновение от СЕО, няма правно действие. Тя е само междуинституционално споразумение. Но Лисабонския договор се ориентира към друго решение. Макар Хартата да не е инкорпорирана в основния текст на Договорите, тя е уредена като протокол към Договора от Лисабон, което ще и придаде задължителен характер и ранг на първично право, когато Договорът влезе в сила.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Харта на основните права. Изготвяне. Харта на основните права като междуинституционално споразумение (2000 – 2009). 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.