Християнството


Категория на документа: Други


 Християнството е явление, чиито корени трябва да търсим в цялостното развитие на античните общества и в проблемите, които променените условия на живот поставят пред човека. Макар и да възниква като вариант на юдеизма, то се утвърждава като една от големите световни религии. Появява се като необходимост от нов тип вяра, която израства във времето на един разширен и "глобализиран" свят. Старите религии, чиято задача била да обясняват устройството на космоса и да установяват основните ценности на даден народ, вече са недостатъчни. Нужен е и посредник между божеството и човека, който ще донесе вяра в единния Бог. Ето защо ролята на такъв посредник се поема от същество, което по някакъв начин е и самото божество - Христос в ролята си на част от мистичната троица (Бог Син). Според догмата за Светата Троица, Бог е един по природа, а тройчен по лица, т. е. той се проявява в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Трите лица на Светата Троица не са три различни Бога, а едно божествено същество.

Явяването на новия Бог произтича от установилата се в европейската общност идея за идването на месията. При появата на Христос евангелистите особено Матей, непрекъснато доказват с цитати от книгите на пророците закономерността на неговата поява и отделните му характеристики.

Живота на Исус Христос
Исус Христос се ражда в семейството на дърводелеца Йосиф и Девата Мария като древно библейско пророчество. Събитието бързо било разнесено от ангелите. Над витлеемското небе изгряла ярко светеща звезда. Новината за раждането на "великия цар" обезпокоила цар Ирод. Страхувайки се за властта си той наредил да бъдат избити всички новородени момченца. Семейството на Йосиф успяло да спаси новородения си син, укривайки се в Египет. След смъртта на Ирод се завръщат в Назаред, където преминава младостта на Исус, помагайки на баща си в работата. На около тридесет годишна възраст Той започва своето обществено и духовно служение. След четиридесет дневен пост в пустинята, тръгнал по Галилея да събира ученици- бъдещите апостоли на неговото учение. Служенията на Исус Христос се осъществили чрез проповеди, поучения, беседи и чудодейни изцеления, главно в Палестина и няколко кратки пътувания извън граница.

Исус събира група от ученици, които го придружават при пътуванията му. Дванадесет от тях възприемат начина Му на живот, като напускат временно домовете и семействата си. Служението ми продължава около три години.
При последното си посещение в Йерусалим Христос знае за предателството на свой ученик, сблъсъка с властите, резултат от който ще бъде собствената му смърт. Един ден преди Пасха, на Прощална (Тайна) вечеря с учениците си, Той им дава последни наставления. Предателството на Юда улеснява властите при залавянето Му. Право свещеническия съд и проконсула го осъждат на смърт чрез разпятие, обвинявайки го в богохулство. На Голгота е разсъблечен и прикован върху кръста, но дори и в страшни мъки останал на висота на Своето служение изричайки: "Отче, прости им, понеже не знаят що правят."
Исус е погребан наблизо в гробница, издълбана в скала и запечатана с римски глинен печат. На третия ден след кръстната смърт, Христос възкръснал и в продължение на четиридесет дни се явявал на учениците си. След като изминало това време ги завел на Елеонската планина, благословил ги и пред очите им се възнесъл на небесата.

Налагането на новия култ започва около 1 в. Сл. Хр., когато учениците на Исус започват да разпространяват учението му в различни страни на Средиземноморието. Най - активни сред тях са апостолите Петър и Павел. Единия като строител на църквата и първи папа на християнството, а втория като разпространител на учението. Най - младия ученик Йоан Богослов е автор на есхатологичната част на завета - така наречения апокалопсис. В него се излага идеята за края на света и Страшния съд - един много важен елемент от учението, задаващ нормата спрямо която се оценява праведността на хората.

След смъртта на Исус Христос и Неговото възкресение е дадено основаване на християнската църква. Йерусалимската църква има водеща позиция в ранно християнското общество.Първата апостолска проповед е на апостол Павел.

Макар Исусовите последователи, изгонени от Йерусалим, да продължат да проповядват, отначало само сред юдеите, не след дълго в Антиохия Сирийска възниква голяма църква от езичници. Тук се поражда названието "християнин" , което духовните антиохийци първоначално използват като подигравка, а в последствие се оказва почетно название на вярващите в Христос. Възникнали няколко юдеиски общини в юдеиската страна, а също така в Галилея и Самария и в крайморските страни. В края на 1 в. може да бъде констатирано значително разпространение на християнството и образуването на християнските общини и църкви. В началото на съществуването си църквите се оглавявали от дванадесетте апостоли, а по - късно от първите епископи смятани за наследници на апостолите. Бързото разрастване обаче среща сериозна съпротива от страна на юдеите. Църковните власти осъзнават, че християнството е заплаха и обединяват усилията си за борба срещу него.

Гоненията срещу християнството
Около 44 г. Сл. Хр. апостол Яков е убит от Ирод, а апостол Петър е хвърлен в тъмница . По - късно умира в Рим по време на гоненията предприети от император Нерон през 64 г. . По същото време Рим е обхванат от пламъци, за които императора обвинява християните. Биват избити множество християни, в това число и апостол Павел. Гоненията продължили и при още няколко императора. Максимии Тракиец (235-238 г.) например, заповядал да унищожат самите представители на църквата като главни разпространители на евангелското учение. Двамата августи и цезарят Галерий подписват първия всеобщ едикт, с който се заповядва да се разрушат всички църкви, да се изгорят свещените книги, а упорстващите християни да се лишат от граждански права. През 303 г. били издадени още два едикта - всички епископи, презвители, дякони и четници да бъдат хвърлени в тъмница. През 304 г. се издава четвърти едикт, принуждаващ всички християни да се отрекат от вярата си. Последната война над християнството е на Диоклециан (284 - 305 г.), чиято цел била пълното унищожение на християните. През 301 г. след като Галерий е сломен от тежка болест, издава едикт относно християните, с който разрешава изповядването на християнството: ".....така че нека отново бъдат християни и нека състоят своите събрания, но нищо да не предприемат срещу обществото. Относно нашата милост християните са длъжни да молят своя Бог за нашето здраве, за общественото благосъстояние и за своето собствено, за да може държавата във всички отношение да благоденствува и самите те да живеят спокойно в своите жилища."

През 313 г. Сл. Хр. император Константин издава в Милано така наречения Медиолански едикт, чрез който обявява християнството за официална религия на най - голямата тогавашна империя.това трайно прекратява преследването на християните и тяхната вяра.

Вместо да унищожат новата вяра, гоненията само я укрепват и засилват.

Християнството в България

Християнството по българските земи има стари традиции. То е познато още през първия век от възникването му, за което свидетелстват както писмени извори, така и широко разпространеното храмово строителство в Мизия, Тракия и Македония.В средновековна България издигането на християнството в държавна религия става при управлението на българския владетел княз Борис 1 през 864 г, чрез покръстването. Следващите няколко години княз Борис посветил на изграждането на автономна българска църква. Неговите усилия не успяват достатъчно бързо да доведат до очаквания резултат поради много важна причина. Църквата в България макар и българска, осъществявала своите функции посредством не българско духовенство и неразбираем за огромното мнозинство от народа гръцки език. Затова насочва вниманието си към Кирило- Методиевите ученици, създаване на просветно- книжовни средища и обучение на хората на славянска писменост.

Християнството влиза в България със своята почти деветвековна традиция, с изградени нравствени ценности и утвърден светоглед. България много бързо се приобщава към християнската култура и се превръща в самостоятелно средище на културно религиозно излъчване за други славянски народи. Изграждат се християнски храмове, манастири и параклиси.

Библията
Библията е свещеното писание на християните и се състои от две части, Стар и Нов Завет. Стария Завет е написан от юдеите и обхваща периода от 11 в. пр. ера до 1 в. Сл. Хр.. Новия Завет се състои от четири евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан, свидетелстващи за живота на Исус Христос и Неговата мисия. Библията изисква не просто интелектуален интерес, а и обръщане на цялата душа към нея. Връзката между хората и Бога и между самите хора се изгражда върху идеите за любовта, всеопрощението и жертвоготовността. В нравствения пример на Христовата саможертва и мъченичество се крие основния смисъл на религията- чрез подвиг, действена добродетел и дори мъченичество да поемеш греховете на хората и по този начин да се доближиш до Бога.
Въз основа на Светото писание и вярата се формират принципи с универсално значение. Най - важния принцип е на любовта, според който трябва да се обичат не само праведните и ближните, но и грешните и враговете. Всички хора са сътворени от Бог по Негов образ, поради което са братя помежду си и се обичат взаимно. Любовта към ближния израства от единното ни духовно битие. В Стария Завет за ближен се смята близкия по месторазположение. В Новия Завет е разширен смисъла на това изискване. Когато Исус Христос настоява да обичаме ближния като себе си Той има предвид възможността да се идентифицираме в ближния, да опознаем себе си в ближния. Друг принцип е принципът на опрощението. Всеки може да сгреши, но и всеки заслужава да бъде опростен, ако се разкае искрено в душата си. Опрощението е възможно само при условие, че всеки проявява чувство за лична отговорност, която е необходима при оценката на своите собствени постъпки. Защото всеки може да бъде опростен, но всеки сам трябва да носи отговорност за греховете си. От принципа за личната отговорност логично се стига до принципа на справедливото възмездие. Хората да бъдат съдени според делата и помислите си и никой не ще избегне възмездието. Праведните ще получат наградата - вечно блаженство в рая, а грешниците ще горят в ада. И като венец на християнската нравствена норма идва принципа на жертвоготовността. Готовността на човек да принесе себе си в жертва и в името на спасението на хората.

Чрез въвеждането на принципите на любовта към всички, личната отговорност, всеопрощението и жертвоготовността християнството преобръща системата от заварени ценности и създава един нов универсален модел на хуманитарни ценности, засегнал в основата на цялата европейска култура от последните две хилядолетия.

Църквата
Нейната роля е приобщаване на всички народи към новата вяра. Църквата е призвана да поеме земната мисия на Исус Христос и да се грижи за спасението на душите на хората, което може да бъде постигнато само с нейното посредничество. Тя с религиозни средства укрепва престижа на владетеля и управляващата аристокрация.

Първостепенната задача на църквата в процеса на християнизация е да съдейства за усвояване на християнските догми, обредност, светогледни и морални принципи на новокръстените. Приемането в християнското общество става чрез Светото кръщение. Характеризира се с трикратно потапяне във вода и произнасяне на думите: " в името на Отца и Син и Светаго Духа."

Важен ден за християните е неделя. Тя е празнувана като ден за молитви и свещен покои , без пост, без работа. За главен християнски празник се смята Света Пасха, това е българския Великден. Прославян е като ден на кръстните страдания, смъртта и възкресението на Исус Христос. Преди Пасха има продължителен пост. Втория важен празник е Петдесятница, той е 50 дни след Пасха, в който е слизането на Св. Дух върху апостолите и създаването на християнската църква. Сравнително по - късно започва да се празнува Рождество Христова.

Кръстът в християнството е олицетворение на света в неговата цялост. Той символизира плодородието и жизнеността, а в християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението.

Причината за популярността на християнството е неговата достъпност и близост да човешките духовни потребности. Макар нашето общество да демонстрира изключителен напредък във всички области на живота, то продължава да бъде тревожен сигнал за неудовлетворително познаване на ценностите на човешката култура.

Християнството се нуждае от култура - от езика и знанията и за човека и обществото. Съвременната култура се нуждае от християнската религия. Опитът на човечеството показва, че подхранваната от християнството култура е по - съдържателна и по - трайна, защото в нея се концентрира съзидателната мощ на правдата и любовта, а и свръх естествената се подхранва непосредствено от духовния свят. Религията и културата възникват заедно с човека и го съпътстват. Макар да са различни сфери християнството и религията взаимно се допълват. От историята е известно колко голямо е влиянието на християнството върху културата и обратното. Не може да съществува човечност без култура, както истинска религиозност без човечност.

БИБЛИОГРАФИЯ




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.