Идентичност и глобализация


Категория на документа: Други







РЕФЕРАТ
по
ЕТНОСОЦИОЛОГИЯ

на тема:

Идентичност и глобализация

Двадесет и първи век е векът, в който границите падат, технологиите се развиват и хората са свободни да се движат навсякъде. Появява се идеята за създаване на европейски щати. Би могло да се каже, че "глобализацията" обрича на изчезване националната държава. Възможно е да изчезнат отделните етноси и се появи само един - "европейски" етнос.

Грешно е да се слагат толкова много страни под един знаменател и да се определят като "етнос", защото този термин събира в себе си група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство - биологичен произход, история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид. Тази грешка допуснаха и от Националния статистически институт през 2011 в онлайн анкетата за пробно преброяване, като определиха американците и африканците като "африкански" и "американски" етнос.

Глобализацията е процес на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата. Хората се движат от място на място, не само като мигранти, търсещи нови жилища, но и като пришелци, посещаващи различни страни, където могат да останат за по-дълъг или по-кратък период от време. Резултатът за дадена държава е нарастване на многообразието от хора и все по-голям натиск да подкрепя и представлява интересите на своите граждани, живеещи в чужбина.

Съществува голям спор за това какви са ползите и вредите от глобализацията. Според поддръжниците на явлението, то е фактор за стопанското развитие в световен мащаб. Противниците на глобализацията смятат, че тя е съпътствана и от няколко глобални процеса, които нанасят икономически и екологични вреди. Например глобалните предизвикателства пред климата и околната среда, едно от които е глобалното затопляне и глобалните заплахи за сигурността и утвърждаването на колективни системи за сигурност. Тези процеси са причина за създаването на антитерористични организации и организации за опазване на околната среда. Дори според някои от тях глобализацията е съвременното робство на планетата. Причината се крие в огромните проблеми на пазара на труда по отношение на етническата принадлежност. Колкото и да се говори за етническа търпимост, хората от някои етноси продължават да изпитват сериозни проблеми при намирането на работа. Дори специалисти с необходимата квалификация, биват отхвърляни на интервюта за работа, само защото принадлежат към някой различен етнос от този на работодателя. А такива, които биват наемани на работа, биват третирани и експлоатирани като хора, които не заслужават пост, уважение и респект.

Глобализацията в областта на културата се очертава не толкова като превръщане на някоя национална култура в универсална и доминираща над всички останали, а по-скоро като процес на особено взаимопроникване, съчетаване и синтезиране между разнообразни културни тенденции до появата на специфичен културен хибрид.

Разновидност на глобализацията е информационна глобализация. Тя представлява нов етап в развитието на човечеството като цяло. Чрез усъвършенстването на технологиите и комуникационните системи общуването надраства териториалните граници на етноса, региона и нацията и приема трансгранични, глобални измерения. Глобалната мрежа е едно от най-големите постижения на съвременния свят. Чрез нея човек се свързва мигновено с милиарди други хора и може да общува едновременно с всеки от тях. Най-голямото предимство на интернет е изключително облекченият достъп до огромни масиви от информация (информацията в интернет се разпространява за 1 наносекунда). Употребата на интернет и достъпът до радио и телевизия, дава възможност на малцинствата във всяка една страна да се идентифицират и мобилизират. Телевизията унифицира човешките общества в една обща аудитория. Интернет, от своя страна, персонализира и индивидуализира обществото в множество социални групи и общности, разграничени по интереси.

Глобалната мрежа оказва негативно влияние върху традиционния метод на комуникации и на възприемане на знания. Хората предпочитат да си пращат текстови съобщения, от колкото да говорят с някого лице в лице, започват да пишат грешно някои думи и да не могат да изразяват гласно мнението си, учениците обезценяват ролята на учителя и книгите като източници на знание. Постоянното стоене пред компютъра, вместо да създаде условия за сближаване, поражда състояние на самота и разкъсване на идентичността. За да се предотврати това, трябва да се постигне баланс между предимствата на постоянно развиващите се технологии и незаменимото значение на интимността на индивидуалното общуване и на личния контакт.

Благодарение на глобализацията се създава мултикултурна среда на общуване, която от своя страна може да бъде виртуална и реална. Във виртуалното пространство, човек общува с хора от различни нации, говорещи различни езици и проповядващи различни религии. Глобализацията прави това общуване възможно и в реална среда.

Подобно на понятието за глобализация, понятието за идентичност също е многопластово. Можем да говорим за духовна идентичност, за културна идентичност, за национална идентичност, а дори за полова идентичност. Идентичността характеризира самоопределянето на личността - нашето усещане за това, което сме и по какво се различаваме от другите човешки същества. Това е чувството, че човек съществува като цялостно Аз, едновременно свързан и различен от останалите.

Националната идентичност може да се определи като социално-психично явление на колективна идентификация с нацията въз основа на обща теория, език и култура, историческо минало, етническа кръвна връзка, религия и гражданско самоопределяне, като при всяка една нация елементите на отъждествяване съществуват в принципно различна конфигурация. На въпросът - "с какво свързвате България?", хората биха отговорили по различен начин. Например с киселото мляко, с розовото масло, уникалната природа, народните песни и др.

За запазването на езика, традициите и културното наследство някои страни са започнали да вземат различни мерки. Например във Франция през 1975г., френският парламент приема закон за пуризма във френския език, според който употребата на чуждици в официални публикации е забранена и строго наказуема. В Нигерия английския език, някога основен в училищата, днес се изучава като втори език.

Не само глобализацията оказва влияние върху националната идентичност. Съществуват и други фактори, които допринасят за деформиране на националното самосъзнание: икономическата криза, кризата на демократизацията, кризата на изкуството, съвременната култура и социално-философската мисъл и информационното общество.

Връщайки се обратно към глобализацията е важно да се спомене, че ескалирането на процесите, бързо свързватщи всички, които живеят на нашата планета днес е резултат от модернизацията на сили, коренящи се в индустриалната революция, демократизацията и възходът на етническия национализъм. Всички тези промени водят до изоставянето на традиционните касти и подобни социални различия, вкоренени в йерархична структура и неравенството. Те трябва да бъдат заменени от класовата система, която предполага равенство между хората в различните слоеве на обществото и обосновава разликите въз основа на индивидуални усилия. Идеалът за национална държава трябва да бъде заменен с приемането на мулти-националните държави. Няма съмнение, че страните членки ще оцелеят, но техните функции ще се променят. Те трябва да приемат промените, поставени от глобална организация и да се съсредоточат върху опазването на околната среда, работа с нарастващото население, защита на работната сила, преодоляване на бедността, насърчаването на здравеопазването и опазването на културните ценности и най-вече толерантност към различните етноси.
Използвана литература:
1. Измислиха етнос "българо-мохамедани" - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=597502 (10.03.2012г.)
2. Етническа група - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81 (10.03.2012г.)
3. Глобализация - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F (10.03.2012г.)
4. Идентичност (социални науки) - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%28%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8%29 (14.03.2012г.)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Идентичност и глобализация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.