Иисус Христос - Второто Лице на Светата Троица


Категория на документа: Други


Иисус Христос - Второто Лице на Светата Троица

В този доклад ще говорим за Иисус Христос - Второто Лице на Светата Троица. За да ни е по-лесно ще зададем няколко въпроса, по които да се водим. Какво е Светата Троица?; Защо Логосът се е Въплътил?; и Как Църквата утвърждава Личността на Богочовека в борбата си срещу ересите?

От самото начало на християнството са задавани въпросите какво е Светата Троица, как е възможно да е един Бог? Отговорът на Св. Отци на Църквата, е че това е така благодарение на едната същност обща за Отца, Сина и Светия Дух. Кападокийските отци са давали като пример същността на хората, за да обяснят същността на Светата Троица. Веднага след това обаче са разяснявали, че общата човешка природа е поделена между много личности, които са сътворени и живеят разделени помежду си от времето и пространството. Последицата от това е че нито един човек не е носител на цялата човешка природа. В замяна на това в Светата Троица има пълно единство на трите Личности и всяка една от тях е носител на цялата Божествена природа. Личностите на Светата Троица съществуват от вечност, като уникални и неповторими. Като Личното свойство на Бог Отец е нероденост или безначалност, на Сина - безначална роденост, а на Свети Дух - изхождане от Отца. Макар и непрестанно да съществуват вечно една в друга, трите Личности не могат да изгубят своята особеност и уникалност и запазват Своите лични свойства, защото не се сливат. Не бихме могли да говорим обаче за Светата Троица, като за три Бога, защото Бог съществува по различен от човеците начин, извън и над времето и пространството.

За да обобщим казаното до тук ще използваме формулата дадена ни от Кападокийските отци на Църквата, която остава като критерий за православното богословие: "Бог е една същност в три ипостаса".

След като вече сме дали грубо определение какво е Светата Троица можем да преминем към втория въпрос за Логосът, а именно Защо се е Въплътил?

Известен е факта, че заради неподчинението на Адам светът е отпаднал от единението с Твореца, а в Символа на вярата изповядваме, че Въплъщението е станало заради нас човеците и заради нашето спасение. Веднага след падението нашите прародители са очаквали Спасителя, който им е бил обещан от Бога. Изкупителят на човешкия род обаче не можело да бъде обикновен човек, защото тогава изкуплението би било недействително. От това следва, че човекът, като творение не може да бъде извършител на Спасението на света. Това може да бъде само несътвореният, безсмъртен и вечен Бог, но същевременно този, Който ще осъществи единство със сътворената природа. От тук става ясно, че делото на Христос е да победи грехът и смъртта, като им се подчини чрез Въплъщението и по този начин ги обезвреди. Няма как обаче да не си зададем въпроса: Ако Логосът се Въплъщава само, за да ни спаси от грехът, то тогава това означава ли, че ако Адам не беше съгрешил нямаше да има нужда от Въплъщение? На пръв поглед отговора на този въпрос е изглежда лесен и очевиден: Не, нямаше да има нужда. Това обаче не е съвсем така. Според Максим Изповедник Въплъщението е предвидено в първоначалния Божи план за сътворението, т.е. Христос би се Въплътил независимо от Адамовото падение, защото крайната цел на сътворението на света е единството на човека с Бога в Иисуса Христа. Въплъщението не може да се ограничи само до изкуплението от връзките на смъртта, защото както се вижда в цялото светоотеческо предание, именно в обожението е " най-висшия смисъл на спасението", замисълът на цялото творение.

Вече имаме отговорите на първите два въпроса, за Света Троица и Въплъщението на Логосът. Макар третия въпрос да не изглежда толкова труден за отговор, той съдържа в себе си борбата на Светите Отци срещу ересите, които са се опитвали да разрушат вярата ни чрез унищожаването на Личността на Господ Иисус Христос.

Напълно нормално е в случая да започнем с ереста на Арий, която е причината за свикването на Първия Вселенски Събор. Учението на Арий гласи, че Бог е самозатворена монада и всичко друго, което съществува по същност е чуждо на Бога, т.е. Логосът е твар, съвършено Божие творение, но не е творец. На събора лъжеучението на Арий било анатемосано, но същевременно станало ясно, че Църквата трябва да даде точно определение за Сина Божи. Въпреки множеството разногласия между партиите на арианите и православните решението на проблема дошло от епископ Евсевий Кесарийски, който бил представител на полуарианите. Той предложил да се приеме символът на Кесарийската Църква, който бил развил и допълнил, като с това допълнение целял да изтъкне по-силно разликата между лицата на Светата Троица. Император Котстантин Велики одобрил прочетения символ, но за нещастие на Евсевий Кесарийски, той предложил да се добави терминът "единосъщен". Така арианите били заклеймени чрез съставянето на т. нар. Никейски Символ на Вярата.

В желанието си обаче Аполинарий, член на православната партия, да утвърди противоположна на арианската позиция, унищожил човешката същност в Христос, с което също изпаднал в ерес. За Аполинарий било невероятно учението на Никейския Символ, според който в Христа са се съединили съвършено Божество и съвършено човечество. Според него тези две същности никога не биха могли да се съединят в едно. Той учел, че с Въплъщението в човешко тяло Христос не е възприел човешка душа, тъй като тя предполагала свобода на волята, а с нея и наклонност към грях. Аполинарий твърдял, че при Въплъщението човешката душа била заменена от Божествения Логос. Заради своята ерес той бил осъден на Втория Вселенски Събор, където бил съставен Никео-Цариградския Символ на Вярата. В своята същност представлявал Никейския Символ изменен и допълнен от отците заради отхвърлянето на ереста, която била причината за свикването на Събора.

Ересите отностно Логосът обаче не спират до тук. През 431 в Ефес бил свикан Третия Вселенски Събор срещу ереста на патриарх Несторий. Според учението на Несторий Спасителят се родил като прост човек, после поради светостта на живота му с Него се съединило Божеството, което обитавало в Него. Третия Вселенски Събор разбира се осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме един Ипостас и две природи - Божествена и човешка.

Крайната реакция срещу учението на Несторий подобно, като при Арий, довела до изпадане в нова ерес - монофизитството. Монофизитите така съединявали двете естества в Христа, че всъщност твърдели, че Божествената природа поглъщала човешката, т.е. Христос не е бил Богочовек, а само Бог. Четвъртия Вселенски Събор осъжда монофизитството и ясно формулира православното учение за съединението на Божествената и човешката природа в Христос. Според Халкидонския орос двете природи са съединени неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно. Двете воли присъщи на двете природи са различни, но Този Който желае е един, въпреки че желае в съответствие с всяка една от тях. Двете воли в Личността на Богочовека не могат да бъдат в противоречие, защото човешката винаги доброволно ще се съгласява с Божествената. Ние знаем, че двете природи са съединени в една Личност, но начина на това съединение си остава тайна за нас.

След като разгледахме по отделно всеки един от трите въпроса можем да обобщим казаното до тук:
1. Въпреки определенията дадени ни от Светите Отци на Църквата за това "Какво е Светата Троица", разбирането за същността и функционалността й е нещо надскачащо човешките представи. И макар да се опитваме да си го изясним, ни е трудно да проумеем нещо което е отвъд разбиранията ни.
2. Въплъщението също е непонятно за нас, тъй като не е само акт за спасението ни, в следствие на грехопадението. То е предвидено много преди това от Бог Отец във Великия План на цялостното Творение.
3. В борбата срещу ересите Църквата съставя догматически формулировки за същността на Богочовека Иисус Христос и неговото място, като Второ Лице на Светата Троица.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Иисус Христос - Второто Лице на Светата Троица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.