Икономически облик на Самоков


Категория на документа: Други


 ИКОНОМИЧЕСКИ ОБЛИК

Това е нещото, което движи не само обществото, но и цялото човечество. Икономическият облик се задвижва от двете притегателни сили: Производство и Потребление. Производството е главен източник за получаване на блага необходими за живота на човека и за удовлетворяване на неговите потребности.

Богатството на желязна и медна руда е причина още през Средновекивието, местните занаятчии и железари да използват Западно Европейската Сексонската технология, за добив на желязо с самокови - пещи, мехове и чукове, задвижвани от енергията на водата. Не желязото и маданските бейове извеждат Самоков към стопански разцвет през първото полугодие на XIX век, а българите-занаятчии, станали отскоро и търговци, доставчици на войската, и участници в далечни ежегодни панаири. Пак около средата на миналото столетие в Самоков се явяват и първите опити на местни хора, предимно турци и евреи, да организират индустриални предприятия. Един от тях са пряко свързани с железодобива, други нямат връзка с рударството. Ала повечето от тях пропадат. И до днес се помни мястото на "чиликхането" под Самоков - леярна за стомана, изградена към 1837 година. През 1845 година Хюсреф паша се опитва да уреди фабрика за пушки край града, взела размерите на две средно големи технически работилници. Малко по-късно, към 1855 година, Ясим бей се опитва да построи стъкларска фабрика, ала доведените от него чуждестранни работници-специалисти нарочно се размайват, почти похабяват машините и накрая се разотиват по съвета на своите консули. През 1865 година двама братя-българи построяват фабрика за спирт на половин час вън от града, пак с помощта на чуждестранен специалист. Спиртът се добивал от ръж и овощия. По същото време и градският лекар Андронаки построил по европейски образец, воденица с четири камъка, а до нея и модерна тепавица. Към 1870 година вече работи и малка фабрика за кибрит. Направен бил и опит да се основе "Дружество за железопроизводство" - акционерно предприятие. Това са все скромни наченки, които не се доразвиват. Важното е, че тези опити се правят тъкмо в Самоков.

Разоряването на цветущото занаятчийство в Самоков след Освобожденнето на България предостави на развизащия се капитализъм готова армия от наемни работници в лицето на разорените занаятчии и техните работници. Самоков не остава назад от общото развитие на страната по пътя на капитализма. Дори в края на XIX и началото на XX век за тогавашното икономическо раз-витие на България той е един от промишлените центрове. Тук израстват няколко промишлени предприятия: три текстилни фабрики с над 100 души работници, две бръшнарски фабрики, три пивоварни, една кожарска фабрика и една килимарска работилница, в които работят над 1200 работници, и тютюнев склад с 200 работници. Тези предприятия обаче не могат да дадат работа и препитание на многочисления брой разорени занаятчии, майстори, безработни калфи и др. Работниците и други дребни съществувания живеят тежко, в лишении и нищета. Работниците са подложени на жестока експлоатация и безработица. Само една малка част от жителите на града търговци, едри занаятчин, собственици на гори, пасбища и стада живеят добре. Безправието, невежеството сред работническата класа е пословично. Работничеството води полугладно съществувание. Експлоатацията взема големи размери, работният ден е от 12 до 14 часа, надниците са неимоверно ниски. Детският труд се използува най-широко. Във фабриките работят деца от 12 до 14-годишна възраст. Липсват най-елементарни условия за хигиенен труд. Самоков по това време получава прозвището "гладен град".

По време на комунизма, бум на ТКЗС (Трудово-кооперативно земеделско стопанство), АКП (Аграрно-промишлен комплекс) и ТПК (трудово производителна кооперация). Всеки работи насилствено, насилствено влиза в кооперация в производството, в собствеността. След 1989 г. всичко е заграбено и одържавено, някои предприятия продадени на безценица и по този начин в Самоков остават много малко действащи предприятия.

В наши дни в Община Самоков са регистрирани 3136 фирми, като 99,75 % от тях са малки и средни. Броят на големите фирми с над 100 заети лица намалява от 19 през 1997 г. до 7 през 2004 г. Средните фирми с персонал от 50 до 100 човека са 13 на брой и са резултат от свиване на дейността на големи фирми. Въпреки малкия им брой големите и средни фирми имат значителен дял в заетостта и създавания брутен вътрешен продукт в Общината.

Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство (включително обществено хранене). Преработващата промишленост създава основния дял от брутния вътрешен продукт на Общината, като водещите сектори са текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване. На второ място е туристическият сектор - хотелиерство и обществено хранене. В този сектор функционират 11,9 % от всички фирми в Общината, като този дял е по-висок в сравнение с повечето общини в страната. Туризмът е на второ място по брой на активните фирми след търговията. В резултат на това се наблюдава растеж в дела на услугите (до 44,4%) в икономиката на общината. Селското стопанство отдавна е замряло като производствен фактор, съществува само като фактор за препитание на отделните единици семейства отглеждащи И въпреки тези статистики, безработицата е 21 % за месец август, тази година, което е 3266 броя безработни в трудоспособна възраст.

Самоковското производство претърпява множество промени и катаклизми през всичките периоди. Винаги има намеса на външни сили или държавни натиски, но изцяло вината пада върху човешкият фактор. Човешкият капитал е най-важният фактор за развитие на дадено общество, нация. За съжаление в Самоков, в България, нямаме изградена работеща система за обучение, квалификация и практически курсове, с цел реализация. Също така няма подпомагане на малкия и среден бизнес. Всичко идва от народопсихологията на нашият народ - мързелив народ, чакащ всичко наготово, изключенията са малко, бъдещето неясно.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически облик на Самоков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.