Има ли шопски език?


Категория на документа: Други


 ПРЕХОДНИ ГОВОРИ

Една от най-невралгичните точки в историята на южнославянската диалектология е била свързана с проблема за характеристиката (и най-вече за народностната принадлежност) на диалектите, които представят зоната на преход между българския и сърбохърватския език. По своя генезис и структурни особености те се отнасят към българския диалектен континуум. Това се обуславя от историческата съдба на тази зона през вековете, включвана ту в пределите на българската, ту в пределите на сръбската държава.

Всъщност решаването на този проблем означава да бъде точно определена западната граница на българската езикова територия. Към този въпрос спадат и разгледаните вече северозападни говори, по-точно тези от тях, наричани погранични.

1.Географски обхват: преходните говори се намират на политическата територия на Р.България, Р. Сърбия и Р. Македония. В Р. България - това са следните погранични говори в: Белоградчишко, Западноберковишко, Трънско, Брезнишко; в Р. Сърбия това са: Царибродско (Димитровградско), Босилеградско; в Р. Македония: Тетовско, Скопско, Църногорие-Северноскопско, Кумановско, Кратовско. По принцип тези говори се възприемат за български от повечето лингвисти. Политическата власт в Сърбия признаваше доскоро българската народност на населението в Царибродско и Босилеградско. Тези две околии заедно с десетки селца биват подарени на Сърбия съгласно Ньойския мирен договор (1919 г.).

2. По-сложен и дискусионен е въпросът за територията на същинските преходни говори в Източна Сърбия, които се намират на север и на запад от територията на пограничните говори. Ако очертаем тази територия, можем да я определим като: Тимошко-южноморавско-призренска (р. Българска Морава е р. Южна Морава) - или по околии: Зайчарско, Нишко, Пиротско, Вранско-Враня, Призренско, т.е. от началото на р. Тимок на север - до гр. Призрен на юг, или - по течението на р. Тимок до Зайчар; по линията Зайчар - Сталац - източно от: Крушевац, Прокупле, Прищина; Вранско, Призренско - тази гранична линия с очертана от Б. Цонев, Ст. Младенов, М. Арнаудов, призната е от световно известни учени като руския проф. А. Селишчев (1934), полския проф. Фр. Славски (1956) и др.

Сръбските учени не признават така очертаната територия - сръбският проф. А. Белич (1905) счита Вардарска Македония и Западна България чак до р. Искър за сръбска езикова територия и с това оспорва езиковата граница между България и Сърбия.

Други сръбски лингвисти представят преходните говори "тимошко-южноморавски-призренски" за особена група говори: ТОРЛАШКА ДИАЛЕКТНА ГРУПА - напр. П. Ивич през 1958 г. я описва като напълно самостоятелна. Й. Хам (1965) ясно изтъква българските черти на тимошко-южноморавско-призренските говори и то не като привнесени отвън, а като оформена система, която е толкова автохтонна, колкото и системата на съседите (т.е. българската система). Тези говори, наричани "торлашки", се обособяват от П. Ивич "като нещо съвсем самостоятелно". Американският славист X. Бирнбаум възприема идеята на П. Ивич. Той дори е склонен да смята торлашкия говор като самостойна езикова формация, а не като диалект на някой от славянските езици. Торлашкият диалект според него принадлежи към балканския езиков съюз.

Цяла група учени от Русия, САЩ, скандинавските страни и др. твърдят, че съществува един ареал, който те наричат БАЛКАНОСЛАВЯНСКИ (Р. Александър, Св. Густавсон, Г. А. Цыхун). Тези автори не са далече от наличието на още един славянски език - БАЛКАНОСЛАВЯНСКИ ЕЗИК, който се покрива с торлашката диалектна трупа, т.е. с ТОРЛАШКИ. Този нов език сякаш е в противовес на българския книжовен език, но неизвестно защо, има черти на българския език. Така пишат тези европейски и американски учени, които нямат кураж да признаят ясно: езиковите факти доказват, че говорите са български.

Ст. Стойков в своя учебник пише следното: "Преходните говори имат редица фонетични и граматични черти, едни от които ги свързват с българската, а други със сръбската езикова система, все пак трябва да се изтъкне, че по основните си граматични особености те са по-близко до българската езикова система, отколкото до сръбската, което показва и първичната принадлежност на населението." Сръбските диалектолози обаче твърдят обратното. Те наричат тия говори само ПРИЗРЕНСКО-ТИМОШКИ, а не преходни и смятат, че те са сръбски по своята основа, но своите първични черти.

Обобщено казано, термините ТОРЛАШКИ, ШОПСКИ, БАЛКАНОСЛАВЯНСКИ говори или език изразяват диалектния ареал на ТИМОШКО-МОРАВСКИТЕ И КОСОВСКО-МОРАВСКИТЕ ГОВОРИ от български балкански тип.

Термините ПРЕХОДНИ ГОВОРИ и ПОГРАНИЧНИ ГОВОРИ също условно можем да приемем като означения на едно и също съдържание.

"ШОПСКИ ЕЗИК"?

Със съчиняването на "шопска нация" в Сьрбия се цели да се асимилират колкото се може по-бързо българите в Западните покрайнини, сега на територията на Р. Сърбия (Зденка Тодорова, в-к "Демокрация", 16 юли 1996, с.6).

Основите на този замисъл са положени на 16 март 1993 година с премиерата и постановката на "ШОПСКИ ЕЗИК" на "Женско царство" на Ст. Л. Костов на сцената на 100-годишния самодеен царибродски театър. По-късно - 10 юли 1993 г., Белградската телевизия направи предаване на тема: "Положението на българите в Югославия". В предаването се казва, че Цариброд е "многонационален град", в който живеели "българи, сърби и шопи". Наскоро след това се напечатват книги за "шопи и турлаци", за историята на Пирот с фалшификации спрямо Цариброд. Погановският манастир /на 600 год./ се представя за небългарски. Спас Сотиров твърди, че била запазена даже и книга на "шопски език" - Пиротският дамаскин, обявен от него за превод на "шопски" от едно "руско-славянско съчинение".

Зденка Тодорова твърди, че "Шопският речник" няма да донесе нищо добро на българите от Западните покрайнини - в общия план на библиотеката на Цариброд за 1996 г. се предлага "Подготовка за изготвяне на речник на шопски говор", което би струвало 1500 динара, или по-малко от 500 герм. марки.

Тази ситуация силно напомня за идеите на великосръбския шовинизъм. Такъв език - шопски - няма. Вероятно замисълът е да бъде създаден на базата на българските погранични и преходни говори - там, където битуват названията "шопи" и "торлаци" на територията на Източна Сърбия, Р. България и Р. Македония.

Според българската диалектоложка наука термините ТОРЛАШКИ, ШОПСКИ, БАЛКАНОСЛАВЯНСКИ говори или език отразяват диалектния ареал на ТИМОШКО-ЮЖНОМОРАВСКО-ПРИЗРЕНСКИТЕ И ПОГРАНИЧНИТЕ (ПРЕХОДНИ) ГОВОРИ от български балкански тип.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Има ли шопски език? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.