Иновационни технологии за подобряване ефективността и сигурността на личността и обществото


Категория на документа: Други


Общо 23 студенти от местния технически университет взеха участие в проучването. Анализът на тези проучвания разкри редица маловажни и някои значителни проблеми при употребата. Едно от откритията бе, че потребителите намираха командите горе и долу за по-лесни за изпълнение и по-интуитивни от другите жестове. Това би могло да бъде свързано с факта, че жестовете горе и долу са описани по по-естествен начин на визуалната обратна връзка, дадена от приложението ( иначе казано от движението на ръката нагоре и надолу следва движение нагоре и надолу на подчертаното в респективния документ на екрана). Жестовете за отваряне и затваряне на документа ( движение на ръката наляво и надясно), обаче, както и активиране и деактивиране ( завъртане на китката два пъти надясно и два пъти наляво) , не са естествено, а по-скоро семантично описани в приложението. С други думи тези жестове са описани към специфична функция в приложението, а не към същото движение. Жестовете са избрани главно заради тяхната простота, но също и заради метафората отваряне и затваряне на книга за отваряне и затваряне и включване и изключване на просто електрическо устройство (използвайки копче) за активиране и деактивиране. Тези метафори не бяха ясни за всички участници, затова и повечето участници ги намираха за по-малко интуитивни от естествено представените отваряне и затваряне. Друга метафора за отваряне и затваряне, спомената от един от участниците, беше използването на врата.

Едно от най-важните открития от резултатите от експеримента беше, че участниците намираха за трудно да разберат точният начин, по който да изпълнят жестовете, за да бъдат разбрани правилно от системата. Един от проблемите бе, че времето за научаване в експеримента бе прекалено кратко, за да могат участниците да научат жестовете достатъчно добре, че да изпълнят дадената задача сравнително ефективно. Другият проблем беше, че нашият екип, във функцията си на координатори на теста, изпитваше затруднения да предаде знанията си по изпълнение на жестовете на участниците, въпреки че знаеха как да ги изпълнят ефективно. Причината за това е, че голяма част от тези знания са косвени, с други думи не могат да бъдат описани вербално, следователно са малко или много знания от подразбиране. Най-добрият начин да се придобият такива знания е чрез практика. За следващото оценяване с доктори, удължихме времето за обучение. Още повече, приложихме полученият опит в обясненията и в даването на метафори, с които да запомнят жестовете.

Структура на експерименти с доктори

За оценяване, кабинет за пациенти бе подготвен за да се изпробва прототипа. Фиксираната инсталация включваше екран, прикрепен към леглото, и кукла пациент, взета от департамента по медицинско обучение, оборудвана с радиочестотна идентификация. Куклата служеше за заместител на истински пациент,за да симулира физическо взаимодействие с пациента. Техническата инфраструктура, необходима, за да работи всичко бе поставена на маса в ъгъла на стаята. Видео камера хващаше доктора постоянно по време на неговото взаимодействие с екрана и пациента.

Крайните потребители ползваха системите по двойки - доктор-сестра. Общо 9 доктора от различни департаменти участваха в проучването. Докторът носеше интерактивна гривна и Блутуут слушалки за вход и изход. На сестрата бе даден персонален дигитален асистент. Всяка оценяваща сесия започваше с въведение в проекта. След кратко обяснение на прототипа, докторите и сестрите се упражняваха да оперират със системата. Тренировъчната сесия бе разделена на два етапа. По време на първата част, докторите и сестрите бяха запознати с употребата на системата и опознаха методите на взаимодействие. След като постигнаха известно ниво на опитност, редица от дейности, подобни на истинските тестове, бяха обяснени и проведени. Инструкции на всички участници бяха дадени по време на обучението.Впоследтвие, серия на оценяване бе изпълнена три пъти. След обучителната сесия, докторите и сестрите влязоха в стая през вратата. До леглото на пациента, докторът трябваше да използва гривна за взаимодействие, за да сканира гривната на пациента. Системата показва данните на пациента на екрана до леглото. Докторите трябваше да отворят документ и да плъзнат до края му, който съдържаше инструкции за следващите стъпки, напр. отваряне на друг документ. Последният документ съдържаше инструкции за провеждане на изследване на определена част на тялото на пациента. През последната стъпка, докторът изискваше проучване, което да бъде изпълнено от сестрата. Накрая, след практическата част на експеримента, участниците попълниха въпросник относно техният опит със системата и след това бяха интервюирани.

4.3 Метод на оценяване

Целта на тестовете беше да оцени до колко участващите 9 доктори и сестри могат да взаимодействат със системата в контекста на истинска обиколка на болничното отделение.

За да анализират представянето на участниците, открият проблеми и уловят спонтанни коментари, всяка серия от тестове бе изцяло заснета. В по-късен момент, практически проблеми при взаимодействието, конфликти между взаимодействието със системата и потока на работа и коментарите бяха записани и документирани.

Всички участници попълниха един допълнителен въпросник свързан с техния опит със системата. Въпросниците бяха конструирани, използвайки Likert скали, което означава, че на всеки участник бе представен лист с твърдения като "Намерих жестовете лесни за използване или използването на системата направи работата ми по-ефективна". Участниците трябваше да оценят на скала от 1 до 5, до колко посочените твърдения бяха верни. Участниците бяха също така интервюирани, за да се открият повече подробности относно техните мнения и идеи за системата и използването и.

4.4. Резултати

Следва обобщение на резултатите. В първия параграф, общите резултати от системата са представени от гледната точка на доктори и сестри. Вторият параграф навлиза в откритията, използвайки методи на жестове и взаимодействие.

Общи системни резултати Когато бяха попитани дали биха използвали система, подобна на прототипа, ако имаха достъп, докторите се колебаеха и дадоха средно неутрални отговори (3+/5 по Likert скалата). Докторите не бяха напълно сигурни, че подобна система би направила обиколката на болничното отделение по-лесна и по-ефективна. Най-вероятно скептицизмът се дължеше на незапознатостта със системата с жестове, която е централна част на прототипа. Няколко доктори бяха неохотни към идеята да изпълняват жестове пред пациента, опасявайки се, че пациентите биха ги помислили за луди или странни, махайки с ръце във въздуха. Според докторите, вниманието, отделено за взаимодействие с предложената система, би намалило контакта с пациента. Докторите бяха само леко развълнувани (3+/5 по Likert скалата) да изпълнят обстойно системно обучение. Все пак някои доктори биха си представили използването на взаимодействие с жестове, ако те бяха по-малки или по-елегантни. Някой доктори също така коментираха, че взаимодействието без контакт с ръце е добро от хигиенична гледна точка и негативните последици от жестовото взаимодействие най-вероятно ще отшумят с практиката.

Възможността да имат електронен достъп до последните документи на пациента и да имат възможността да въведат напълно оторизирано заявление за изследване директно в системата, бе прието като доста полезно за ефективността на работа, тъй като би намалило до голяма степен канцеларската работа (след обиколка на болничното отделение) както и повторението на информация. Докторите средно (4/5 по Likert скалата) намериха обратната аудио връзка (начало/край/грешка/ диктувай аудио запис) за много полезни. Почти всички доктори се съгласиха, че въвеждането на говор е подходящ метод за изпълнение на заявление за изследване (средно 4/5 по Likert скалата). Причината за това най-вероятно е, че докторите понастоящем диктуват заявлението за изследване на сестрите, които записват информацията. В основата си, диктуването на системата не се различава по никакъв начин от диктуването на сестрата.

Като цяло сестрите бяха доста позитивно настроени. Все пак трябва да бъде споменато, че сестрите играеха малка роля в експеримента и техните задачи не бяха толкова обширни, макар и представителни. Още повече, натискът от времето, който попринцип е част от обиколката на болничното отделение, отсъстваше в опита. Когато бяха попитани дали биха използвали системата в реална обстановка, сестрите отговориха с ясно да (4/5 по Likert скалата). Те смятаха, че работата им, свързана с обиколка на болничното отделение, би била много улеснена и от подобна система (4+/5 по Likert скалата). В днешни дни, всъщност, сестрите преработват по-голямата част от информацията, събрана по време на обиколката, едва след като тя е приключила; такава ситуация би била подобрена с въвеждането на напълно функционална система като тестваната. Сестрите чувстваха, че контролират системата (4/5 по Likert скалата). Коментарите разкриха, че те намират интерфейса лесно разбираем и touch screen взаимодействието лесно за използване. Според тях, те не биха имали проблем да контролират интефейса перфектно ( което означава 5/5 на въпроса за контрол) с повече обучение.

Контактът с пациента е от изключителна важност за всички сестри. По тази причина, някои от тях бяха притеснени, че системата би застанала между тях и пациента и че те биха били прекалено заети с PDA, особено в началото преди взаимодействието да е станало по-автоматично, но до някаква степен също след първоначалния етап. Най-вече сестрите в педиатричното отделение смятаха, че системата би довела към промяна към по-лошо и е дори недопустима. В днешно време единствената работа на сестрите в педиатричното отделение е да говорят с децата и да ги успокояват по време на обиколката на отделението. Всякакви задачи, които биха отнели вниманието от децата не са добре дошли. От друга страна, някой сестри (не педиатрите) смятаха, че няма особеа разлика между дигиталния асистент и воденето на записки и че и двете дейности изискват същото внимание. Средно сестите отговориха малко негативно на въпроса дали системата би подобрила контакта с пациентите (0-/5 по Likert скалата).

Резултати от взаимодействието с жестове. Взаимодействието с жестове бе далеч най-оспорвания аспект от прототипа, което не е изненадващо като се има в предвид новостта на концепцията и факта, че никой от участниците нямаше опит с нещо такова. Отдолу са обсъдени най-често срещаните проблеми и потенциалните причини за тях. Повечето проблеми най-вероятно щяха да са по-рядко срещани, ако участниците имаха шанса да упражнят жестовете за по-дълъг период от време. Заради краткия период на обучение, повечето участници не достигнаха ниво на уменията, при което да работят спокойно. Все пак, ефектът на обучението вече се наблюдава в резултатите от теста.

Форма 6/9 : Докторите намираха за трудно да изпълнят движение без да се засилят на другата страна. Това често водеше до ситуация, където противоположното движение бе разпознато - курсорът се придвижи нагоре вместо надолу и документът, който трябваше да бъде отворен, остана затворен (тъй като команда за затваряне няма ефект на вече затворен документ). Проблемът беше, че докторите нямаха директна обратна връзка - засилването не бе осъзнато по време на извършване, само крайният резултат бе наблюдаван. 4/9 от докторите забравяха да изпълнят втората част на действието - връщането в изходна позиция. Една от причините за това бе, че докторите намираха това действие за по-малко интуитивно. Това е защото действието е в посока, обратна на желания ефект. Това е случая при действията нагоре-надолу - за да премести курсора нагоре, докторът трябва да си вдигне ръката нагоре и после обратно надолу.

Време 6/9 от докторите намираха затруднения при изпълняването на действията в правилното темпо. Най-често те ги изпълняваха прекалено бавно - под минималната скорост определена от разпознавателя на жестовете. Очевиден процес на научаване, обаче, бе наблюдаван от началото до края на експеримента. В първоначалната практика 5 доктора изпълняваха жестовете прекалено бавно, докато по време на третата последна задача, само един доктор допусна грешка. Някои доктори също изпълняваха движенията прекалено бързо, за да бъдат разпознати (3/9)

Идея: Повечето доктори в някакъв момент бъркаха движенията. 2/9 от докторите в някакъв момент напълно забравяха как да изпълнят движение или им трябваше много време да помислят преди да си го спомнят. 7/9 бъркаха двойните жестове един с друг (напр. отваряне със затваряне, активиране с деактивиране) С малко практика, обаче, объркването намаляваше и в последната фаза само един доктор бъркаше движенията едно с друго. Движенията нагоре и надолу рядко бяха бъркани.

Чест проблем бе, че докторите напълно забравяха движенията при активиране/деактивиране на системата (иначе казано докторите опитваха да взаимодействат със системата без да я активират или започваха дейности несвързани със системата, като изследване на пациента без деактивиране). Вероятна причина за това е, че докторите не виждат ползата в това да могат да движат ръцете си свободно, без риск движенията им да бъдат разпознати.Вероятно експериментът не бе достатъчно реалистичен по отношение на действия, включващи ръце. Например, тестът не включваше пълно изследване на пациента (повечето доктори само символично докосваха измисления пациент) или оживени разговори със сестрите, колегите или пациента. Заради това, докторите не осъзнаваха нужда за де/активация или напълно забравяха за нея. Всички 9 доктори имаха този проблем в някакъв момент.

В заключение, движението с ръце бе най-оспорваната част от тестваната система. Тъй като докторите никога не бяха използвали подобна система, много новаторски грешки бяха допуснати, като например изпълняване на движенията прекалено бавно или прекалено бързо или забравяне как да бъде изпълнени определено движение.

Три проблема свързани с жестовете бяха сметнати за важни при по-нататъчното разработване на прототипа:

- Жестовете трябва да бъдат социално-приемливи: Имаше няколко коментара, че докторите не искат да изпълняват движенията пред пациенти, тъй като могат да бъдат разсейващи или да накарат докторите да се чувстват глупаво, че ги изпълняват.

- Жестовете трябва да са лесни за изпълнение и да не изискват много от вниманието на доктора за изпълнението си. Този проблем възникна, когато докторите бяха попитани дали жестовете бяха удобни и улесняваха работата им.

- Трябва да има някакъв вид обратна връзка дали движенията са изпълнявани правилно или не: тъй като нямаше никаква визуална обратна връзка, показваща как действието се интерпретира от системата. (при грешно изпълнени действия) докторите имаха усещането, че нямат контрол над системата.

4. Следващо поколение прототип



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Иновационни технологии за подобряване ефективността и сигурността на личността и обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.