Институцията българският президент


Категория на документа: Други


СУ " СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ''
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Курсова работа
на тема
"Институциятабългарският президент"
по учебната дисциплина: История на българските държавни институции

Студент Преподавател:

София 2013

Съдържание

1. Увод
2. История на институцията
3. Избор на президента и прекратяване на неговия мандат
3.1. Пряко избиране от избирателите
3.2. Условие за кандидатиране за президент на Републиката
3.3. Избирателна процедура
3.4. Несъвместимости
3.5. Пряко избиране на президента на Републиката и на вицепрезидента
3.6. Продължителност на мандата
3.7. Прекратяване на мандата
3.8. Предсрочно прекратяване на пълномощията
4. Компетентност, функции и правомощия
4.1. Обща характеристика на президентската компетентност
4.2. Правомощия на президента по чл.98 и чл. 100
4.3. Законодателни функции
4.4. Представителни функции
4.5. Арбитражна функция
4.6. Отбрана и сигурност
4.7. Компетентност на вицепрезидента
5. Актове на президента на Републиката
6. Политическа отговорност на президента на Републиакта
7. Отношения на президента на Републиката с Народното събрание, Министерския съвет и органите на съдебната власт
8. Заключениe

България е република с парламентарно управление. Тази форма на държавно управление изисква съответна структура на държавния механизъм, която ще определя от два фактора. Първията е, че държавата е република, а вторият, че управлението е парламентарно. Двата фактора определят положението на държавния глава. На парламентарната република съответства държавен глава, който се именува президент на Републиката. Президентът на Република България е един от органите на държавната власт. Той е част от устройството на страната. Като институция Президентът на България разполага с редица функции и правомощия, които са регламентирани в глава четвърта на българската конституция от 1991 година. На тозипост може да застане български гражданин по рождение, навършил четиридесет години и живял последните десет в страната. Освен държавен глава, президентът е главнокомандващ на българската армия и ръководител на Съвета за национална сигурност. Най-важната характеристика на президента по Конституция е да олицетворява единството на нацията. Президентът на републиката се избира пряко от избирателите за срок от пет години. Също така президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически парти. За първи президент на републиката е избран Желю Желев. В момента действащ президент е Росен Плевнелиев, а негов вицепрезидент Маргарита Попова.
Историята на президентската институция в България е сравнително кратка и е свързана с преустройството на държавата след падането на комунистическата власт през 1989 година. С новото структуриране на институциите в контекста на този преход на България към демокрация и пазарна икономика, президентската институция в България става факт с приемането на новата конституция на страната на 12 юли 1991 година. Първият президент на България е докторът по философия Желю Желев. Той печели президентските избори от 1992 година с пряк вот, съгласно разпоредбите на новата конституция. Негов вицепрезидент е поетесата Блага Димитрова.Вторите избори за президент, проведени през 1996 година са спечелени от Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 година, като негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев. През 2001 година Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи на втория тур от Георги Първанов. Изборите са проведени през ноември 2001 година. Така за трети президент на България е избран Георги Първанов, а за негов вицепрезидент Ангел Марин. Те встъпват в длъжност на 22 януари на следваща година. Двойката е преизбрана през 2006 година. След изтичането на втория им мандат, на втория тур на изборите през 2011 година за президент е избран Росен Плевнелиев, а за негов вицепрезидент Маргарита Попова. Те полагат клетва на 19 януари 2012 и встъпват в длъжност на 22 същия месец.
Заплатата, която получава българският президент, е равна на две месечни възнаграждения на народните представители. Така през март 2010 г. тя е възлизала на 4 614 лева.
Според чл.93, ал.1 от Конституцията президентът на Републиката "се избира пряко от избирателите". При прекия избор на президента източникът на неговата власт и на властта на парламента ще бъде един и същ, което може да доведе до съперничество,а в някои случаи до противопоставянет им. " Избирането на прзидента от гражданите води до това, че той придобива качеството на представител на народа, участник в осъществяването на националния суверенитет и го поставя в същото положение, каквото е положението на националното събрание" Основния довод на защитниците на прекия избор е, че той е демократичен и съответствува на принципите, вурху които се основава развитието на страната. Няма никави гаранции, че на народа ще бъдат предложени най - подходящите кандидати, между които той да определя своя избраник. Още по - малко гаранции има и за това, че след като встъпи в изпънение на своите функции, съответния избраник няма да се отклони от първоначалните си позиции. При избора на президента от Народното събрание тази възможност е налице, поради факта, че само парламентът има за източник на своята власт народния вот. Прекият избор на президента от избирателното тяло създава до голяма степен възможността държавният глава да се освободи от зависимостта към определена партийна парламентарна фракция , към която може да е принадлежал , и по този начин президентската власт да не бъде обект на сделка между партийни фракции и групировки. Предполага се, че когато президентът се избира от парламента, парламентарното мнозинство от опонент на президента често се превръща в продължение на президентската власт. Не смао Народното събрание, но и президентът ан Републиката се избират от народа, т.е. две изнституции във върха на държавната йерархия да се ползват с т.н. " демократична легитимност". Това обстоятелство прави конституционната система по - сложна, но и по - стабилна. Прякото избиране на президента укрепва неговия авторитет и укрепва неговото положение на държавен глава. Според М. Дюверже приема, че овластяването на президента от народа " прави от него не номинален,а реален титуляр на конституционните прерогтиви. Той не може да се позовава на него, за да запълва празнотите в основния закон, нито да оспорва правомощия, признати на други държавни институции и особено парламента, които също са реални правомощия".
Конституцията поставя редица условия, на които трябва да отговаря кандидатът за президент на Републиката. Първото от тях е той да бъде български гражданин по рождение. Второто условие е той да е навършил 40 години. Трето изискване на кандидата за президент е да няма друго освен българско гражданство, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Условие, установено иот Конституцията (чл93, ал2) е президентът да е живял през последните пет години в страната, т.е. да е запознат с живота в страната и да е приспособен към съществуващите условия.

Президентът на Републиката се избира пряко от избирателното тяло в страната, което се образува от всички избиратели. Според чл.42 от Конституцията избиратели са български граждани, навършили 18 години, с иключениена поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Новият президент трябва да бъде избран преди да е изтекъл мандатът на неговия предшественик. Той трябва да встъпи в длъжност на другия ден след изтичане мандата на предшественика му. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не бъде избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор. При смърт или тежко заболяване на някой от кандидатите от листите, получили най - много гласове , Централната избирателна комисия отлага избора и насрочва нов избор 14 дни след датата, определена за втория избор. Законът за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката е процесуален закон. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. Разпоредбата забранява изрично само участието в ръководството на политически партии. Президентът и вицепрезидентът могат да имат свои политически убеждения и дори да принадлежат идейно към някоя политическа формация. Но, за да отразяват единството на нацията те трябва да стоят извън и над политическите партии и да съдействат за поддържане на политическо равновесие и социалната сигурност в страната.
Според чл.18 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републикатавстъпват в длъжност от деня на полагането на клетвата по чл.76, ал.2 от Конституцията. Следователно, докато не бъде положена тази клетва, те не могат да встъпят в длъжност.
Съгласно чл.93, ал1. От Конституцията прзидентът се избира за срок от пет години. Този срок е с една година по - продължителен в сравнение с мандата на Народното събрание.
Мандатът на президента и вицепрезидента се прекратява по два начина - с изтичане на срока, за който са избрани и предсрочно. След изтичането на точно пет години от деня на избирането му, мандатът на президента приключва. Предсрочното прекратяване на пълномощията на президента става в следните случаи:

Подаване на оставка пред Конституционният съд.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Институцията българският президент 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.