Инвестиционни фондове


Категория на документа: Други


1. Възникване и същност на инвестиционните фондове

Инвестиционните фондове представляват професионално управлявани фирми, които събират пари от много инвеститори и ги влагат в акции, облигации и други пазарни инструменти. Между участниците на капиталовия пазар инвестиционните фондове се открояват със своята специфична функция, те са най-яркият пример за съвместяване на позициите на емитент и крупен институционален инвеститор. Тези фондове осигуряват пласиране на спестяванията на индивидуалните инвеститори, насочвайки техните средства в облигации, акции и финансови инструменти на паричния пазар. Инвестиционните фондове са особено привлекателни за дребния инвеститор, защото предлагат достъп до диверсифицирани портфейли с ценни книжа. Така на спестителя се осигурява защита от колебанията на курсовете, от рискове, както и възможност за получаване на капиталова печалба и индиректна покупка на високодоходни ценни книжа, намаляване на информационни и транзакционни разходи.

Най-общо казано инвестиционните фондове са институции, които се стремят да мобилизират свободните капитали на обществения и частния сектор със задача да ги инвестират в различни типове активи, максимизирайки дохода и свеждайки до минимум риска на портфейлите.

Инвестиционните фондове като вид финансов посредник емитират собствени ценни книжа (обикновено акции), продават ги, а набрания капитал инвестират в ценни книжа на други емитенти, парични средства, дериватни инструменти, движими и недвижими имоти и др. Всеки акционер на инвестиционна компания притежава според участието си в капитала пропорционална част от портфейла от финансови активи. Притежателите на инвестиционни сертификати (акции на инвестиционен фонд) имат право на дял и на доход, но нямат право на глас.

Първите 100%-ни инвестиционни дружества възникват още през средата на миналия век в Англия. За кратко време след създаването си тези дружества постигат големи успехи и се доказват в последвалите периоди. Едва 50 години след това идеята за инвестиционно спестяване навлиза и в Холандия и Швейцария. След първата световна война започва нова вълна на създаване на такива дружества - този път в САЩ, Канада и Франция. В Германия инвестиционните дружества възникват едва след Втората световна бойна - през 1949 год. няколко германски банки създават първото германско инвестиционно дружество, наречено Общогермнаско инвестиционно дружество - Мюнхен. Едва през 1956 год. са създадени още 4 инвестиционни дружества на други банкови групи. В годините от 1966 до 1969 капиталовият пазар преживява истински инвестиционен бум, от който най-голяма полза извлича Международното инвестиционно дружество. Днес с най-големи традиции са инвестиционните дружества в САЩ. Там тяхната дейност е регламентирана със Закона за инвестиционните компании (Investment Company Act) от 1949 година.

Характерно за практиката на създаване и функциониране на инвестицонните фондове в света е, че те възникват като обособено имущество. Всеки фонд има управително дружество и депозитна банка. Първото извършва всички текущи операции, свързани с инвестиране на набраните средства на капиталовия пазар или на пазара на недвижими имоти. Банката държи финансовите активи на фонда и издава и получава инвестиционни сертификати. Стойността на всеки сертификат се изменя с промяна на стойността на общото портфолио. Тя се получава като общата стойност на активите (портфейлът) се разделя на броя на сертификатите и се приспадне известен процент за управленски разходи. По така получената стойност обикновено управляващите дружества на фонда са длъжни да изкупуват обратно инвестиционните сертификати, които след това отново могат да продават.

Целта на инвестиционното спестяване да се получи един добър доход при възможно най-голяма сигурност за капиталовия вложител, се гарантира както от конструкцията на инвестиционните фондове, така и от съществуващите строги предписания за осъществяването на инвестиционна дейност в развитите западни страни. Гарантирането на инвестиционните фондове става:

* Чрез тяхната конструкция;

-широкото разпределение на вложението цели евентуални загуби да бъдат покрити от масата на останалите ценни книжа;

-специализираният мениджмънт на дружествата за капиталови вложения обещава провеждането на успешна вложителска политика;

* От страна на законодателя;

-дружествата за капиталови вложения могат да бъдат различни според правната си структура (АД или ООД) с определен от закона минимален уставен капитал и трябва да са кредитни институции, които подлежат на банков надзор;

-обособеното имущество се съхранява и управлява от друг кредитен институт (депозитна банка);

-задължително е публикуването на годишен отчет за дейността на фонда, както и на междинен отчет за всеки шест месеца;

-принципно книжата на един емитент не трябва да надхвърлят 5% от фондовото имущество, само в някои случаи по изключение те могат да бъдат и 10% от него (разпределяне на рисковете);

* Чрез техните институционални връзки - за случая на инвестиционни дружества от типа на дъщерни фирми на търговски банки.

Повечето инвестиционни фондове не дават на своите клиенти гаранции за получаване на фиксирани доходи. Те обещават само, че средствата на инвеститора ще бъдат вложени в професионално образувани и управлявани портфейли от ценни книжа, т.е. разпределяни от опитни мениджъри между различни направления на инвестициите в множество ефективни инструменти на фондовия пазар. Инвестиционните фондове дават на клиентите си възможност за избор между различни портфейли от ценни книжа, всеки от който притежава определени качества. Портфейлите от ценни книжа, които образуват инвестиционните фондове могат да бъдат фиксирани или изменящи се (управляеми).

Инвестиционните фондове трябва да притежават:

> Изключително професионално ръководство. Управлението на портфейла, в това число анализът на инвестициите и таймингът на покупко-продажбите на активите се извършва от професионалисти, стремящи се към постигане на максимална възвръщаемост за акционерите.

> Способност да разсейват риска. Всяка акция на инвестиционно дружество материализира собственост върху пропрционална част от неговия пртфейл, състочщ се от различни финансови инструменти, издадени от множество емитенти. За постигане на такава диверсификация, която да намали инвестиционния риск, се понасят големи транзакционни разходи при отделни малки покупки, а в много случаи такива сделки въобще са възможни, тъй като ценните книжа могат да се продават само в големи пакети.

> Способност да предлагат добри схеми за инвестиране. Инвестиционните фондове са удобна и предпочитана инвестиционна алтернатива преди всичко за дребните инвеститори, т.е. за тези, които не разполагат със значителни свободни средства. Именно за тези клиенти инвестиционните фондове се конкурират с банките. Фондовете трябва да предоставят на своите акционери добри алтернативни схеми на инвестиране и известна защитеност на вложението, тъй като очакваният по-висок доход от акцията в инвестиционен фонд не е гарантиран и ще зависи от успеха на операциите на фонда.

> Способност да осигурят добра ликвидност на вложението. Определя се от възможността да се продадат обратно на инвестиционния фонд емитираните от него акции според текущите пазарни цени на закупените активи, а също така е значително по-лесно да се продадат на вторичния пазар акции на инвестиционно дружество, отколкото финансови инструменти, формиращи инвестиционен портфейл.

> Способност да икономисват комисионни разноски. Тъй като търгуват с големи пакети от ценни книжа, инвестиционните фондове успяват да спестят значителни брокерски комисионни и такси, а и разходите по управлението на инвестиционния фонд се разпределят върху целия портфейл и следователно разходът на една акция е нисък.

2. Видове инвестиционни фондове

Инвестиционните фондове могат да бъдат класифицирани по следните признаци:

* Според начина на управление те биват:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инвестиционни фондове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.