Йога-Даршана: философия и психотехника


Категория на документа: Други


СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ФИЛОСОФИЯ

Р Е Ф Е Р А Т
на тема:
Йога-даршана: философия и психотехника
по учебната дисциплина:
"Източна философия"

Студент: Преподавател:
Георги Ранчев проф. И. Камбуров
фак. № 02697
специалност Философия

София,
януари, 2012

Дефинирането на "йога" е голямо изпитание за всеки сериозен изследовател. Въпреки това факт е, че като област на познанието, йога е добре изучена дисциплина и имаме на разположение неоспорими резултати. Може би преди да пристъпим към изследванията си е необходимо да маркираме някои кратки разяснения и "съглашения", които биха ни позволили да изложим идеите си достатъчно ясно и разбираемо за всеки човек, без да се пренебрегват чисто научните цели и задълбочеността на поставения за изясняване проблем. Добре е първоначално да си изясним етимологичното значение на думата йога. Коренът й произлиза от yuj (юдж). Тук е мястото да споменем, че са възможни много преводи на дадена санскритска дума. Тези преводи стават още повече ако разглеждаме думата в контекста на писмения първоизвор и учението, което поддържа авторът, отново се мултиплицират ако сме познавачи на нравите, ученията, бита на хората, културния и историческия фон при датирането на писмения паметник (когато е възможно) и т. н. По този начин рискуваме докато се стремим да преведем и коментираме по възможно най-добрия начин даден термин или произведение, да преминем покрай посланието което носи със затворени "очи", както и да похабим творческото си време и възможности напразно. Възможно е докато спорим да изгубим същността на духовната нагласа и да се отклоним към отделни нейни прояви. "Юдж" (йога) има около 15 значения на санскрит и обикновено се превежда като:
* свързване в едно, свързване заедно, присъединяване;
* съюз, единение;
* сдържане, ограничаване на сетивата, самоконтрол, съсредоточение;
* държа стегнато, подчинявам, контролирам и т.н.;
* иго, ярем - впрягаме се да работим за бога, за неговото търсене, приемаме неговото благо иго за да можем да се единим с него.

В специализираната литература се приема, че от юдж произлизат (или поне са сходни по смисъл и значение) гръцката zeugma, латинските jugum и jungere, френската joug, английската yoke, от този корен са и join (присъединявам се) union (съюз, уния) junction (връзка, съединение)1. По някакъв начин "йога" създава асоциация и с думата религия. Първите две значения на думата се използват по-често в научната литература, но авторите, които ги използват в другите три значения също трябва да се имат предвид, защото се намират в повечето популярни специализирани речници и хвърлят допълнителна светлина върху цялостното йога учение. Обикновено те са източник на доста интересни интерпретации, отклоняващи се в някаква степен от учението на Патанджали, но вършат добра работа за образования неспециалист и хората, които искат да навлязат по-дълбоко в темата.
Целта на този реферат е да представи теорията на познанието в Йога-сутра на Патанджали. Научният "дух" ползва голямо количество теории и изследвания, снабдени със съответните инструментариум и доказателства, но винаги има място за по-нови и радикални теории от областите на отделните фундаментални науки. Въпросът за познанието е неизчерпаем и по същността си е едно от най-важните полета за усвояване пред живия човек. Светът е навсякъде около нас, и ние сме светът - това не можем да не отбележим, и трябва да тръгнем от неговото (нашето) наличие тук и сега, за да градим теориите си. Този текст не е опит за налагане на прецизно научно откритие, а цели да изясни начинът по който хората опознават себе си и света, и резултатите до които може да се стигне като се следва учението на Патанджали по произведението му "Йога-сутра". Ще се разгледат източниците на познанието, правилните средства с които си служим и мястото на човека в сферата на познанието. В случая, ще разгледаме и психическите ефекти на познавателното учение при Патанджали за да не останат празнини в опита ни да реконструираме, изложим и обосновем теорията си. Най-накрая ще видим и резултатите от спазването на предписанията и ефектите, които упражняват влияние върху изграждането и реализирането на индивидуалната човешка личност. Всяко познание се стреми да обясни света и усъвършенства човека и неговите възможности, както и да трансформира съзнанието, като го издигне на по-високо ниво.

Коментарът на базовия текст ще се осъществява от класическа гледна точка, като личните интерпретации и виждания имат функция само да направят по-ясно и достъпно за разбиране учението на Патанджали. В този смисъл се избягват интерпретациите на съвременни автори, които трябва да признаем понякога звучат много красиво и убедително, но нямат почти нищо общо с учението на Патанджали, и представляват само гледни точки, обикновено представящи определени лични интереси на авторите си. Много често те са само безпринципно смесване и заемане на ключови понятия от други дисциплини, доразвити и нагласени за случая. Рефератът е опит да обясни последователно, точно и изчерпателно всички възлови термини, така че да няма смислово разминаване между водещите й идеи и възприемането на текста. В специализираната литература въпросът за познанието е разгледан доста аскетично, понякога изследователите посочват даден проблем като част от областта на психологията, докато същите сутри се разглеждат от друг като част от гносеологическото послание. От подобни неразбирателства, и прекалено широкото поле за интерпретации идват и проблемите свързани с темата за познанието. Всички водещи изследователи, които са писали за "Йога-сутра" отделят внимание, но за съжаление съвсем накратко, доколкото ми е известно няма произведение, което да се занимава изцяло с проблема за познанието.

Цялата "Йога-сутра" е концентрирана около проблемите за свободата, безпогрешното и разделително (смислоотделящо) познание, придобиването на способности, които не са достъпни за обикновените хора и напътствия за практикуване на ментална и телесна дисциплина, които в крайна сметка завършват и трансформират изцяло човешката личност. Ето защо цялостна работа посветена на познанието би трябвало да бъде обемиста и да отнеме дълги години напрегната изследователска работа. Тя не би била завършена и изчерпателна, ако авторът не знае санскрит и не познава добре основните източници, коментарите и субкоментарите към тях. Това уточнение се прави, за да се покаже, че теорията на познанието е много по-обхватна и мащабна, отколкото ще бъде опитът за нейното изясняване в тази работа. Настоящото изследване има за цел да демонстрира начина по който се реализира същността на познавателната способност в "Йога-сутра" на Патанджали.
Йога е учение за съзнанието, наука за пълното и окончателно освобождение на човека от ограниченията на времето и пространството. Йога винаги е допускала, че светът не се простира само дотам, докъдето стигат силите и възможностите на нашите сетива, при нея има първенство на психичното над физичното. Основните принципи с които се извършва трансформирането на съзнанието и интелектуалният растеж са усилията за повишаване на степента на концентрация, спиране на излишните паразитни и излишни (безсмислени) дейности на нашия ум и съсредоточаване върху вътрешните извори на познание и жизнена сила. Йога преоткрива света и разтегля неговите граници стремейки се да се доближи до точката на пълното познание и достатъчност, изпълването на битието с истинските му характеристики и както казахме по-горе абсолютното освобождение.
Това учение се свързва с пълна дисциплина и контрол над физическите и психическите функции, ето защо то е съвсем близо до аскетичните традиции (силно присъщи на индусите, които търсят просветление) и безбройните методи за медитация. Накрая бихме могли да кажем, че йога е изкуството и науката в същото време да надскочиш границите на собствения си интелект, да победиш себе си, своите слабости и претенции към света (които светът никога няма да чуе) и е път към изграждане на пълноценен в реализацията на всичките си качества човек. "Целта на йога е да освободи индивида от оковите на материята."2
Човечеството е получило от индийската писмена и устна традиция описанието и предписанията за практикуване и усвояване на много видове йога - 22 на брой, (тъй като търсенето на всеки път към приобщаване и съединяване с превъзхождаща ни възможност за реализация, бихме могли да наречем с известни уговорки йога). Тук ще се спрем накратко на по-късни индуистки интерпретации по темата, (излишно е да се изброяват всичките видове йога, защото тогава ще възникне въпроса за тяхното смислоотделяне и правото за независимото им съществуване) като изброим най-разпространени от тях:
* Карма-йога - според нея натрупаната карма се разгражда като във всяко едно отношение се действа неегоистично, човек принася всички свои постъпки като молба и само в името на бога, съблюдават се само и единствено интересите на бога, човекът действа без да завоюва резултати, които биха му послужили в ежедневието;
* Бхакти-йога - при нея основни са преданото отдаване и преданата любов и служене на бога (да не се бърка със съвременното общество за Кришна съзнание);
* Раджа-йога - както показва и наименованието "царска йога", е върхов синтез на всички видове йога;
* Кундалини-йога - изхожда от разбирането, че в основата на гръбначния стълб на всеки човек се намира навита като змия духовна енергия. Посредством йогически практики тя се активизира по пътя на седемте чакри и колкото по-нагоре се издига, толкова по-просветлен става човек. Това предопределя произхода на употребяваният термин "свръхсъзнание" (когато кундалини достигне най-горната чакра), често този вид йога е свързан с практикуването на задълбочени сексуални практики;
* Джнана-йога изразява класическият път на познанието и стремежът за неговото изчерпване и завършване.
Направихме това кратко отклонение за да покажем, че разглежданата от нас "Йога-сутра" на Патанджали няма да се смесва с нейни по-късни интерпретации, които се отклоняват от каноните на класическата индийска философия. Тук е мястото да споменем, че на запад, когато се заговори за йога в представите на почти всички хора се появява идеята за "хатха-йога" - разработена като комплекс от физически упражнения, съчетани с дихателни практики. В Индия те се считат за елементарни подготвителни упражнения, които довеждат до изброените по-горе видове йога (или до други, които не споменахме - напр. много от тибетските светци носят и титлата йогин при изброяване на техните способности, качества и възможности, а не бива да забравяме, че тибетската школа е интерпретация на будизма със заемки от местната религия бон-по и коренни магически практики).
І. ЙОГА И ИНДИЙСКАТА ДУХОВНА ТРАДИЦИЯ
Терминът йога се среща за първи път в упанишадите Катха, Тайттирия и Майтраяни3. В Катха упанишада се казва: "Когато петте сетива спрат заедно с ума; когато не работи разумът [интелектът - б. а.], тогава казват, че това е върховният път. Това е йога, смятат концентрацията (дхарана) - като със спрени сетива [за спиране на сетивата - б. а.]. Тогава (умът) става съсредоточен - защото йога е началото и краят."4 Ясно е, че в упанишадите учението йога не е развито методично и последователно, въпреки че можем да говорим за поставянето на фундамента му. Всичко по-важно, което знаем за йога идва от произведението "Йога-сутра" на Патанджали.
Буквално преведено от санскрит сутра означава "нишка за огърлица", но в научната литература означава ръководна нишка (водеща нишка) в процес на излагане на мисли, идеи, разсъждения. Поради прекомерното нарастване на ведическото знание мъдреците се принуждават да систематизират своите възгледи. Сутрите са кратки и концентрирани поучения, което съвсем не означава, че са елементарни и лесни за изучаване и възприемане. Афоризмите им са изчистени от всичко съмнително, по принцип те трябва да изразяват основната същност на произведенията и да спрат потока на съмнението. Краткия и премерен текст поднесен с голяма икономия на думи цели да премахне тъмнината и неяснотите при изучаването на произведенията. Патанджали е първият индийски мислител, който излага систематизирано учението йога макар да видяхме, че сутрите се явяват завършек на колективна традиция, която е развивана от много предишни автори. Ето защо от всички значения на думата йога в индийската литература, най-точно е това, което е във връзка и отговаря на философията йога5.
Йога е една от шестте ортодаксални даршани (философски школи). Терминът даршана можем да преведем като дисциплина (учебна) или система от знания, възглед: идва от корена дриш - виждам, съзерцавам, разбирам6. Като такива даршаните представляват изложение (защитаване) на различни възгледи от областта на философското познание. Те са и научни школи, които систематизират знанието и развиват представата за света според научните възгледи основополагащи системата им. Всичко това показва, че йога е дисциплина, която е свързана и разработвана от официалната каста на учените - брахманите. Според принципите на разделеното на касти ведическо общество, брахманите са хората, които по право се занимават с въпросите от областта на познанието, без да имат други обществени задължения (за разлика например от шудрите, които трябва да вършат всякакъв вид работа, или кшатриите, които са само военни). Първоначалните принципи на дадено знание не се променят във времето и нововъведенията съзнателно не се търсят и толерират, защото истинското знание е изказано вече от духовните авторитети и в този смисъл трябва да се полагат усилия то да се разбере, а не да се доразвива произволно като се подхожда към него от дистанцията на времето и развитието на културните ценности и постижения.

І. 1. "ЙОГА-СУТРА" НА ПАТАНДЖАЛИ
Йога-сутра все още не е датирана. Сериозните изследователи я отнасят към периода от ІІ в. пр. н. е. до V в. сл. н. е. без да постигнат особено разбирателство по въпроса. Не е ясно и авторството - дали то е на граматика Патанджали, писал коментари към граматиката на Панини или това е човек, който е живял след новата ера. Възможно е част четвърта на Йога-сутра да е добавена в един по-късен период тъй като тя съдържа само 34 сутри - за сравнение част първа има 51 афоризма, част втора 55 афоризма и част трета 56. За това свидетелства и твърдението на един от най-добрите познавачи пандити на индийската философия и култура Сарвепали Радхакришнан. В неговите изследвания, позовавайки се и на други авторитети, се посочва, че частицата ити се поставя в края за да отбележи изчерпването на дадена тема7, която е добила крайна форма и цялост или в нашия случай в края на Вибхути-пада. Въпреки това системата на Патанджали си остава най-древния извор на йога учението.
Преди да продължим е редно да цитираме Радхакришнан: "В Махабхарата Самкхя и Йога се употребяват като взаимно допълващи се аспекти на едно цяло, означаващи теорията и практиката, философията и религията."8
І. 2. ЙОГА И САМКХЯ
Йога може да се разглежда в контекста на други духовни постижения на древноиндийската философска мисъл. От времето на съчиняването на един от най-известните религиозни паметници на човечеството - "Бхагавад гита" (част от най-известния и колоритен индийски епос - "Махабхарата"), думата йога е широко разпространена. С нея се означава духовна традиция търсеща пътя към реализацията, просветлението и самопознанието. В този период йога се формира и кореспондира в тясна връзка със самкхя. По-късни позовавания в "Махабхарата", споменават термина самкхя-йога и показват тясната връзката между йога и самкхя. По своята същност йога е най-близка до метафизиката на Самкхя. Даршаната е създадена и изложена от мъдрецът Капила (тъмно червен9, да си спомним за една от еманациите на Вишну - Кришна, т.е. тъмно син), когото упанишадите включват в състава на "божествените мъдреци" (Шветашватара упанишада V, 2)9, но се доразвива и усъвършенства и след него. Тя е дисциплината, която оставя най-трайни следи в древноиндийската философия, и от която много учения по-късно правят заемки. Трябва да отбележим, че самкхя и йога признават абсолютният авторитет на ведите. По-горе споменахме за многото възможни преводи на всеки един от афоризмите на Патанджали, но изследователите са съгласни, че още с първата сутра става ясно, че йога е съществувала много преди да бъде систематизирана от Патанджали. Самият той нарича труда си анушасана, където частицата ану показва, че се следва някакъв модел вече изложен или практикуван преди това10. Чатерджи и Дата смятат, че "йога е практическото приложение на Самкхя"11. Изследванията показват, че разликите в утвържденията на йога и Самкхя (буквално - разпознаване, различаване между пуруша и пракрити) са минимални. Под пуруша разбираме най-общо казано духа, но терминът може и да означава Аза, абсолюта или чистото съзнание, докато пракрити е материята или природата. Близостта на пракрити до пуруша създава света на явленията и мисловните характеристики. По-надолу ще видим как съзнанието се доминира от една от трите гуни на пракрити и как човекът може да постигне освобождението чрез различаването на пуруша и пракрити. Философските системи на йога и самкхя са близки по смисъл и може да се каже, че твърдения от едната система са валидни и приложими и в другата, също така, че те се допълват и взаимно разнообразяват. Голямата разлика е по отношение на Бог - Самкхя е атеистична, а в йога вече имаме Ишвара - върховния Бог или Аз, който е различен от всички други азове. Патанджали ни дава характеристиките на Ишвара в Самадхи-пада със сутри 24, 25, 26. От сутрите разбираме, че "Ишвара е особен вид пуруша, който не е засегнат от влеченията, действията, съзряването на техните резултати и желанията. В него семето на всезнанието става безкрайно. Той е учител дори на най-древните учители, защото не е ограничен от времето."12 Другата основна разлика е, че съгласно самкхя единственият път за спасение е метафизическото знание, докато при йога се набляга на комбинация от горепосоченото с медитация и ментална дисциплина. Йога утвърждава философската система на Самкхя и я допълва. Тя разширява нейната валидност с практикуване на съсредоточение, медитация и екстаз - техники благодарение на които индийския дух е постигнал толкова много. Аскезата и пречистването на тялото спомагат за издигането на човешкия интелект. Прави впечатление, че афоризмите следват своя непрекъсната вътрешна логика. Те трябва просто да се изпълняват, а когато ги следваме съвестно и безпогрешно стигаме до края - пълното освобождение. В този смисъл те наподобяват научен трактат в който ако вървим стъпка по стъпка и въоръжени с емпиричните постижения от дадената област постигаме нейното пълно изчерпване. Което всъщност е целта на всяка една наука. Тя разширява областите на своята валидност и непрекъснато се стреми към своя завършек и край. Характерно за двете системи е, че светът е реален - той не е илюзия, както се твърди във Веданта. За нашата работа е важно да споменем, че епистемологията в двете системи е построена на факта, че познавателната дейност на човека отразява само обективно съществуващи обекти. Човек може да разгради кармата си като опознае проявения свят и условията за съществуването (поддържането) му - така той го лишава от право на съществуване. Само нашето невежество го явява тук и сега, а природата е едно непрекъснато развитие, което следва циклите си. За нас е важно да знаем, че йога е научна дисциплина и заниманията с нея не трябва да се разглеждат като занимания и залитания към мистицизъм, или както казва един от изследователите "учение от типа мумбо-юмбо"13. По пътя на йога методите и средствата с които си служим са част от науката за опознаването на човека, и спокойно бихме могли да твърдим, че с подобни методи си служи например антропологията или химията. Науката се стреми да изхвърли от употреба всички погрешни възгледи и хипотези, и да остави само истината за явленията и причината за техните проявления, т.е. основна цел на научните разсъждения е да ни запознаят с познание и информация достигнати по пътя на излагане на правилни съждения и предпазване от погрешните или всички останали възможни. Индийците биха казали, че не трябва да гледаме хипнотизирано цвета на живота, а да търсим неговия корен, и че не трябва да оставаме при красотата и манифестацията на битието, а да потърсим неговите основания и причини в невидимото. Как бихме могли да имаме макар и минимална увереност, че когато се занимаваме с йога ние извършваме дейност, която би могла да даде резултати и осмисли краткотрайния човешки живот от позициите на вечността? Как да бъдем спокойни, че докато търсим смисъла на живота не го пропиляваме безнадеждно и накрая - можем ли да опознаваме безкрайността и от друга страна, крайността на света с помощта на нашите несъвършени и ограничени сетива? Ако е възможно тези въпроси да имат еднозначен отговор бихме могли да видим как са интерпретирани в Йога-сутра.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Йога-Даршана: философия и психотехника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.