Йозеф Хайдн


Категория на документа: Други


Йозеф Хайдн
Франц Йозеф Хайдн (на немски: Franz Joseph Haydn), (31 март 1732 - 31 май 1809) е австрийски композитор, представител на виенската класическа школа. Изключително продуктивен творец, често наричан баща на класическата симфония и баща на струнния квартет. Изиграва важна роля в развитието на клавирното трио и сонатната форма.По-голямата част от своя професионален живот прекарва в имението на унгарските князе Естерхази, откъснат от другите композитори и музикалните течения. Своята изолираност и отсъствие на влияние върху неговото творчество Хайдн коментира с думи:"аз бях принуден да бъда оригинален". По негово време той е един от най-известните композитори в Европа.Йозеф Хайдн е брат на композитора Михаел Хайдн и тенора Йохан Евангелист Хайдн. Той е близък приятел на Волфганг Амадеус Моцарт и учител на Лудвиг ван Бетовен.
Биография
Детство
Роден е в австрийското село Рорау, близо до унгарската граница, в семейството на Матиас Хайдн (Mathias Haydn) - майстор на каруци, и Мария Колер (Maria Koller) - готвачка в замъка на местния аристократ. Точни данни за рождената дата на композитора не съществуват. Официално е известна само датата на негово кръщаване - 1 април 1732 г. Според самия Хайдн той е роден на 31 март, докато според някои от роднините му датата е 1 април. Родителите на Хайдн нямат музикално образование, но бащата е ентусиазиран народен певец и самоук изпълнител на арфа. Семейството често се събира с приятели и съседи, за да пеят заедно . От многодетното семейство излизат трима професионални музиканти - Йозеф и неговите братя Михаел Хайдн (Michael Haydn), също композитор и Йохан Евангелист Хайдн (Johann Evangelist Haydn) - тенор. Родителите на Хайдн отрано забелязват музикалния талант на сина си и знаейки, че в малкото селце няма големи перспективи за негово развитие, изпращат детето при своя роднина Йохан Матиас Франц, учител по хорово майсторство в Хайнбург, на около 16 километра. Той отива там 6-годишен и повече никога не се връща да живее при родителите си.
Животът му при Франц не е лесен - малкият Хайдн често гладува и е обект на подигравки заради плачевното състоянието на облеклото му. Но там той започва обучението си и скоро свири на клавесин и цигулка. Започва да пее и в църковния хор. Две години по-късно е забелязан от Георг фон Ройтер (Georg von Reutter) - диригента на катедралата "Свети Стефан" във Виена, който търсел млади таланти за хора си. Хайдн минава прослушване и през следващите девет години работи във Виена като хорист, последните четири от тях заедно с по-младия си брат Михаел. Подобно на Франц, Ройтер също не се грижи за своите хористи и те често остават недохранени. Децата се радват, когато имат представления пред аристократическата публика, защото при тези случаи успяват да задоволят глада си, хапвайки от масата на господарите. Постепенно гласът на Хайдн се развива и той получава солови партии. Заедно с хора пее на градските празненства, сватби, погребения, придворни тържества. Съществува грешно мнение, че през 1741 г. Хайдн пее на погребалната панахида на Антонио Вивалди. Поради липса на средства за погребението на Вивалди не бе поръчана музика и не е имало хор, който да пее.
Ройтер не се занимава системно с музикалното образование на Хайдн и уменията, които той придобива през този период, са резултат на неговата дейност като професионален певец. Макар много ценни уменията са само практически, тъй като по време на работата си като хорист Хайдн не получава сериозно обучение по музикална теория и композиция. Независимо от това през 1749 г. създава първите си две големи меси.

На свободна практика
През 1749 г. Хайдн вече е възмъжал, гласът му е променен и той не може да изпълнява сопрановите партии в хора. Управата на хоровото училище към катедралата използва дребен повод, за да го уволни и 17-годишният Хайдн се оказва на улица без средства и подслон. Първите няколко месеца той живее при приятеля си Йохан Михаел Шпанглер (Johann Michael Spangler), който обитава с цялото си семейство таванска стая. След това успява да наема малка стая и е много щастлив, защото намира и стар клавикорд, на който може да свири. Започва тежък десетгодишен период, през който Хайдн работи като музикант на свободна практика. Въпреки голямата бедност и много лишения той е жизнерадостен и не губи надежда. Свири като уличен музикант, работи като учител по музика и същевременно полага усилия да разширява своите музикални познания. Запълва празнотите в своето образование с упражнения по контрапункт по учебника на Йохан Фукс (Johann Joseph Fux), старателно изучава творчество на Йохан Матесон (Johann Mattheson) и клавирните произведения на Карл Филип Емануил Бах (вторият син на Йохан Себастиан Бах). За тях по-късно казва, че са били от съществено значение за неговото развитие. Хайдн композира музика за оркестри, в които участва и с които свири по кръчми, сватби и други увеселения. В тази среда се запознава отблизо с разнообразната музика на мултиетническата Виена - опит, който намира отражение в неговото творчество. С помощта на приятелите си се запознава с италианския композитор, певец и музикален педагог Никола Порпора (Nicola Porpora). Хайдн работи при него като камериер и преписвач на ноти, съпровожда го при пътуванията. Порпора се държи грубо с него, но същевременно има принос за израстването на младия композитор. При него Хайдн се запознава с неаполитанската оперна школа, получава полезни професионални съвети, научава основи на композицията.
През 50-те години на XVIII век Хайдн създава голям брой произведения в различни музкални жанрове. Сред тях е първата му комична опера (зингшпил) "Куцият дявол", която има успешна премиера през 1753 г., но скоро е забранена от цензурата. Талантът на Хайдн получава обществено признание и той забелязва, че много от творбите му се публикуват и продават в музикалните магазини . В периода 1754 - 1756 г. Хайдн често е наеман като допълнителен музикант за баловете в кралския дворец по време на карнавалите, канен е като певец за литургиите в дворцовия параклис по време на Страстна седмица и Великден. Увеличаващата се известност довежда до аристократично покровителство, което е решаващо за кариерата му. През 1756 г. се запознава с граф Карл Йозеф Фюрнберг (Carl Josef Fürnberg), който го кани в своето имение. Графът е любител на инструменталната музика и Хайдн пише за него своите първи струнни квартети. Предполага се, че 1757 е годината, през която по препоръката на Фюрнберг Хайдн е назначен в капелата на граф Максимилиан фон Морцин (Ferdinand Maximilian von Morzin). Той става неговият първи постоянен работодател и в имението му Луковец в Чехия Хайдн композира многобройни дивертименти и малки симфонии. Морцин често е посещаван от унгарския княз Павел Антон Естерхази (Paul II. Anton Esterházy de Galantha), голям любител на музика, който харесва произведенията на Хайдн. Две години по-късно, през 1761 г., когато Морцин е принуден поради финансови затруднения да се раздели с Хайдн, това запознанство се оказа решаващо за съдбата на композитора.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Йозеф Хайдн 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.