Исторически предания и митично-религиозни легенди


Категория на документа: Други


ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДАНИЯ И МИТИЧНО-РЕЛИГИОЗНИ ЛЕГЕНДИ

Важен и интересен е дялат, представящ историческите предания и митично-религиозните легенди. Обособяват се както по тематика и съдържание, така и по основната си цел и функция в народния живот. Историческите предания са прозаическо съответствие на историческия и героическия славянски стихотворен епос. Обикновено съдържат исторически спомени за исторически лица и събития, в които се примесват чисто фантастически мотиви от приказките. Така се доближават до вълшебните приказки, но се конкретизира определена епоха, личност и място. Разделя ме ги на 3 вида: предания за исторически личности, предания за исторически събития и предания за места. Важна задача за славянската наука е да се съберат, систематизират и изследват фолклорните произведения, които имат важна роля в народния живот. Предание за исторически събития се създават обикновено за важни, с голяма роля в историята на народа събития. Те не запазват много от историческата истина намесват се и много легендарни елементи. Важното в тях е ясно изразеното отношение на народа към съответното историческо събитие. Преданията за исторически лица се създават обикновено за народни герои, които се ползват с любовта и почитта на народа. Това е герой, в който народът е въплътил идеала си за юначество. Любим такъв образ за южните славяни е Крали Марко. Известно е преданието, според което той станал юнак, защото е сукал мляко от самодива. Други такива герои са за рилския отшелник Иван рилски, за последните български владетели преди турското владичество- Шишмановците, за Св. Сава и т.н. Най- много са преданията за местности и селища. Известни са преданията за скали, от които са се хвърляли девойки, преследвани от поробителя, за скрити пещери, чудни истории за извори, езера и реки. Особено любопитни са и преданията за основаването на селища и за тълкуването на местни селищни наименования, така и предания за градене на градове, мостове и чешми. Славянските народни исторически предания съдържат много богат исторически материал, тъй като в по- голямата си част се основават върху истински исторически събития. Разказват се от народа като истински случки макар и да има много фантастични елементи. Сравнение със вълшебните приказки обаче преданията имат по- проста композиция. Народните легенди се различават съществено от преданията. Според съдържанието и произхода си се делят на:1) разкази за митически същества;2) християнски легенди за библейски лица от Стария и Новия завет; 3)легенди за сътворението на света,етногенетични легенди за произхода на човека и на различни народности; 4) легенди за произхода на животните, на различни природни явления.
Първата група е разпространена във всички славянски народи.Другите три намират по-широко разпространение сред славянските народи с православно изповедание.
Разказите за митически същества са кратки произведения, в които основната тема са вампирите, вещици, зли духове и т.н. Те се предават като истински, реални случки. Много често разказвачът се оказва свидетел или очевидец на случилото се. Породени са от стари суеверия, които са плод на халюцинации, сънища, внушения и самовнушения.
Християнските легенди за библейски лица от Стария и Новия завет се създават под влиянието на църковните легенди. Това са едни от първите фолклорни произведения, в които се наблюдава отношение между литературата и фолклора. Техен герой е господ, но също и Адам и Ева, Архангел Михайл, Богородица, във фолклора на южните славяни свети Петър и други.Славянските християнски легенди имат силен реалистичен елемент и не малка доза измислица. Религиозните лица общуват със селяните, помагат им в техния труд и водят същия начин на живот. В тях проникват хумористични и сатирични черти - в българската легенда св. Трифон си отрязал носа.
Важно значение според старинността на произхода си и тематиката имат легендите за сътворението на света, за произхода на човека и на различните народности.Чрез тях, народът си обяснява как са създадени светът и човекът. Предават разбиранията на народа, които не се съгласуват с догмите на религията, дори често и се противопоставят.

Отношението на славянските народи към техните съседи се разкрива от многобройните етногенетични легенди за произхода на различните народи. В някои от произведенията се наблюдава подигравателно отношение към съседните народи, което е насадено от господстващата класа.
Легендите за произхода на животните и на растенията и за особеностите на различните природни явления са плод на стремежа на народа да си обясни със средствата на фантастиката и суеверието явления от обкръжаващата го природа.Това са кратки разкази, в които се разказва как се е създала лястовичката и други.
Композицията на легендите и историческите предания е проста. Няма увод, изложението е опростено.Езикът се доближава до обикновената разговорна реч.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Исторически предания и митично-религиозни легенди 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.