Истории и герои


Категория на документа: Други


Както във всяка организация, така и в тази се разказват различни истории.
Още с постъпването в длъжност, новият служител бива съветван да поздравява всички колеги и задължително главния мениджър. Съществува неписано правило, че трябва да се поздравяват колегите, защото това създава сплотеност в колектива на организацията и олеснява комуникацията между отделите. Главният мениджър трябва да се поздравява задължително, защото по неговите думи той е този който дава заплатите на служителите и като мениджър трябва да бъде уважаван.
Сред персонала се разказва, че главният мениджър е уволнил петима служители през годините само защото не са го поздравили, а последния разделил се с работата си е бил от охраната. Той бил освободен от длъжност, след пет години работа в хотела, защото не помогнал на главният мениджър да си свали куфарите от колата. Поздравът към главния мениджър може да бъде отправен на български или английск език, но не на разговорен език.
Друго неписано правило гласи, че трябва да сътрудничиш на колегите си. Когато при даден служител (не зависимо от положението му в йерархията на властта) дойде негов колега с молба за помощ или съдействие, то той трябва да му помогне. Може да откаже да го приеме, но при повторно искане за среща той е длъжен да му обърне внимание, в противен случай бива санкциониран. Една история разпространявана между работниците разказва, че мениджъра на финансовия отдел бил санкциониран парично, заради отказ от сътрудничество.
Едно от нещата на които най - много се държи в организацията е професионализмът и отговорността на работното място. Един от служителите разказва, че един от спасителите напуснал поста си и отишъл във фитнес залата, защото му били скучно и искал да си поговори с колефата си от фитнеса. По това време главният мениджър тренирал във фитнеса, облечен като турист ( по къси панталони, тениска и шапка). Спасителят влязъл и започнал да говори, че навън било скучно и т. н. Докато фитнес инструктура се опитвал да го предупреди за присъствието на шефа. Главният мениджър побеснял, че служителя е напуснал работното си място и му се разкрещял. На следващият ден спасителя е наказан с парична глоба и предупреждение за уволнение.
Разказваните истории създават впечетление, че главния мениджър е капризен чужденец и тиранин. Оформя се и идеята, че в организацията не се държи на служителите. Реално погледанто "Barcelo Royal Beach" е един от малкото хотели осигуряващи толкова добри условия на труд, заплатите с който се отблагодаряват на служителите за работата са едни от високите в отрасъла и са изрядни при изплащане на трудовите възнагравдения.
Историите са разказват най - вече сред нишия персонал, тъй като ръководителите на отдели добре познават мениджъра те няма нужда да си разказват подобни истории, те участват в тях.
Повечето истории са свързани с неспазване на правилата, като основен персонаж е главниямениджър, който играе и ролята на лошия. Най - често бунтарите в тези истории се отклоняват от правилата за поведение на работното място или са закъснели за работа.
В Бългатия на е прието да се работи много, не се спазват правилата и хората не се уважават помежду си. В Австрия да поздравиш някого е символ на уважение, да не закъсняваш за работа - занак за професионализъм и отговорност, да спазваш правилата те прави добър служител. Тези различия пораждат междукултурен конфликт в хоел "Barclo Royal Beach". Наличието на много правила и контрола на спазването им не се харесва на служителите, които са от български и турски произход. Това че трябва да дойдат на време е истинско изпитание за тях, а фактът, че от 8 до 17 часа се работи (а се пие кафе само през определената почивка) се према трудно от персонала. Главният мениджър обаче е наясно с природата на българите и затова водещ в организацията е контрола и спазването на правилата, а всяко отклонение и неподчинение се наказват. Обикновено санкциите са парични, защото предвид икономическото състояние на страната само тези мерки дават резултат. Главният мениджър не се опитва да задържи някой, който е решил да напусне. Според него човек е достатъчно умен, за да взема сам решенията си и щом веднъж е решил да си тръгне, то той не бива да бъде задържан, защото няма да влага същия хъс и страст като преди, той вече няма да има същата стойност за организцията. Много от служителите не издържат на темпото на работа, правилата и напрежението и решават да напуснат, небивайки спрени от ръководството те считат, че хотела не държи на служителите си (което в действителност не е така, защото хотелът осигурява едни от високите заплати в сектора и добри условия на работа на служителите). В очите на персонала главният мениджър е антигерой, тиранин и чужденец преследващ печалба. Но хората, които са близо до него ( мениджърите на отделите) са наясно с мисленето и поведението на ръководителя си, той се е доказал многократно, като лидер и за тях той е герой.
Всеки отдел си има свои лидери и свои герои. Така наречените луди глави са най - силно изразени в отдел храни и напитки, това са сервитьори, който са стимулирани да работят и да се доказват и със своята страст те увличат и колегите си и така стават двигатели на процеса.
Типичен герой работяга е оперативният мениджър, който е изключително трудолюбив и си е спечелил уважението на всички служители.
Естествено съществуват и доносници. Един служител от охраната на име Марин се псриятелява с всички и ги предразполага да споделят с него. Когато работника се довери той става лесна жертва за доносника. Един готвач от кухнята бе уволнен, тъй като Марин го помолил да му даде малко храна от барбекюто, което правел за гостите на хотела, като го подвел, че е нощна смяна, а не е ял нищо от сутринта. Готвача скрил храна и му я дал, а след като се навечерял Марин го издал на ръководителите, че изнасяхрана.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истории и герои 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.