Историко-етнографска справка за Tараклия, Mолдова


Категория на документа: Други


Историко-етнографска справка за град Тараклия.

Град Тараклия се намира в най-южната част на Републиката Молдова, в областта Буджак, която е част от Бесарабия. Селещето е обявено за град през 1995 година. До тогава е било "поселок" на български език "посьолак" може да се преведе с малко употребяваната вече в езиковата практика остаряла дума "паланка" или "описателно-селище от градски тип".
Селището Тараклия възниква през 1813 година едновременно с други селища в Буджака и - Чийшия (Градина), Чешма-Варунта (Чешмели), когато преселници българи от отвъд Дунав се заселват на това място. Основният поток на тези български преселници происхожда от Североизточна България и по-точно от Разградско, Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско, Плевенско и особенно от предстаропланинските райони. Според Иван Мешчерук първите заселници в Тараклия са били от Нови пазар, Шуменско; около 1830 година дошли други от Североизточна България (нявярно има предвид Добруджа) от село Годеч (дн. Град), Софийско, и от Тракия (Югоизточна България).
Някои автори сочат 1806 година на основанието на Тараклия.
Тогава в землището са заселили 3 семейства на колонисти с общо 15 човека. Смята се, че Тараклия е заселена на мястото на изоставено татарско село. Татарите напускат Буджак в началото на 18 век, поради това някои автори приемат, че и преди 1813 година в селото живеят тези 3 семейства, съвместно с татарите. С напускането на татарите селещето престава да се смята за населено място. Така се обеснява фактът, че в гробещето се открива паметник на христианско погребения, на който е изписано годината 1808. Съвместният живот на тези българи с татарите в селото вероятно е причина за запазването на тюркското име на селото.
Допуска се и друга възмлжност - името да е дадено от заселниците - българи, в чийто език турските думи заемат важно място. Следователно името или е запазено от останалите в Тараклия малко българи и после усвоено след 1813 година от нови заселници, или татарското име е забравено и Тараклия е името на селото след 1813 година. Повече от 100 години селото носи названието Шоп-Тараклия. Според Иван Мешчерук, то било възприето след 1830 година, когато тук се заселили 88 семейства, шопи от село Годеч (дн.град), Софийско. Названието на селото освен Шоп-Тараклия в разни документи и карти е написано още Като Тараклъ, Таракли, Тараклия.
Някои изследователи извеждат наеменованието на селещето от название на татарски род. Думата "тарак" от "ногайски-татарски" език означава "гребен", а "таракли"- "гребенообразен", то ест този, който ходи с гребен, който живее до (при, въз) гребена, на какъвто (на огромен гребен) се приличава хълмът, източно и югоизточно от селото.
Възможно е названието "гребенци", в турски превод "тараклии" или "таракчи" (впрочем, "таракче" би се превело от турски, човек, който прави или продава гребени).
Сега град Тараклия е разположено по протежението на двата бряга на една малка река (дере), която се нарича Тараклийка, и тече на от юг на изток в подножието на едно бърдо. Това бърдо е нарязано от оврази, които му придават гребенообразен вид, за това и идва названието на града.
Заедно от преселниците от България в град Тараклия е дошла и сватбена традиция. Тя се съхранила и до днешния ден Макар и във видоизменен вид.

Град Тараклия се намира в най-южната част на Република Молдова, в областта Буджак, която част от Бесарабия. Селището е обявено за град през 1995 година. Дотогава е било "поселок" на български език "посьолак" може да се преведе с малко употребяваната вече в езиковата практика остаряла дума "паланка" или "описателно - селище от градски тип".
Селището Тараклия възниква през 1813 година едновременно с други селища в Буджака - Чийшия (Градина), Чешма - Варкута (Чешмели), когато преселници българи от отвъд Дунав се заселват на това място. Основният поток на тези български преселници происхожда от Североизточна България и по-точно от Разградско, Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско, Плевенско и особенно от предстаропланинските райони. Според Иван Мешчерук първите заселници в Тараклия били от Нови Пазар, Шуменско; около 1830 година дошли други от Североизточна България (навярно има предвид Добруджа) от село Годеч (дн. Град) Софийско, и от Тракия (Югоизточна България).1
Някои автори сочат 1806 година на основанието на Тараклия.
Тогава в землището са заселили 3 семейства на колонисти с общо 15 човека. Смята се, че Тараклия е заселена на мястото на изоставено татарско село. Татарите напускат Буджак в началото на 18 век, поради това някои автори приемат, че и преди 1813 година в селото живеят тези 3 семейства, съвместно с татарите. С напускането на татарите селището престава да се смята за населено място. Така се обеснява фактът, че в гробището се открива паметник на христианско погребение, на който е изписано годината 1808. Съвместният живот на тези българи с татарите в селото вероятно е причина за запазването на тюркско име на селото.
Допуска се и друга възможност - името да е дадено от заселниците - българи,в чийто език турските думи заемат важно място. Следователно името или е запазено от останалите в Тараклия малко българи и после усвоено след 1813 година от нови заселници или татарското име е забравено и Тараклия (или Тараклии) е името на селото след 1813 година. Повече от 100години селото носи названието Шоп-Тараклия. Според Иван Мешчерук, то било възприето след 1830 година, когато тук се заселили 88 семейства, шопи от село Годеч (дн. Град), Софийско. Названието на селото освен Шоп-Тараклия в разни документи и карти е написано още Като Тараклъ, Таракли, Тараклия. Някои изследователи извеждат наименованието на селището от название на татарски род. Думата "тарак" от "ногайски - татарски" език означавала "гребен", а "таракли" - "гребенообразен", то ест този, който прилича на гребен, а по-точно, може би, който ходи с гребен, който живее до (при, въз) гребена, на какъвто (на огромен гребен) се приличава хълмът, източно и югоизточно от селото.
Възможно е названието "гребенци", в турски превод "тараклии" или "таракчи" (впрочем, "таракчи" би се превело от турски човек, който прави или продава гребени.2
Сега град Тараклия е разположено по протежението на двата бряга на една малка река (дере), която се нарича Тараклийка, и тече от юг на изток в подножието на еднобърдо. Това бърдо е нарязано от оврази, които му придават гребенообразен вид, за това и идва названието на града.
Заедно от преселниците от България в град Тараклия е дошла и сватбена традиция. Тя се съхранила и до днешния ден Макар и във видоизменен вид.

1

 Неделчев, Н.Бесарабските българи в град Тараклия. В.Търново, 1998г. с.42.

2

  Неделчев, Н.Бесарабските българи в град Тараклия. В.Търново, 1998г. с.43.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историко-етнографска справка за Tараклия, Mолдова 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.