История и развитие на иранската международнa политика


Категория на документа: Други


 КУРС POLM064 "ИСЛЯМИЗЪМ И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ"

Преподавател: доц. д-р Мира Майер

Санкциите на световната общност срещу Иранската ядрена програма

F38304 Виктория Рачева-Славкова

Ислямска република Иран е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото и Персия. Населението ѝ е около 78 милиона души. Повечето иранци са мюсюлмани, 79% изповядват шииския ислям-официалната национална религия, а около 5% изповядват сунитски ислям. Немюсюлманските религиозни малцинства включват Бахаити, зороастрианци, и християни са около 15%.

Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия Изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ.

Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите.

В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната дванайсетния шиизъм.

През целия 17-ти век Персия е под натиска на Русия и Великобритания и започва процес на модернизация, който продължава до 20-ти век.

Иранците копнеят за промяна и това довежда до Персийската конституционна революция от 1905/1911. Насочена е против деспотичното управление на шах Куажар и довежда до конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима.

През 1941 година в хода на Втората световна война Реза шах Пахлави -шах(цар) на Иран, се опитва да откаже на Великобритания и СССР да разположат войски в страната, за което е принуден от Съюзниците да абдикира. Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран.

През 1953 Иранския премиер Мохамед Мосадек, избран от парламента през 1923, е свален от властта от британските и американските разузнавателни служби МИ6 и ЦРУ . "Операция Аякс"

След падането на Моссадек шах Мохамед Реза Пахлави увеличава още повече диктатурата. Със силна подкрепа от САЩ и Великобритания, шахът още повече модернизира иранската индустрия, но потъпква гражданските свободи. Аятолах Рухолах Хомейни става активен критик на Бялата революция на шаха и публично осъжда правителството.

Хомейни е арестуван и хвърлен в затвора за 18 месеца. След освобождаването му през 1964 г. Хомейни публично разкритикува правителството на Съединените щати. Шахът е принуден да го изпрати в изгнание. Хомейни е изпратен първо в Турция, а след това в Ирак. През 1978 Садам Хюсеин го съветва да напусне Ирак и той се отива във Франция. Докато е в изгнание, той продължава да денонсира шаха. Автократична власт на шаха, включваща системно изтезание и други потъпквания на човешката свобода, довежда до Иранската революция и сваляне на неговия режим през 1979г. След повече от година политическа борба между множество различни групи, Ислямската Република е основана под Аятолах Хомейни чрез гласуване.

На 22 септември1980г. започва Ирано-Иракската воина прекратена на 20 Август 1988 с мирен договор.

Политическата система на Ислямска република Иран се основава на Конституцията от 1979 г.

Лидерът на Ислямската Република Иран наричан "Върховен водач" е отговорен за очертаване и надзор на общите политики на държавата. Върховният водач е главнокомандващ на въоръжените сили, контролира военното разузнаване и операции по сигурността и разполага с изключителни правомощия да обяви война или мир.

В момента Върховен водач на Иран е Али Хаменей, който също така служи като президентът на Иран 1981-1989. През 2010 г. "Форбс" го посочва на 26-то място в списъка на най-влиятелните хора в света. През юни 1981 г. Хаменей става жертва на опит за убийство, като от тогава е с парализира дясна ръка.

Али Кхаменей в болницата след атентата. До него седи Мохаммад Али Раджаи- вторият президент на Иран, убит на 30 Август 1981, две седмици след встъпването му в длъжност, при експлозия по време на среща с министър-председателя и главния секретар на Висшия съвет за национална сигурност. Експлозията отнема живота на Раджай, Бахонар- министър-председател и трима души.

След върховния водач Конституцията определя Президентът на Иран като най-висш държавен орган. Президентът се избира чрез всеобщи преки избори за срок от четири години и може да бъде преизбран за един мандат. Президентските кандидатури трябва да бъдат одобрени от Съветът на настойниците предварително, за да се гарантира верността си към идеалите на Ислямската революция.

Президента отговаря за изпълнението на Конституцията и за упражняване на изпълнителната власт, с изключение на въпроси, пряко свързани с върховния водач, който има последната дума по всички въпроси. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не контролира въоръжените сили. Въпреки че президентът назначава министрите на разузнаването и отбраната, обикновенно президента получава изрично одобрение от върховния водач за тези двама министри, преди да ги представи на законодателя за вот на доверие.

Сегашният президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад е четвъртият президент на Иран, избран в президентските избори през 2005 г. и преизбран на балотаж през 2009 г. с мандат до 5 Август 2013г.

През 90-те Махмуд Ахмадинеджад е областен управител на Ардебил, а през 2003 г. става кмет на Техеран. Кандидат-президентската кампания на Ахмадинежад го представя като "човек от народа". Той обещава приходите от петрола да стигат по-пряко до хората. Бивш член е на твърдолинейния Ислямският революционен гвардейски корпус (Революционна гвардия) и бивш инструктор в доброволческите милиции Басидж. Тези връзки на Ахмадинежад предизвикаха опасения, че той ще покани старите си военни другари за колеги в кабинета си. Гвардията, включена от САЩ в списъка на организациите, подкрепящи тероризма, разполага със специален корпус за операции зад граница, наречен "Кудс" (Ерусалим). Той е опора на радикални ислямистки групи в Ирак, на Хизбула в Ливан, Афганистан и др. Революционната гвардия наброява около 125 хиляди души и има сухопътни, военноморски и военновъздушни части. Командването й е независимо от иранскта армия. Гвардията контролира ракетната програма на страната и се предполага, че има достъп и до ядрената.

От 2001 година Революционната гвардия постепенно навлиза в политиката и най-вече в икономиката, използвайки добре факта, че настоящият Държавен глава Махмуд Ахмадинеджад е излязъл от нейните редици. През последвалите години разгръща мащабна икономическа и политическа мрежа.

Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на "излъчването на непристойна западна музика" по каналите на иранското радио и телевизия. Избухналите протести на младото население главно в големите градове са брутално смазани от паравоенните формирования на милициите Басидж, чийто бивш ръководител е Ахмадинежад.

Съвета на експертите, който се събира годишно за една седмица, се състои от 86 "добродетелни и учени"духовници. Те се избират за осем години по време на президентските и парламентарни избори. Съветът на пазителите определя допустимостта на кандидатите. Съвета на експертите избира Върховния Лидер "и има конституционното право за премахване на Върховния Лидер от власт по всяко време.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История и развитие на иранската международнa политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.