История на българската журналистика – 19-ти век.


Категория на документа: Други


15. История на българската журналистика - 19-ти век. Периоди и историческо развитие на българския печат. Журналистите П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Хр.Ботев, З. Стоянов.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век в българия започва епохата на националното Възраждане. През 40-те години на 19-ти век се появява първата необходима предпоставка за зараждането на българския печат - българската интелигенция. Това са грамотни хора, достатъчно подготвени, за да могат да създават вестници и списания. От тях е създаден навика да се четат вестници и се появява желанието, освен чуждестранен периодичен печат, да съществува и български печат.
Потенциални читатели на вестниците са булгарски търговци, занаятчии и българската интелигенция - учители. Тези грамотни хора могат да пишат за периодични издания, а заможните българи е можело да отделят средства за издаване на вестници и списания. За да се зароди периодичен печат били необходими и технически предпоставки:поща и печатници. През 1842 г. турската поща се е движела от Цариград към българските земи всеки понеделник, а за Анадола - всяка сряда. След като още в средата на 15-ти бек Гутенберг открива печатането в българсите земи, които се намират под турска власт, дълго време няма печатници.
Едва през 1828 г. самоковслият възрожденец Никола Карастоянов, учител и книжар, решава да създаде печатница в Самоков. Купува ръчна печатарска преса, поради липса на букви е печатал с църковни щампи. В едно писмо на Ал. Екзарх до френското министерство на външните работи и членове на френския парламент, той моли не само да се печатат български книги в Париж, но и да се отвори българска печатница в България. До освобождението на България турските власти не дали разрешение за печатница в българските земи. Самите те създават през 1864 г. в Пусе своя печатница, която е единствен ав България преди освобождението. Те се насочили към чужди печатници притежаващи български букви.
В началото на 40-те г. в редица градове като Буда-Пеща, Букурещ, Белград, Москва, Лайбциг, Одеса и дг. Има добре уредени чужди печатници с български букви, в които се отпечатват български книги. Известно е, че в Букурещ през 1844-45 г. е работела печатницата на Ретър Сапунов, а през 1847-49 г. печатницата на Антон Панов. Следователно може да с каже, че в началото на 40-те г. на 19-ти бек съществуват всички предпоставки за създаване на български периодичен печат - интелигенция, пощенски съобщения, печатница.
Периодизация на българската журналистика

1-ви период - от 1844 до 1877 г.
2-ри период - от 1878 до 1885 г.

1-ви период - Българският периодичен печат през Възраждането се дели на вътрешен и емиграндски печат. Вътрешният печат се нарича български печат, който се развива на територията на Османската империя. Той се дели на 3 подпериода:
1. преди Кримската война
2. след нея
3. от Балканската криза до Руско-Турската война
През първия период - появяват се първите български вестници и списания, като с."Любословие" (1842), в. "Български орел'(1846). Изданията се разпространяват легално в Османската империя.
През втория период - Раждане на българската политика на новото време - търсене на църковна и гражданска свобода, и се ускорява модерния процес в печата. Вътрешният печат е центриран около оновно събитие - борба за самостоятелна българска църква. През този период се издават множество вестници предимно в Цариград, като в. "Турция" - ред. Никола Генович, в. "Македония" и в. "Гайда" - Петко Славейков и др.
През третия период - По думите на Х.Ботев "време, когато журналистиката е едно от пурвите средства за революцията". Това се отнася както за вътрешния печат, така и за емигрантския печат.
Още в публикуваната програма на България за национална независимост отправена от султана през 1845 г. се съдържа и заявката за вестник. Петте точки в тази програма започват с желанието за българска църква в Цариград и следва " Правото да се печатат газета по български език' (1845г.- Иларион Макариополски).През 1859 г. в Цариград на тържествата в чест на построяването на българската църква, в ритуална оловна кутия са поставени български вестници.
По време на Възраждането, българсият елит както в Османската империя, така и в емиграция, получава власт главно от периодиката и чрез нея изгражда представата за себе си. Така интелигенцията се превръща в политически водач и започва да доминира в обществените събития през последните две десетилетия преди освобождението, които са връх в развитието на възрожденската журналистика. Пример за това 133 души вестникари, трета грура след духовниците и учителите.
Емигрантската преса включва български вестници исписания създавани извън България. Тя се характеризира чрез следните периоди:
1. Началото на 60-те г. на 19-ти век - появата на революционния печат и вестници на Г.С.Раковски.
2. Втората половина на 60-те г. след 1866 г., когатонароди са във фаза на подем и национално-освободително движение. Това води до появата на нови емигрантски, политичекси вестници - "Народност" (Иван Богоров и Иван Грудов - издава се в Букурещ 1867 г.), "Дунавка зора" (1867), "Браила" и "Отечество (Добри Войников).
3. Времето от края на 60-те до 70-те г. на 19-ти век очертан от действията на БРЦК и неговите печатни органи: Каравеловите вестници в Букурещ - "Свобода", "Независимост", Ботевите - "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме".

2-ри период:
І. Печатът в Княжество България
1. От 1878 до 1881 г. (учредително събрание за Търновската конституция до суспендирането и) - консервативен и либерален печат
2. От 1881 до 1883 г. печат на Режима на пълномощията
3. От 1883 до 1885 г. - от възтановяването на конститъцията до Съединението
ІІ. Печатът в Източна Румелия

Журналистиката на П.Р.Славейков
На 15.06.1863 г.в Цариград излиза в. "гайда", определян като сатиричен вестник за свестяване на българите. Това епървото хумористично българско издание. Заслугата е на Славейков, който е издал: "Смесна китка", сътрудник е в "Цариградски вестник", "Български книжици", "Дунавски лебед".
С в. "Гайда" започват десетте години наречени "Периода Славейков", и през който той дава тон на българския печат. "Гайда" излиза в продължение на 3 години, като в съдържанието му се налагат няколко основни теми - църковния въпрос, който се интерпретира в множвство статии, прегледи, кореспонденции, дописки, фейлетони и стихове. Вестникът насърчава действията срещу гръцкото духовенство. Отделя се място и за материали за бълг. Училище и култура. Поставя се въпросът за откриването на висши спициализирани училища за живопис. "Гайда" се бори срещу невежеството и отбелязва всяка културна промяна - нови книги, вестници, списания. Вестникът се занимава с икономически въпроси, като инициативата за създаване на българско параходно дружество, построяването на памучна фабрика в Пловдив. Вестникът има и своите политически задачи - воюва срещу чорбаджиите и едрите търговци.
До 22.04.1865 г. вестникът бил спрян от властта, в резултат от комбинирана атака на противниците му. Тогава Славейков влиза в редакторството на в. "Турция", но само докато получи разрешение да издава в продулйение на 3 години в. "Гайда". За да продължи трябва да го издава като списание. Това води до промяна в съдържанието, липсват сатирата и полемиката, критическият патос е приглушен.
Вестникът остава оригинално явление в българската периодика, защото не е имал предшественик. Не е случайно, че за първи път стихотворението на Ботев "Майце си' е поместено в последния врой на "Гайда".
Още преди да е спрял издаването на в. "Гайда", Славейков започва на 03.12.1866 г. да издава в. "Македония' - той има 6 години, от които последната е непълна (18 бр.), поради внезапното спиране на 23.07.1872 г. Вестникът е седмичник, но през 4-тата за известно време излиза 2 пути седмично. Още в 3-тата година на "Гайда", Славейков известява, че ще започне да издава "Македония' на български и гръцки език. Целта на вестника е да развие народното чувство у македонците и да ги приучи на "българско четене и български език", още и да служи като проводник на "български идеи пред нашите едноверци гърците". Към тази задача, Славейков се връща в 1бр. на в. "Македония". Той определя вестника си като "вестник на народа" и желанието му е да преудолее информационния модел и да постигне вестника на идеята, които да влияе на общественото мнение. В тази връзка Славейков помества статията "Народното мнение", в която обяснява - що е обществено мнение?. Като разбира пропагандното влияние на вестника, той си поставя целта да влияе върху чужди среди. Именно поради тази причина превежда важни статии по църковни въпроси на гръцки език. Програмата на вестника е трудна за изпулнение и трудно се проследява съдържанието на вестник излизал 6 години. През този период има важни промени в обществения живот на България. В "Македония" се следи движението на църковния въпрос и взема становище по всяка фаза на развитието му. Решително се охвърля проекта на патриярх Григорий шести за самостоятелна българска църква само в дунавска България.
През 1870 г. турското правителство издава фермана за учредяване на българската църква. "Македония" приветства този дългоочакван акт, както прави и целият вътрешен печат. След разрешаването на този въпрос в. "Македония" се насочва към дискутиране на устройството на българската църква. Вестникът е за колективно управление на църквата и е против монархическия принцип. Освен това вестникът се обявява против пожизнения избор на екзарх. Славейков се бори за за народно училище или "великият въпрос за нашите училища, ще заеме знаменитостта на църковния въпрос". В статията си "Народен образ и народно духовенство", Славейков пише "Само истинно образования и просветения человек, бива свободен и честит, а неученият и непросветения е всякога роб".
Славейков се бори за българско национално уилище и още в разрешаването на църковния въпрос, той се противопоставя на гръцкото влияние в българските училища и на проекта на Мидхад паша.
"Македония" взема отношение към въпросите на българската култура, като се печата статии за литературен език без да се теоретизира. Въпреки това вестникът помества сравнително малко литературни материали. Въпросите за външната политика са добре застъпени, особено с информация по събитията в съседните страни. Вестникът използва външни източници и се интересува основно от т.нар. "Източен въпрос", но предпазливо, за да не го спрат, като се наблюдават реформите на Мидхад паша.
По примера на Раковски и Славейков целенасочено отпечатва текстове на гръцки език, като общия им брой е 91, поместени в 108 бр. от общо 308 бр. на вестника. Те се отнасят предимно до създаването на българската екзархия. Целта им е да се разяснява българската теза и да се докажат българските искания. Повечето от тях са статии, писма, дописки.
Вестникът не е приеман единодушно в цариградския печат и е имал своите противници - чорбаджии. Турскофили, висше духовенство, груцката патриаршия, турската власт.
Периодично "Македония" е спиран за месец през 1869 г. или за още по-дълъг период (4 пъти общо). Достига до края си с поместването на статията "Двете касти и власти". Тази статия е отпечатана през 1872 г. и неин автор е Светослав Миларов, близък сътрудник на Славейков. В нея се отбелязва, че църковният въпрос има и политически характер и социален смисъл. Статията е насочена крайно отрицателно против кастата на чорбаджийството, нар. "нашите аристократи". Още на следващия ден след излизането на статията, в. "Македония" е спрян завинаги.
Това е най-разпространения български вестник по време на Бъзраждането - 3600 абоната, разпространяват се по всички български краища чрез учителите.
С в. "Македония" не приключва журналистическото творчество на Славейков. За да издава вестници той купува печатницата на "Цариградски вестник".
През 1871 г. Славейков започва да издава в Цариград списание за деца - "Пчелица или ред книжки за деца". Излизат 7 книжки - 350 абонати.
През същата година той издава 2 книжки от първото българко списание за жени - "Ружица или ред книжки за жените" - за здравето и хубостта на жената, за модата.
След като спрели "Македония", на Славейков му е забранено не само да издава, но и да сътрудничи в други издания.
Участва в сп. "Читалище"(1873 ), В. "Шитош" (хумористичен),редактор е на в. "Звънчатий глунчо".
П.Р.Славейков е най-значителният от българските журналисти и публицисти в рамките на вътрешния печат. Той разгръща дейността си от началото на 60-те до началото на 70-те г. на 19-ти век, като по легален път и с легални средства издава своите вестници и списания. Славейковите вестници създават обществено мнение сред българите, дължащо се на факта, че той пише на разбираем, емоционален и вълнуващ език. Той обогатява българската публицистичен речник, като заема много термини от чуждия периодичен печат - френски, руски, гръцки. Славейков използва разнообразни жанрове: статии, прегледи, полемики, бележки, пътеписи, информационни дописки и литературно-критически текстове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на българската журналистика – 19-ти век. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.