История на Лувъра


Категория на документа: Други


От мрачна крепост през Средновековието през пищен дом на Краля Слънце Луи Четиринадесети до един от музеите с най-прочутите колекции и най-дългите опашки в света - добре дошли в Лувъра!
Произходът на името Louvre е неясно. Според френския историк Henri Sauval , Лувъра получи името си от франките leovar дума или leower , което означава укрепено място . Но това вече е известно, че е грешен , няма такава дума.
Лувърът е най - големият музей във Франция и най - посещавания музей в света с повече от 8 милиона посетители всяка година, също е и исторически паметник. Намира се на десния бряг на Сена. В него се помещават над 380 000 експоната и 35 000 произведения на изкуството, датиращи от праисторията до XIX век. Музеят е разположен на площ от 60,60кв.м. Музеят Лувър се намира на територията на двореца Лувър, който Луи XIV използва за да събере кралските колекции.

Историята на Лувъра започва още от далечната 1190 година, когато крал Филип Втори построява първия замък на мястото на днешния Лувър,неговата роля е била защитник на Париж от недобродетелни набези. Останки от укреплението днес могат да се видят под залата на Кариатидите.
.
През следващия век се издига впечатляваща крепост, чиято основна цел е да предпазва Париж в най-слабата му част.
С течение на годините Лувърът спира да играе военна роля, като основната причина за това е новоизградената крепостна стена, която обхваща много по-широк район от столицата и през ХIV в. днешният прочут музей окончателно остава във вътрешността на града.
На френския престол се изкачва Карл V, който пренася прочутата си библиотека в една от кулите и преустройва крепостта-замък, като я превръща в своя резиденция.
През 1527 г. Франсоа I издава заповед за разрушаването на главната кула и предните укрепления до основи и за създаване на градини на мястото на укрепленията.
Няколко години по-късно (през 1546 г.), по проект на арх.Пиер Леско, върху основите на крепостта започва строителството на модерен дворец. Архитекта работи по поставената му задача до края на живота си, като негов основен съмишленик е скулптура Жан Гужон. Двамата заедно изграждат Югозападната фасада на Квадратния двор.
Людовик ХIV си поставя за цел да издигне нови пристройки, а за оформлението на източната фасада на сградата. Повлиян от френският абсолютизъм по това време Краля Слънце не смята дворец като Лувъра за подходящ свой дом и по тази причина издига Версай, в който се преселва през 1682 г.
Историята на Лувъра продължава с превръщането му в дом на Френската художествена академия през ХVII в.
С избухването на Великата Френска революция той става национален музей, известен сред всички в онези времена като Френския музей.
Откриването на първата експозиция в музея става на 10 август 1793г. С 537 картини, като основната част са били притежание на църквата и на кралското семейство. Поради структурни проблеми, музея е бил затворен в периода 1796 - 1801г. . Така през 1878 се довършва и новото крило на Лувъра, за да може да придобие сегашния си вид. През всичките тези векове, кралският дворец е усъвършенстван и извайван. В тази сграда са били поканени редица именити художници и занаятчии, които са оставили следата на културата, за да можем днес да се радваме на това чудо на човешката дейност.

През годините до сега Лувъра претърпява множество реконструкции и промени.
През Втората световна война, от 27 август до 28 декември 1939г., с конвои от камиони от музея са изнесени и скрити извън Париж по-голямата част от произведенията, с изключение на твърде тежките или маловажни експонати, които са оставени в мазето.
След приключването на Втората световна война, евакуираните експонати са реставрирани и експонирани по съвсем нов начин. Една част от колекциите в някогашния дворец са изнесени, преразпределени в други музеи.
След 1947 г. Музея на импресионизма и Музея на марината вече не са част от Лувъра.
При навършването на двеста годишнината от избухването на Великата френска революция и откриването на Лувъра се извършва едно от най-големите преустройства и разширяване на знаменития музей. Първият етап на реконструкцията се състои в създаването на нова подземна зона за посрещане на посетителите. Именно това е и етапа на създаването на така нашумялата стъклена пирамида на архитект Е Мин Пей.
Втория етап е с цел преустройство на корпуса Ришельо, който в миналото е приютявал Министерството на финансите на Франция.

След извършване на цялостната реконструкцията експозиционната площ на един от най-големите музеи в света се удвоява, експонатите в постоянната експозиция се увеличават с една четвърт и се разпростират в нови 165 зали. Не са пропуснати и уникалните външни статуи и всички фасади, които също са реставрирани.
Фондовете на Лувъра съдържат над 250 хил. музейни предмета принадлежащи към осем основни отдела: Древен Египет, Античен отдел с Древногръцки,Римски и етруски паметници, Изкуство на Близкия изток, Ислямско изкуство, Скулптура, Живопис и декоративни изкуства и Гравюри и графики .Принципа, по който е изградена експозицията е хронологичен, а при живописта и по национални школи.
Експозициите са разделени в три департамента(крила) - Денон, Ришельо и Съли.Най-много посещения отбелязва обаче зала 'Денон',където се съхранява невероятния шедьовър 'Мона Лиза'. За нещо съвсем различно, можете да отидете на приземния етаж на крило Съли, където можете да видите някои останки от средновековен замък на Лувъра. В новите зали на крилото Ришельо намират мястото си отделът за скулптура, отделът за декоративно изкуство, колекцията Северноевропейска живопис, част от Френската живопис и колекцията Ислямско изкуство.
Лувърът заема едно от челните места в света по брой предмети в областта на Египетското изкуство - над 50 000 експоната,включващи артефакти от цивилизациите на Нил, датиращи от 4000г.пр.Хр. до IVв. Охраняван от Големия Сфинкс, колекцията се помещава в повече от 20 стаи. Историческите предмети са разположени в хронологически ред, като най-напред са представени експонати от Старото царство - папируси ,инструменти, дрехи, бижута, игри , музикални инструменти и оръжия.

Експонирана е мастаба - гробница от III-то хил. пр.н.е., в чиято подземна част се намира саркофаг с мумията на египтянин, заемал важен пост. Творбите на Новото царство (ХVI -ХII в. пр.н.е.) са представени с отделни монументи от огромните храмови комплекси в Луксор и Карнак.
Втората експозиция - антики от Близкия Изток ни "изобразява" цивилизациите на Близкия Изток и първите заселвания там. Тя е разделена на 3 части - Източно Средиземноморие, Месопотамия и Иран. В 24 зали обграждащи вътрешния Квадратен двор са изложени уникални музейни предмети открити при извършването на археологически разкопки в Месопотамия. В приземния етаж са показани огромните паметници, които са вградени в специални ниши. Сред богатството от паметници се откроява Сборникът от 282 закона на Хамурапи. Черният базалт върху, който е изсечен е с височина два метра и датира от времето на неговото управление на Вавилон.
В отделът за антично изкуство се съхраняват над 24 000 експоната, като най-ценните от тях участват в постоянната експозиция на първия етаж на бившия дворец. Този отдел съществува от 1800 г. - най-старият в музея. Съдържа гръцки,етруски и римски антики,датиращи от Неолита до VI в.
Първата среща на посетителите при влизането им в Лувъра е с един от античните шедьоври на древногръцката скулптура - "Нике"отСамотраки.
Безспорно сред скулптурите от този период най-известна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.), творение на неизвестен ученик на Праксител. След откриването й през 1820 г. на остров Милос, скулптурата е изпратена като подарък на Луи Филип от френския посланик.
Една от най-богатите антични сбирки в Лувъра е на художествената древногръцка керамика. Тя може да се види в 10 зали.
Изкуството на Древния Рим включва най-вече портрети и скулптурни релефи, както и великолепните римски мозайки от Италия и Северна Африка. Доста голяма е и колекцията на етруското изкуство, която е представена предимно от саркофази и погребални предмети.
Интересна част от колекцията е саркофага от теракота (VI в. пр.н.е.), той е създаден по времето на най-големия разцвет на етруското изкуство.
Римските произведения на изкуството, представляващи предмети на лукса или накити, заемат особено място сред античното творчество. Най-голяма е колекцията Боскореал, открита при провеждането на разкопки във вила в Помпей през 1895 г. Сбирката е запазена благодарение на изригналия вулкан Везувий (79 г.), който я консервира, след като тя е свалена в приземния етаж на вилата от нейните собственици. Множество златни и сребърни съдове, фигурки на антични богове, статуетки изобразяващи животни и растения, вази, чаши и блюда покрити с тънки релефи са част от тези шедьоври на римското приложно изкуство.

Най-новия отдел в Лувара е на ислямското изкуство,простиращо се на "тринайсет столетия и три континента".Сред артефактите от собствената колекция на Лувъра и от други частни колекции влизат килими от Индия от времето на Моголската империя, миниатюрни картини от Иран, показващи сцени от "Хиляда и една нощ", и удивителни златни и сребърни купи от Египет и Сирия, датиращи от 1330 и 1340 г.

В отдела Скулптура се съхранява колекция от западноевропейски творци от ХII до ХVIII век. В този отдел средновековната скулптура почти няма представители. Могат да се видят само отделни образци от катедралите в Шартр и Рейм. Представители на ХIV в. са статуите на Карл V и съпругата му Жана Бурбонска, изработени като Св. Людовик и Маргарита.
Колекцията представяща Ренесанса е значително по-богата. В този период е творил великия ренесансов художник и скулптор Микеланджело. Лувърът е единствения музей извън Италия, който разполага с такава богата колекция от негови шедьоври.
Несъмнено отделът, който представлява най-голям интерес за посетителите и разполага с най-богати сбирки е за живопис. Експозицията включва над две хиляди картини и е разгърната в продължение на 2 750 метра. Подредени в хронологичен ред, също така според школи и автори, в този отдел могат да се видят платната нa редица световноизвестни художници.
Представители на Италианската живопис от ХIII до ХVII век са Паоло Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и др. автори от Ранния Ренесанс.
Покровителстван от крал Франсоа I, Леонардо да Винчи изкарва последните години от своя живот във Франция. Това е и причината Лувъра да притежава може би най-голямата колекция на великия творец: "Мона Лиза", "Мадоната в пещерата" и др. Доста добре представени са и картините на Рафаел. Заедно с известните му Мадони, на това място е експониран и портрета на италианския хуманист Балтасар Кастилионе. В експозицията могат да се видят и творбите на: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторенто, Караваджо.

При Наполеон I събирането на експонати нарасва значително, благодарение на успешните му военни походи, а Лувърът е преименуван на "Musée Napoléon". След поражението на Франция при Ватерло, бившите собственици на ценни предмети си ги изискват обратно и много произведения, конфискувани от войските на Наполеон, са върнати на първоначалните им притежатели, но администрацията на Лувъра скрива голяма част от експонатите в качеството им на частни колекции.

Видни представители на Испанската художествена школа са Ел Греко - "Свети Людовик", "Разпятие", Рибера, Франсиско Сурбаран - "Свети Бонавентур на Лионския събор", "Смъртта на Бонавентур" и др.
Фламандската школа също заема солидно място сред останалите богатства на френския музей. От нейния най-ярък представител Рубенс на вниманието на посетителите са представени 21 картини рисувани по поръчка на френската кралица Мария Медичи за Люксембургския дворец в Париж - портрети на Мария Медичи, Хенрих IV, Людовик ХIII.
От холандската школа през ХV век са изложени платната на Ян ван Ейк - "Мадоната на канцлера Ролен"и др. Значително бедно е представена Немската школа. Някои от творбите, които са експонирани в Лувъра са Автопортрет на Дюрер.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на Лувъра 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.