История на обувката


Категория на документа: Други


 СЪДЪРЖАНИЕ :
1.Увод. ...........................................................................................................1
-История на обувките. .................................................................................1
I.Глава. ............................................................................................................16
-Конструиране на обувки. ..........................................................................16
-Основни етапи при разработването на моделите. ..............................19
-Методи за разработване модели обувки. .............................................20
-Съвременни конструкции на обувки. ......................................................21
-Конструиране на украшения. ....................................................................23
- Конструиране на токове. ...........................................................................27
-Конструиране на фортове. .........................................................................28
-Материали за производство на обувки. .................................................29
II.Глава. ............................................................................................................31
-Колекция "Седемте смъртни гряха". .......................................................33
-Описание на колекцията и легенди. .......................................................34
-Конструктивен чертеж на базов модел. .................................................56
-Технология на изработване на базовия модел. ..................................57
III.Глава. ..........................................................................................................58
-Изводи. ..........................................................................................................58
-Музей на обувките "Бата". ........................................................................59
1.Увод.
Обувките са неизменен аксесоар и необходимост в нашето ежедневие.Те са допълнение към цялостният стайлинг без който модния ансамбъл не би бил цялостно композиционно решен. Обувките говорят за характера на индивида . Те говорят красноречиво за неговия социален статус, култура ,навици и религия . Още от дълбока древност хората имат нужда от обувки за да предпазват краката си от нараняване. Във времето те се променят за да достигнат до днешните шедьоври като изкуство.
Историята на обувките крие своето начало някъде далеч назад във времето. Испански пещерни рисунки показват, че дори преди 15 000 години, хората увиват животински кожи около краката си, по подобие на днешните обувки.
Обувките са едно от първите неща, които човека се е научил да използва. Когато пътува през труден, каменист терен, хората бързо осъзнават необходимостта от средство, с което да предпазят краката си. Исторически сведения от Китай, Египет и други ранни цивилизации споменават използването на обувки. В библията също има споменаване за ­обувки. Обувките в библията се използват като вид капан за духове.Най-ранното сведение за използване на обувки като спиритуален капан е от XIV век. Създаването на обичая се приписва на един от неофициалните светци на Англия Джон Скорн .Той се прочува със забележителния си подвиг да залови дявола в обувка.

Древните хора използват наподобяващи чорап предпазители за крака. Първите обувки с твърда подметка са създадени от старите египтяни. Квалитетността, вида на обувките съответства на статуса на притежателя им. Висшата класа носи висококачествени сандали, отворени отпред, докато обикновените хора носят стари и изтъркани сандали. Робите нямат право да носят обувки - задължени са да ходят боси.
Китай е най- вероятно предтеца на обувките на токове, които носят гейшите. Те са на изключително високи платформи-котурни, които изискват доро обучение за ходене на нея. Трудно, но предизвикателно.
В древна Гърция и Рим предците на днешните обувки са също платформа с високи дървени или коркови подметки. Особено популярни са актьорите в Гърция, които носят обувки на различна височина , показваща съответно различен социален статус.
В древен Рим- търговията с човешка плът не е незаконна, затова за по-лесно идентифициране, жриците на любовта носят високи обувки, предшестващи днешните обувки на високи токове.
Своята разходка във времето обувките на висок ток извървяват и в Средновековието, когато и мъже, и жени носят налъми с дървени подметки. Характерни за този период са и обувките "пигаш",те са с дължина от 30 до 50 см.Тъй като улиците не са павирани ,за да предпазят краката си от калта, обувките се слагат върху дървени ски или кокили .През 1400-та година обувки с дебела подметка се създават и в Турция и стават популярни в цяла Европа до средата на 1600-та. Те са с корк или дървесина и високи 7до 8 и дори 30 инча, което изисква жените да използват бастуни или служители, които да им помагат да ходят.
Венецианците също правят от обувките с висока подметка символ на висок статус при жените. Един посетител на романтичния град дори отбелязва, че те са "изобретени от съпрузите, които се надяват, че тромавите движения на жените им ще доведат по-трудно до незаконни връзки". Колкото и смешно да звучи, туристът съвсем не греши. В действителност, китайските наложници и турските жени в харема носят високи обувки не само по естетически причини. Целта е така да се предотврати бягство на жените.
Популярността на високите токове нараства през 1500-та година от ездачите, тъй като този тип обувки предпазва краката от подхлъзване. Официално високите токове прохождат в света на модата благодарение на Катерина Медичи. Тъй като не била особено висока, тя търсила начин да заслепи френската нация и да компенсира височината си. Така намира решение именно във високите токове, които й придават по-внушителен вид и телосложение.
До 1580-та година токове са модерни и популярни и за двата пола, и най-вече за тези, които са по-заможни. В периода на късното Средновековие се носят островърхи обувки .
В началото на 1700-та кралят на Франция Луи XIV често носи токове ( обувки пачи крак), украсени с миниатюрни сцени на битка.

Постепенно започва да се счита, че подобно на корсета, високите токове оформят тялото, за да го правят по-аристократично и желано. И това довежда до тяхната присъда. Масачузетската колония приема закон, забраняващ на жените носенето на високи токове. Счита се , че така те омагьосват мъжете. По силата на този закон жените с токчета са съдени като вещици.
През 1800 година в Северна Америка се появяват първите механични фабрики за производство на обувки. В действителност от 1900 година човечеството сътворява различни обувки за двата крака, тъй като до преди индустриализацията изработката на две различни форми е трудна.
Възкръсването на токовете се случва през далечната 1860-та. Тогава токовете стават модни и популярни отново, а шевните машини предлагат и още по- голямо разнообразие в модела им.
"Високите токове -символ на дръзка женственост".
Викторианското изкуство счита, че високият ток подчертава свода на ходилото. Този свод от своя страна наподобява извивката на жена. С това обаче отново се връща и критиката към високите токове. Противниците им считат, че токовете създават повече сексуално агресивна походка, която сравняват с "отровна кука", която хваща непредпазливия мъж.
В по-ново време популярността на токовете е сякаш ту стъпка напред, ту стъпка назад. Макар че високите токове се радват на широка популярност в края на XIXвек, в началото на ХХ век жените имат нужда от по-удобни обувки. По време на Голямата депресия през 30-те години, модерни стават по-ниските и квадратни токове на обувките.

1920-1930 Обувки

Обувните принадлежности се показват под късите рокли и им се обръща голямо внимание като за аксесоар към облеклото. Обувките се превърщат в индустрия през 1920г. и се развиват като специфичен дамски, детски и мъжки аксесоар. Носените токове са около 2 инча високи и се променят като височина до 1930г., когато са значително снижени и се носят тип кубинки. Закръглените обувки са наречени Mary Janes.

Т-образните или други с панделки, започват да се преобразяват в различни модни форми. Пайетите или други блещукащи дрънкулки са често срещани. (Всъщност бродериите, камъните и пайетите украсяват обувките в Египет, Крит, Византия и през Ренесанса).
През 1930г. обувките започват да изглеждат по-тежки, но пък от към страната на пръстите са по закръглени и с леко издадено на горе бомбе.
През 1936г. Ferragamo - италиански моден дизайнер, създава клиновидните токове и през 1940г. добавя и платформа към обувките с дебела подметка, така, че обувките стават удобни и могат да се носят по-дълго. Възраждането на висшата мода в следвоенната 1950-та е водена от френския дизайнер Кристиан Диор и неговото сътрудничество с дизайнера на обувки Роджър Вивие. Заедно те разработват ниско нарязана част от обувките, която покрива палеца и предната част на стъпалото. Когато обаче феминисткото движение натрупва инерция, високите токове са заклеймени като сервилност и сексуален стереотип. Те са определени още като обекти, участващи в осакатяването на жените. Токовете се разглеждат още като сравним наследник на корсета. Следствие от поредното заклеймяване на високите токове е намаляването на височината и удебеляването им.
По-късно през 1960 г. се заражда хипи-културата, която отново съживява платформата на обувката.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на обувката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.