Избирателна система в Полша


Категория на документа: Други



Софийски университет "Св . Климент Охридски"
Юридически факултет
Специалност Международни отношения

Курсова работа
на тема
Избирателна система в Полша

гр. София, 2014г.
Съдържание:
I. Увод
- обща характеристика на двете камари на Парламента на Република Полша;
- избор на държавен глава на Република Полша;
- законодателни, изпълнителни и съдебни органи в Република Полша.
I I. Изложение
1.Структура на Сейма ( Долна камара)
2. Структура на Сената ( Горна камара)
3. Насрочване на избори
4. Определяне на избирателни райони
5. Избор на администрация
6. Съставяне на избирателни списъци
7. Регистрация на партии
8. Предизборна кампания
9. Отчитане на изборните резултати и обявяването им
10. Оспорване на резултатите
I I I. Заключение
Република Полша е страна в Централна Европа. Тя е унитарна държава, разделена 16 провинции - войводства, с назначен от правителството административен ръководител Всяко войводство има собствен парламент с председател, наречен маршал. Войводствата са разделени на по-малки структурни единици, наречени повяти или окръзи. Броят на повятите за едно войводство варира от 12 (в Ополското войводство) до 42 (в Мазовецкото) След разпадането на Източния блок Полша се превръща в демократична парламентарна република. Конституцията, приета през април 1997 г., постановява, че Полша е единна държава и местното самоуправление осигурява децентрализация на публичната власт. Конституцията регулира взаимоотношенията между държавната администрация и местните власти. Министър-председателят, войводите и регионалните сметни палати ръководят местните власти. Органите на местното управление, които нарушават Конституцията или актовете на Парламента, могат да бъдат разпуснати по искане на министър-председателя. Изборната система в страната е пропорционална. Президентът е държавен глава и има 5-годишен мандат. Той назначава министрите по предложение на министър-председателя.
Законодателните функции в страната се изпълняват от двукамарния парламент. Долната камара се нарича Сейм и се състои от 460 народни представители. Функциите на Сейма и Сената са уредени в Глава IV от конституцията на Република Полша от 1997г.
Изборите за Сейм са всеобщи, равни, преки и пропорционални и се провеждат с тайно гласуване. Сенатът, олицетворяващ Горната камара, е 100-членен. Изборите за Сенат също са всеобщи и преки, а гласуването- тайно. Сеймът и Сенатът се избират за 4-годишен мандат, а изборите се насрочват от президента.
Изпълнителната власт е съсредоточена в Министерския съвет, начело на който стои министър-председател. Той обикновено е представител на мнозинството в Долната камара на парламента.
Основните съдебни институции са Върховният съд и Конституционният съд. Във Върховния съд съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време. В Конституционният съд, от друга страна, съдиите се избират с 9-годишен мандат от Сейма.
Сеймът и Сенатът започват своята работа от деня, в който сеймът провежда първото си заседание, и продължава до деня, предхождащ първото заседание на следващия избран Сейм. Сеймът трябва да упражнява контрол върху дейността на в рамките на обхвата, определен от разпоредбите на Конституцията и устава на Съвета на министрите. Сеймът може да съкрати своя мандат с решение, прието с болшинство най-малко 2/3 от обшия брой на народните представители. Съкращаването на мандата на Сейма означава съкращаване и на мандата на Сената. Президентът на Републиката, след консултации с маршала ( председателя) на Сейма и с маршала на Сената, може в случаите, определени от Конституцията, да разпореди съкращаване на мандата на Сейма. Заедно със съкращаването на мандата на Сейма, се съкращава и мандата на Сената.
Кандидати за народни представители и сенатори могат да предлагат политически партии и избиратели, но не може да се кандидатства едновременно и за Сейма, и за Сената. В определини от Конституцията случаислучаите, Сеймът и Сенатът, заседават заедно и действат като Национално събрание. То приема свой правилник. Сеймът действа от името на Република Полша при обявяване на война и сключване на мир.
Право на законодателна инициатива имат Сената, президента на Републиката и Министерския съвет. От друга страна, право на законодателна инициатива имат също група от най-малко 100 000 граждани, притежаващи активно избирателно право.
Закон, приет от Сейма, се предава от маршала на Сейма в Сената. Той, на свой ред, в рамките на 30 дни от датата на изпращането на закона може да го приеме без промени, да гласува поправки или да го отхвърли изцяло. След завършване на тази процедура, маршалът на Сейма представя приетия закон за подпис от президента на Републиката. Преди подписването на закона президентът на Републиката може да се обърне към Конституционния съд с предложение относно съответствието на закона с Конституцията. Президентът не може обаче да откаже подписването на закон, който Конституционният съд е признал за съответстващ на Конституцията. Ако президентът не се е обърнал с предложение към Конституционният съд по реда, определен в Конституцията, той може с мотивирано предложение да предаде закона на Сейма за повторно разглеждане. В подобен случай на повторно приемане на закона от Сейма президентът на Републиката няма право да се обърне към Конституционния съд.

Правата и задълженията на Президента на Република Полша са уредени в Глава V от Конституцията. Президентът на Република Полша е най-върховният представител на страната, главнокомандващ на Въоръжените сили на Република Полша. В мирно време президентът на Републиката осъществява върховенството си над Въоръжените сили с посредничеството на министъра на отбраната, както и назначава Началник на Генералния щаб и командващите видовете въоръжени сили за определено време. Той бди за спазването на Конституцията, защитава суверенитета и сигурността на държавата, както и целостта на нейната територия. Президентът е избиран от народа чрез всеобщи, равни, преки избори, а гласуването е тайно. Мандатът му е петгодишен и може да бъде преизбиран само веднъж. В областта на външните отношения президентът ратифицира и прекратява международни договори, уведомявайки Сейма и Сената; назначава и освобождава упълномощените представители на Република Полша в други държави и в международни организации; сътрудничи си с председателя на Министерския съвет и със съответния министър. Президентът на Републиката назначава председателя на Министерския съвет заедно с останалите членове на Министерския съвет. Президентът на Републиката може да се обръща с послания към Сейма, Сената или Националното събрание. Посланията не се превръщат в обект на обсъждане. Глава VI от Конституцията на Репубика Полша определя задълженията на Министерския съвет. Той осъществява вътрешната и външната политика на Република Полша, ръководи и правителствената администрация. Министерският съвет се състои от председателя на Министерския съвет и министри. В състава му може да бъде назначен заместник-председатели на Министерския съвет. Председателят на Министерския съвет, определен от президента, го представлява и ръководи работата му.

Председателят на Министерският съвет, в рамките на 14 дни от деня на назначаването си от президента на Републиката, представя пред Сейма програма за дейността на Министерския съвет с предложение за гласуване на доверие. В случай на неназначаване на Министерски съвет или на негласуване на доверие, Сеймът в 14-дневен срок избира председател на Министерския съвет и предложените от него министри. Президентът на Републиката назначава така избрания Министерски съвет. Членовете на Министерския съвет отговарят персоналано пред Сейма за дейността си, както и по отношение на въпросите, влизащи в кръга на техните компетенции или възложени им такива от председателя на Министерския съвет.

Сеймът изразява недоверие на Министерския съвет с болшинство от общия брой на народните представители по предложение, направено най-малко на 46 народни представители и посочващо кандидат за предател на Министерския съвет. Ако решението бъде прието от Сейма, президентът на Републиката приема оставката на Министерския съвет и назначава избрания от Сейма на председател на Министерския съвет, а по негово предложение - останалите членове на Министерския съвет.

Сеймът може да изрази недоверие на отделен министър. Председателят на Министерския съвет може да се обърне към Сейма за изразяване на доверие към Министерския съвет. Президентът на Републиката, по предложение на председателя на Министерския съвет, извършва промени в състава на Министерския съвет.
Списъците с регистрираните кандидати трябва да бъдат предадени на Държавната избирателна комисия за всички избирателни райони преди полунощ на 40 -я ден преди изборите.
Както при останалите страни с пропорционална избирателна система, и в Полша изборните райони съвпадат с административното разделение на страната на области, наречени войводства. От своя страна те се делят на 379 по-малки единици, наречени повяти или окръзи; най-малката административна единица е гмината или община. Войводствата са 16 на брой: Мазовецко (Mazoweckie), Долносилезко (Dolnośląskie), Куявско-Поморско (Kujawsko-Pomorskie), Люблинско (Lubelskie), Любушко (Lubelskie), Лодзко (Łódzkie), Малополско (Małopolskie), Ополско (Opolskie), Подкарпатско (Podkarpackie), Подласко (Podlaskie), Поморско (Pomorskie), Швентокшиско (Swiętokrzyskie), Силезско(Śląskie), Великополско (Wielkopolskie), Варминско-Мазурско (Warmińsko-Mazurskie), Западнопоморско (Zachodniopomorskie).
Компетентният орган при провеждането на изборите за Сейм и Сенат е Националната избирателна комисия. Всеки отделен избирателен район отчита изборните резултати за своя район именно пред Националната избирателна комисия.
На всяка избирателна комисия е позволено да регистрира един списък във всеки от избирателните райони. Всеки списък съдържа между 5 и 10 имена на кандидати. Списъците трябва да са подкрепени от минимум 10 хиляди подписа на избиратели, живеещи в съответния избирателен район. Ако една избирателна регистрира списъците си в повече от половината избирателни райони, то тя може автоматично да регистрира последващи списъци в останалите райони.
Активното си избирателно право в изборите за Сейм и Сенат, както и в президентските избори, могат да упражнят полските граждани на най - малко 18 - годишна възраст. Избирателни права не се предоставят на граждани, лишени от права заради окончателно решение на съда. Същото се отнася и за граждани, лишени от избирателно право заради окончателно решение на правораздавателен държавен орган.
Пасивно избирателно право в изборите за Сейм се предоставя на полски граждани, които имат право да упражнят активното си избирателно право в съответните избори, и са на навършени 21 г. Пасивно избирателно право в изборите за Сенат притежават полски граждани, които могат да упражнят активното си избирателно право в дадените избори, и са на навършени най - малко 30 г. (В изборите за президент могат да се кандидатират полски граждани на най - малко 35г., разполагащи с пълни избирателни права към Сейма.)
Постоянните избирателни списъци включват гражданите, които имат право на глас, както и постоянно местожителство в съответния район. Гражданин може да фигурира само в един избирателен списък. Регистрирането на избирателите потвърждава тяхното права да избират и да бъдат избирани. Избирателните списъци се делят на Част А и Част Б.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Избирателна система в Полша 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.