Измерения на отношението наука – свобода


Категория на документа: Други


Измерения на отношението наука - свобода

Целта на настоящия труд е да се направи опит за структуриране на познатите ни до момента реализации на научната парадигма. Реализации благодарение на които определен тип научни артефакти са се превърнали в движещата сила на нашето ежедневие. Естествено нормално е такъв опит да ни изглежда абсурден в началото, но концентрираме ли се върху главните фактори от човешкото битие, лесно можем да отсеем дирите белязани от науката. Свободата в този контекст може да се разглежда от няколко позиции; каква свобода ни дава науката, каква свобода има учения занимаващ се с наука, какви ценности (морал) има учения, какво е отношението учен - общество. Нуждата от изясняване на тези отношения се поражда от факта, че развитието на науката има тотален ефект върху социалните отношения, религията, политиката, културата и икономиката в модерните общества. След като проследим морфологията на научния светоглед, затвърдил се в последните няколко века, ще се опитам да очертая възможните пътища на бъдещото му развитие и философските въпроси, които отекват в настоящето.

I. Какво е науката?

Безспорен факт е, че в съвременния свят всички жънем плодовете на научния прогрес. Настроението на модерния човек по този въпрос е, че науката е даденост която съпровожда живота ни от дълбока древност. В това твърдение, разбира се има известна истина, която се разкрива, когато се запознаем с личността на Архимет или Аристотел, но все пак концепцията за науката такава, каквато я знаем в XXI век е сравнително нова. Трябва да се отбележи, че тази философия (наблюдения и опити ) не дава отговор на всички въпроси, които се изправят пред човек, но това което представлява понятието в самото си ядро е мисловна нагласа лишена от предразсъдъци, която се стреми да "преведе и разбере" околния свят и процесите в него.

Морфология на научния светоглед.

Търсенето на отговорите на въпроси, които спохождат човешкото развитие е фундаментално. Въпреки това времената в които се е зародила науката не са били толкова гостоприемно настроени за тази иновационна парадигма, колкото са днес. Много са учените, загубили не само свободата, а и живота си в търсене на обективната истина. Причината за това са догматичната религия от една страна и сляпата вяра в абсолюта на философските съждения от миналите векове (дедуктивният метод на Аристотел). В Средновековна Европа църквата се издига във върховен господар. Тя е земевладелеца, създателя на крале, и носителя на върховната истина. Догмата била закон.

Почти невъзможно е било за съвременния човек да критикува вече установената парадигма, било то с наистина сериозни причини за това. Ярък пример е Галилео Галилей, който оспорвал тогавашното твърдение, че земята е център на Вселената. Това разбира се щяло да разклати из основи суверенитета на църквата и абсолютната й власт над обществеността, и поради тази причина Галилей бил поставен в изолация от своите ученици и сподвижници.

Когато писателите от "Просвещението" на XVIII век, обобщават предходния XVII век, ясно разбираме, че това е зората на науката. Времето на Исак Нютон както го знаят повечето наши съвременници е повлияно от иноваторството на философското и методологично разбиране на света на Френсис Бейкън. Бейкън е човекът, който успява да промени хода на научната дейност и по този начин да даде зелена светлина на множеството търсачи на обективната и независима истина.

II. Кой е Френсис Бейкън?

Идеята на Бейкън (1561-1626) е повратната точка в историята на европейската наука, а по-късно и на световната. Неговият живот е пример за това, че свободата не се дава на готово. Тя трябва да бъде извоювана.

Френсис Бейкън е английски философ, основоположник на материализма. Роден е на 22 януари 1561г. в семейство на аристократи. Баща му е лорд-канцлер и пазител на държавния печат. Бейкън се свързва с опита да се направи логична систематизация на научния подход. Основоположник на модерния индуктивен метод. На него се приписва известният израз "Знанието е сила". Завършил право в Кеймбридж, той става член на парламента, по-късно и генерален арбитър на Върховния съд. От баща си наследява прозвището лорд-пазител на държавния печат. Получава аристократични титли от най-висок ранг. Обвинен в злоупотреба, бива наказан. За известно време се отнемат правата му на държавник. Престоя му в затвора е кратък, но като че ли е причина за решителното му оттегляне от политиката. Отдава се на научни дейности, за да се превърне в пророк на съвременната материалистична наука, посредством индуктивния метод, който развива. Въпреки това приема ортодоксалната религия, защото осъзнава, че ще си навлече неприятности с властите. Защитава идеята, че философията трябва да се свързва само с разума (логиката) и да се абстрахира от мистицизма на теологията. Чрез това разделение света ще придобие по-практичен характер, предимство, което в последствие ще послужи на човек да се издигне над ограниченията на битието, на които по времето на Бейкън се е гледало, като на непреодолимо препятствие.

Бейкъновия подход към научното познание носи заряд към бъдещето. Напомня, че нещата ще се правят така, както никога преди. Посланието му към света е, че трябва да надживеем античният начин да гледаме на познанието, а опитите му ни говорят: ако искате да откриете какво се крие зад ъгъла, отидете и го вижте, това няма как да стане само с дебатиране. Нетърпението в тона на Бейкън установява експерименталната наука, това е новият метод. Това е система от наблюдения и експерименти, които се включват в наречената от него; "масата с открития" (заключения достигнати по научен път).

III. Макс Вебер и конфликта в социалните науки.

Максимилиан Карл Емил Вебер (1864-1920) е немски юрист, икономист и социолог. Един от основателите на социологията, като научна дисциплина. Областта на интересите и научната му работа е необичайно широка: история на древния свят и изследване положението на селяните от областта на западна Елба в Германия в края на 19 век, социология на религията и методология на обществените науки, икономика и юриспруденция, философия и етика. В социологията на Вебер лесно можем да проследим пътя на науката, превърнала се от философска идеология в произвеждащия "статут" аксесоар на бурно развилия се капитализъм в началото на XX век. Ученият успява да синтезира успешно своите наблюдения върху социалните конфликти, променящи политиката, религията и икономиката на модерните общества. Заключенията до които достига са:
* Всяко общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са постоянни и неизбежни.
* Всяко общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти, социалният конфликт е постоянен и неизбежен.
* Всеки елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение.
* Всяко общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение други.

Проблематиката на конфликта се откроява най-ясно с анализа на трите идеално-типични форми на господство - подчинение или форма за осъществяването на власт: традиционно, харизматично и рационално, свързани със стадиите на промяна на социалните отношения и всичко, което се случва в последствие. Разглеждайки тези отношения, неизбежно ще очертаваме постепенно разширяващите се граници на научния прогрес и не до там ясното състояние на спохождащата го свобода.

Традиционен тип господство-подчинение

Коренът на този тип социални взаимоотношения се губи назад във вековете. Според Вебер това е архаичният дух на законността обграден от свещени представи за ред и власт. Чист тип на такова господство се явява патриархалната държава. Това общество, което е предшествало съвременното на Вебер буржоазно общество се гради изцяло от "привързаността към обичайното". Управлението при него се състои от господар и подчинени, изцяло зависими (семейство, слуги, васали). Става ясно, че научната парадигма е напълно невъзможна в общество в което има абсолютна патриархална власт, а свободата на много зависи от решението на малцина (или дори на един).

Харизматичен тип господство-подчинение

Харизмата е важен елемент в творчеството на Вебер. Според него този тип господство е придобит (от природата, бога, съдбата) за разлика от традиционния, който е наследен. Харизматичната личност притежава магически и пророчески способности както и сила на словото и убеждението. Такива личности в историята са Исус, Буда, Мохамед, Цезар и др. Вебер разглежда харизматичната личност, като велика революционна сила. В архаичните общества такава личност (предимно обвързана с новозараждащите се религии) е била причината за пагобните последствия върху установения традиционен ред. В обществата покровителствани от религиозната парадигма обаче, харизматичните личности са учените, които биват обявени за еретици точно поради същата причина. Както вече споменах един от постулатите на Вебер гласи, че социалните изменения са вездесъщи.

Рационален тип господство-подчинение

Вебер нарича този тип господство легален. Тук за пръв път се срещат управляващи и управлявани под опеката на законите. Закони от своя страна водени от причината пораждаща разционални решения, а не от нерационалните желания на определена група хора. Според Вебер този тип господство-подчинение е в основата на зараждащия се съвременен капитализъм. В рационалния характер на господство се изразява главно управлението посредством знания и логично последвалата ги бюрокрация, която поставя границите на системата. "Ежедневната, непрекъсната работа на управлението се води от специалистите чиновници, т.е. от машината за управление." Според Вебер бюрокрацията неизбежно води до демистификация на света, защото вече се разчита единствено на рационалната причина.

За да разберем как и защо науката преживява своя разцвет в съвременните общества, ще се обърнем към сборника от съчинения на Вебер "Протестантската етика и духът на капитализма". В него той излага своята теза, която гласи, че с помощта на вече установената бюрокрация и използването на наемен труд, се стига до неограниченото натрупване на капитал.

Лесно е да си представим последвалия бум в научната парадигма, която прави възможно изчисляването, разпределението и движението на наемния труд и съответно ориентацията на политиката, икономиката и религията в тази насока. От този момент нататък рационалният тип господство-подчинение подсилен с непреклонността на бюрократичните норми предлага на всеки възможността да натрупа капитал разчитайки единствено на своите възможности, неограничаван от господари и традиции. Това е една нова, до скоро неподозирана и бързо развиваща се реализация на свободата в модерния свят.

IV. Свобода от технологиите, или свобода чрез технологиите?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Измерения на отношението наука – свобода 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.