Изработка на тръбни връзки и фасонни елементи


Категория на документа: Други


ИНСТРУКЦИЯ № 2
за изработка на тръбни връзки и фасонни елементи

Във фреоновите хладилни и климатични инсталации, използващи флуорирани парникови газове, основно се използван медни тръбопроводи. Медните тръби притежават следните предимства: гладката повърхност, голямата здравина при малка дебелина на стените, лесно се обработват, газонепроницаемост (херметичност), както и корозионна устойчивост. Дори след дългогодишна употреба вътрешните стени остават гладки, с което се намаляват хидравличните съпротивления в тръбната система.

Въпреки, че медта е твърд метал, твърдост на медта може да бъде променяна чрез нагряване или студена обработка. Така че медни тръби в зависимост от твърдоста са меки, полутвърди и твърди. Меките тръби (до 16 и дебелина на стените под 1 mm) се доствят на руло и могат да се развиват или извиват без инструменти. Над тези диаметри са във вид на твърди тръби.

1. Рязане на медни тръби

Основното изискване при рязане на медни тръби е след тази операция в тръбата да не попадне остатъчен материал (стружки). Различават се два вида рязане (безстружково рязане и рязане със стружки). За предпочитане е безстружковото рязане.

При рязане на медна тръба се използват следните инструменти:

ръчна ножовка
циркуляр
тръборез

* При използване на ръчна ножовка трябва да се изпълнава разрез под прав, при което се образуват вътрешен и външен остатък от материал. Недостатък: при рязането се образуват стружки, които евентуално могат да попаднат във вътрешността на инсталацията.
* Тръборезът е удобен и безопасен инструмент за работа. Той оформя гладък разрез под прав ъгъл. Освен това той предотвратява деформации на тръбата и реже безстружково с минимален вътрешен остатък от метериал.
* Циркулярът е за рязане под прав ъгъл на прави тръби. Използва се за рязане на тръби с голям диаметър и дебелина на стените Той е рентабилен само при серийно производство.

1.1. Процедури при рязане на медни тръби:
* Разчертаване - маркирането върху медната тръба трябва да се извършва по възможност без резки. В практиката обикновено се използват черни моливи или водоустойчиви флумастери.
* Разане с ножовка или циркуляр - инструментът се поставя под прав ъгъл към оста на тръбата. След отрязване тръбата се почиства от стружките.
* Разане с тръборез - тръборез се вкарва в тръбата, след което се натяга ходовия винт на режещия диск и се завърта върху тръбата. Според дебелината на стената трябва да се напрявят няколко последователни операции (натягане и превъртане).

Внимание!!! Тръборезът не трябва да се натяга от веднъж прекалено силно. Съществува опасност от деформация на тръбата, засилено обазуване на вътрешен остатъчен материал и повреда на инструмента (износване на режещия диск).
По-добре: да се регулира натиска и се върти по-често!

2. Почистване на медни тръби след рязане

След рязане остатъкът от материал (стружки, мустаци и др.) трябва напълно да бъде напълно почистен от повърхността та тръбата. За това се използват различни инструменти (например конусен зенкер, нож за почистване на мустаци и други).

Вътрешен и външен остатъчен материал

конусен зенкер за тръби (вътре) конусен зенкер за тръби (отвън )

* Почистване след рязане с ножовка или циркуляр - при рязането се получава външен и вътрешен остатъчен материал. Почистването става с конусен зенкер за тръби (отвън и отвътре)
* Почистване след рязане с тръборез - при използване на тръборез възниква само вътрешен остатъчен материал. Почистването най-често става с нож към самия тръборез.

Внимание!!! При почистване на тръбите от остатъчния материал същите трябва да се закрепват вертикално за да се предотврати попадане на отстранения материал в тръбата. След почистване се препоръчва тръбите да се продухат за отстраняване на полепнали стружки.

3. Огъване на медни тръби

Огъването може да стане на ръка (само меки тръби с малък диаметър) или с инструменти за огъване (инструменти за ръчно огъване или машина за огъване). При огъването трабва да се има предвид минималния радиус на огъване, който зависи от диаметъра на тръбата и метода на огъване. Радиусът на огъване се отнася към оста на тръбата (средната линия).

Огъването трябва да се провежда много внимателно, за да не се стигне до образуване на гънки или напречно свиване. Когато радиусът на огъване е твърде малък, съществува опасност тръбата да се огъне отвън и външната стена на тръбата да стане прекалено тънка. На вътрешната стена на тръбата могат да се образуват гънки.

Радиус на огъване
Грешки при огъване




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изработка на тръбни връзки и фасонни елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.