Изследване работата на държавната комисия по хазарта


Категория на документа: Други




Държавна комисия по хазарта

Дисциплина: Административно развитие и реформи

Държавната комисия по хазарта е държавен орган към министъра на финансите, отговорен за надзора и лицензирането на хазартни обекти на територията на Република България. Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години.

I. История

За първи път хазартът в България е нормативизиран през 1892 г. в действащия тогава Закон за задълженията и договорите. Там се констатира, че задълженията, които произтичат от игра или залог, са "естествени" и тяхното изпълнение не може да се търси по съдебен ред. Четири години по-късно хазартът е забранен. Историята се повтаря в 1923 г., когато се приема Закон за данък и такса на хазартните и за развлечение игри. Пет години по-късно хазартната дейност е забранена. Независимо от това до средата на XX век хазартът се практикува, и то главно в големите градове, като игра на карти, табла, барбут и др. В някои заведения е имало и игрални автомати.

През 1950 година е закрита Държавната парично-предметна лотария и хазартната дейност функционира само в домашен и приятелски кръг. Няколко години по-късно е осъзната направената грешка, възстановена е Държавната парично-предметна лотария, а от 1957 г. е поставено началото и на Спортния тотализатор. В 70-те години постепенно се развиват томболата, игралните казина, игралните зали и др. Българските правителства официално забраняват, но неофициално покровителстват хазарта, тъй като той наред с негативите има и положителни последствия, нещо, което се използва и от социалистическата държава до 1989 г.

Независимо от забранителния режим в началото на 90-те години на миналия век в София функционират три казина: "София", "Шератон" и "Родина", а са в ход и две новооткриващи се: "Плиска" и "Европа". Във Варна работят три казина: "Варна", "Шипка" и "Черно море", в Пловдив - едно казино, а в Боровец и Сандански казината са в процес на организиране.

Законодателното нерегламентиране на хазарта не пречи на властите да разрешават на български организации и чуждестранни фирми да организират в страната игри на щастието.

Първият пробив в регламентирането на хазартното българско пространство в по-ново време е от 1991 г. В Закона за данъка върху оборота и акцизите е предвидено оборотите от хазартни игри с ротативки, ролетки и др. да се облагат с 60% акциз, а на лотариите, томболите и други подобни - с 50%.

Следват неизбежните "сенчести решения" за укриване на доходи. Това намира дори легална проява във: първо, финансовият контрол на хазартните заведения е задължение на техните финансови инспектори, което го прави неефективен, второ, регистрират се фирми с включване в тях на хазартни дейности, чиито печалби се облагат не с необходимия процент, а се дават предметни награди, закупени по занижени цени, като при това те не се изтеглят, което е форма на измама, трето, по улици, площади и градинки се организират разнообразни хазартни дейности (банка "Антинари", циганско асо, купчинка барбут, преносими устройства и др.) за ограбване на наивни граждани (уличен хазарт, който стига даже до агресия). Хазартът като правило е приравнен с останалия бизнес по Търговския закон и фактически е обезличен като специфично регулирана дейност.

Необходима е била легализация на този бизнес с всички законови средства, както и рестриктивни подходи за елиминиране на сливането между хазартния и криминалния бизнес. В това отношение определено място има гражданското сдружение "Съюз на организаторите на игри на щастието в България", което на 8 и 9 август 1992 г. провежда във Варна международна среща "Хазартът: законодателно регулиране, маркетинг и социални аспекти".

Първият документ за регламентиране на хазартните игри след демократичните промени в страната (1989 г.) е ПМС No99 от 26.05.1993 г. за приемане на Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри. Тази наредба е изменяна 8 пъти до приемането на Закона за хазарта (1999 г.). В периода 1999-2013 г. Законът за хазарта е изменян или допълван повече от 10 пъти. Това е показателно за големия интерес към този вид дейност и необходимостта от нейното стриктно регулиране, в т. ч. и във връзка с приемането на страната ни за членка на ЕС и развитието на дигиталните форми на хазарта. Всяка страна-членка на Европейския съюз, има право самостоятелно да определя параметрите на хазартния си пазар. С оглед на това решаването на очертаните проблеми се постига чрез изменение и допълнение на действащия Закон за хазарта, най-вече по отношение на детайлизиране изискванията към организаторите на хазартни игри.

Хазартната дейност е предмет на строго регламентиране и интензивни изменения в контекста на осъществяването на нейните функции в интензивно променящата се външна среда. По тази причина се налага създаването на независим регулаторен орган, който да следи за изпълнението на закона.Държавната комисия по хазарта към Министерски съвет е създадена с влизането в сила на Закона за хазарта, публикуван в ДВ, бр. 51 от 04.06.1999 г, предшествана от Комисията по хазартните игри. В този закон са изяснени по-точно видовете хазартна дейност и начинът на регулацията им от страна на държавата. Също така се дават по-големи правомощия на Държавната комисия по хазарта, които са изчерпателно описани. Тази промяна се налага, тъй като през първите години на прехода, хазарта в България почти не е регулиран, а след това органите, които отговарят за това, нямат капацитета да се справят с всички проблеми в този сравнително нов отрасъл в българската икономика. По това време хазартната дейност е свързвана най-вече с престъпните групировки. В следващите години с установяването на известен ред и приватизацията започва и по-стриктното регулиране на хазарта у нас. Същевременно при прилагането на Закона се проявяват някои негови непълноти, които изискват своевременно регламентиране. Тези непълноти могат да се обобщят в следните групи проблеми, свързани със:
- сроковете за проверка, проучване и произнасяне на комисията по подадени искания за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри, както и с идентификацията на субектите, желаещи да организират хазартни игри;
- динамичното развитие на интернет хазарта и липсата на адекватен законов текст по него;
- масовото излъчване на игри чрез електронните медии или чрез телекомуникационна връзка, които по своята същност са хазартни;
- прилагането на административно-наказателните разпоредби на Закона и липсата на санкции за неспазване на някои текстове;
- отнетите в полза на държавата игрални съоръжения, с които са организирани хазартни игри без разрешение на ДКХ.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта ( публикуван в ДВ, бр.102 от 2001 г. влязъл в сила от 1.01.2002 г.), се създава Държавната комисия по хазарта (ДКХ) към Министъра на финансите, като юридическо лице на бюджетна издръжка. С тази промяна се дава по-голяма възможност на министъра на финансите да следи и контролира Комисията за нередности свързани с укриване на данъци и други нередности.

II. Структура на държавния орган

Дейността на Комисията по хазарта (ДКХ) се подпомага от администрация, която се ръководи от председател. Председателят и членовете на комисията се назначават от министъра на финансите, като един от членовете е от Националната агенция за приходите и по един член се предлага съответно от министъра на вътрешните работи, от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от министъра на правосъдието. Условията за назначаване на председателя и членовете на ДКХ са определени в Закона за хазарта.

Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и имат стаж по специалността не по - малък от пет години. Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, вносители и разпространители, производители на съоръжения за хазартни игри или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма. Също така те не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице, както и да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи. Членовете на Държавната комисия по хазарта не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри.

В изпълнение на своите правомощия като ръководител на администрацията на ДКХ председателят ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите на администрацията на комисията, представлява комисията в контактите й с други органи и организации, включително на международно ниво, планира, разпределя и контролира използването на предоставените бюджетни средства на комисията, назначава и освобождава държавните служители, присъжда техните рангове, сключва и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията. Също така той представя на министъра на финансите ежегоден отчет за резултатите от дейността на комисията и осъществява и други правомощия, произтичащи от разпоредбите на Закона за хазарта, както и възложени му с друг закон или с нормативен акт.

Според разпределението на дейностите, които извършва, администрацията е обща и специализирана и е организирана в дирекции. Администрацията на комисията е разпределена по структурни звена. Отдели и сектори се създават, преобразуват и закриват със заповед на председателя. Общата численост на персонала на комисията е 53 щатни бройки, в т. ч. председател, главен секретар, обща администрация - 15 души и специализирана администрация - 36 души, в т.ч дирекция "Контрол и правни дейности" - 20 души и дирекция "Лицензи, игрално и комуникационно оборудване, информационни системи и анализи" - 16 души.

Главният секретар осъществява административното ръководство на комисията, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на председателя и отговаря за планирането и отчетността при изпълнението на ежегодните цели на комисията.

Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя като ръководител на администрацията на комисията, създава условия за осъществяване дейността на специализираната администрация и извършва технически дейности по административното обслужване. Общата администрация е организирана в дирекция "Финансово-стопански дейности и административноправно обслужване".

Специализираната администрация осигурява осъществяването на правомощията на комисията по Закона за хазарта и е организирана в две дирекции:
1. дирекция "Контрол и правни дейности";
2. дирекция "Лицензи, игрално и комуникационно оборудване, информационни системи и анализи".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване работата на държавната комисия по хазарта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.